"Столица Култура – Пулсът на София": София е първият град в България, който започва процес на адаптиране на индикаторите на ЮНЕСКО за измерване на приноса на културата към устойчивото и икономическото развитие на града
На 13 март на Сцена Централни хали Столичната община обсъди с творческите организации нови инструменти за измерване и подкрепа на културата в София.
Как може да се измерва реалният принос на културата към развитието на един град и как културните политики да се основават на повече данни и анализи? Тези въпроси бяха във фокуса на дискусията "Създаване на обновени инструменти за развитие, мониторинг и подкрепа на културата на територията на Столична община".
Форумът събра представители на културни организации, институции, експерти и артисти, за да обсъдят как културата може да бъде по-видима в публичните политики и как нейното въздействие върху икономическото и социалното развитие на града може да бъде по-добре измерено и представено.
Събитието беше открито от заместник-кмета на Столичната община в направление "Култура и туризъм" Ирина Дакова и от директора на дирекция "Култура" Биляна Генова.
"Идеята е този наш жив разговор да прерасне в анализ, който да бъде полезен за всички нас – както за операторите от ваша страна, така и за нас като организатори. В лицето на Столичната община, вярвам, че винаги сте намирали необходимата подкрепа. Важно е индикаторите за измерване и подкрепа в културата да бъдат разработени от общината в партньорство с творческия сектор, защото те ще дадат посоката, в която се движим. Културата е жив организъм и политиките в тази сфера трябва да се развиват и да се адаптират във времето“, каза Ирина Дакова.
В рамките на форума бяха представени резултатите от проекта на Столичната община "Столица Култура – пулсът на София", който има за цел да създаде по-надеждна система от индикатори и инструменти за анализ на културния сектор.
"Въвеждането на индикаторите на ЮНЕСКО ще даде на София модерен инструмент за стратегическо управление на културата и за интегрирането ѝ в икономическото, социалното и пространственото развитие на града. Индикаторите ще позволят разработването на културни политики, базирани на анализи и надеждни данни, както и по-ясно измерване на икономическия принос на културните и творческите индустрии – включително заетост, добавена стойност и влияние върху градската икономика", каза Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата.
Процесът на адаптиране на индикаторите на ЮНЕСКО включва и изследване, което анализира връзката между двата основни финансови инструмента на Столична община – Столична програма "Култура" и Културния календар, и целите на стратегическия документ "Културата и изкуствата – новата енергия за устойчиво развитие на София (2023 – 2033 г.)".
"Препоръките в изследването имат две основни цели. От една страна – да улеснят отчитането на проектите, като адаптират изискванията към техния мащаб и към размера на общинското финансиране. От друга – да позволят автоматизирано събиране на информация, което ще подпомогне бъдещи анализи, прогнозиране и развитие на програмите на общината", каза Яна Генова, независим експерт.
Като част от проекта беше проведено и онлайн допитване сред 200 културни организации и институции в периода 27 февруари – 9 март 2026 г. с цел да се оцени готовността на сектора да участва във въвеждането на системата от индикатори.
"За нашия екип беше изненада, че получихме 137 попълнени въпросника, всеки от които съдържаше 38 въпроса, свързани с финансиране, публики, достъп до култура, международни мрежи, обучения и зелени политики. Данните показват, че културният сектор в София разполага с информация и е готов да я споделя чрез структурирана система от индикатори", каза Светлана Ломева, директор на Асоциация за развитие на София.
Резултатите от изследването открояват и две области, които изискват допълнително внимание през следващите години – обученията и международните партньорства. Според данните 55% от организациите посочват, че през 2025 г. нито един техен творец не е участвал в обучения за дигитална грамотност или дигитални умения, а 36% не членуват в международни културни мрежи.
По време на събитието беше представен и наръчник с препоръки за прилагане на зелени политики при организиране на културни събития, изготвен от екипа на "Зелена София" към Асоциация за развитие на София. Наръчникът предлага практически насоки за по-устойчиво управление на фестивали, изложби и други културни инициативи.
Дискусията постави редица въпроси пред бъдещото развитие на културните политики в София – как стратегическите документи се превръщат в реални инструменти чрез финансовите програми на общината, как културните организации могат по-активно да участват в събирането на данни за сектора и как културата може още по-силно да допринася за устойчивото развитие на града.
Форумът имаше и практическа цел – да очертае ключовите приоритети в годишния план за действие на дирекция "Култура" на Столичната община, като включи мнението на културната общност в процеса на планиране.
Дискусията беше модерирана от Севдалина Войнова и се проведе с участието на експерти от Асоциация за развитие на София, "Зелена София", представители на културни институции и независими творчески организации.
Събитието се реализира в рамките на проект "Столица Култура – Пулсът на София", финансиран от Европейския съюз – NextGenerationEU, Национален план за възстановяване и устойчивост, процедура BG-RRP-11.021 "Ново поколение местни политики за култура за големи общини".