„Отдавна не е правен проект, който смесва несъвместими неща. И полето, платформата, на която се събират, е високото качество. Независимо от светогледна позиция, пластически и концептуален израз, онова което може да направи една силна експозиция, са силните изказвания. Силните артистични доказани тези”. Това каза при откриването на изложбата „Спорът за реалността” на два етажа в галерията на СБХ в София на ул. „Шипка” 6 художникът проф. Станислав Памукчиев.

Той е един от тримата куратори на изложбата. Другите са проф. Петер Цанев и Кирил Василев. А Станислав Памукчиев добави: „В изложбата кураторският състав имаше амбициозната задача да представи, да селектира много силни изведени авторски позиции. Едни, които са се доказвали 40 - 50 години, други които са се доказвали 30 - 40 години до едни най-млади, които съвсем скоро навлязоха и вече са утвърдени. Разбира се, поколенческото смесване носи със себе си рискове. Смесването на несъвместими езици също носи определени рискове, особено при сглобяването на едно изложбено цяло. Ние в известен смисъл рискувахме като разположихме експозицията в смислови тематични зони. И се опитвахме на границата между тези конфронтирани тематични зони да намерим преходи на автори, които се разполагат в повече от една артистична стратегия. Движим се по границата на живописта и на скулптурата в диапазона от ясни чисто пластични, традиционно силни представи за живопис и скулптура до крайно полярни, дори невъзможни да бъдат дефинирани като живопис и скулптура изразявания. Всичко това създава полярност и се опитва да изрази една много специфична ситуация в българското изкуство на паралелно плуралистично разполагане на най-широк спектър от артистични платформи. Разликата от други проекти, които се занимаваха основно с промяната на езика е, че днес в тази изложба се опитваме да събудим разговор за смисъла, за съдържанието, за философията, за светогледните позиции на тези, чиито картини и скулптури стоят тук. Изложбата е подсещане към зрителите да си зададат отново въпроса – а какво е туй сега? И след това да го отправяме въпроса към знаещите, към умните не само критици, не само специалисти в нашата зона, но да дойдат философите, културолозите, политолозите, психолозите.Ще се опитаме да направим разговор, който да бъде погледнато от други хора, от други гледни точки и да видим освен промяната на езиците и конфронтациите, и битките, които се водиха тези години, какво се случи в полето на смисъла и съдържанието. Знаете, българското изкуство поначало не му върви с това да си артикулира проблемите. Самите художници трудно артикулират себе си. Тази изложба се опитва да подреди малко нещата и дано тепърва започне това говорене, дано се случи тази провокация да събуди интереса, любопитството и да дойдат тези очаквани от нас реакции. Предстои втора серия младежко издание на хора до 35 години и дебютанти, и се очаква цялата картина да изпълни максимално всичко, което става днес в българското изобразително изкуство. Беше ни много трудно, в същото време много вълнуващо, защото при нас дойдоха 60 автори всеки от тях със своята сила. Аз още не мога да се отскубна от това, с което бях облъчен тези дни носейки всички тези картини”, призна Станислав Памукчиев.

Дискусията ще бъде във вторник на ул. „Шипка” 6 в София, а какво искат да постигнат организаторите на изложбата ще стане ясно по-късно - когато осъществят дискусията, направят продължението на изложбата и издадат каталог. А засега може да се каже, че изложбата е амбициозна с блестящи автори и произведения. Не можем да изброим всички имена, защото винаги някой ще бъде пропуснат. Остава обаче въпросът, дали такава експозиция не напомня малко познати от недалечното минало Общи художествени изложби /ОХИ/, в които има от всекиго по нещо. Защото такова смесване на стилове и почерци може да даде някаква енциклопедична представа за автори и творби, но като че ли не и за течения и школи. Ако ги има, разбира се, а не за индивидуални мощни стилове. И в този смисъл спорът за реалността става малко хаотичен и нецентриран. Но изложбата трябва да се види и усилията на кураторите си заслужават дори и за това, че са събрали на едно място такива ярки творби.

Когато говорим за център, ни се иска да припомним една изложба, за която писахме в предишния коментар – на групата XXL в Националната художествена галерия – Двореца. Някак си там нямаше тази претенция за всеобхватност, а просто представянето на една посока през годините. Която не се приема еднозначно, но пък дава измеренията на едно време, което продължава. И е хубаво, че Националната галерия прави опит да се откъсне от някаква музейна затвореност. И в тази посока е и отварянето на дома – музей на Вера Недкова в София не само за изложби с нейни творби, но и за културни събития. Защото такива домове, за каквито ще говорим и по-нататък, свързани и с НХГ, са места, в които столичани ще могат да усетят истинската атмосфера и присъствието на големите ни личности в изкуството.

Преди година, от 22 декември 2016  до 26 февруари 2017, Националната галерия отбеляза 110-годишния юбилей на голямата българска художничка с изложба в 15 от залите на Двореца,като представи цялостното творчество на авторката от най-ранните й рисунки до последните й творби от началото на 1990-те годни. Новата експозиция в дома - музей включва живописни творби на художничката, създадени през  периода 1922 – 1933. Те проследяват творческия й път - от Виенската художествена академия /1923 - 1930/ като студентка на проф. Карл Щерер и пребиваването в Италия през 1931 г. до нейното участие на 54-та годишна изложба в залите на Кюнстлерхаус в австрийската столица. Някои от картините се показват за първи път. Те са част от дарението, което Вера Недкова прави на Националната галерия през 1995.

И още една изложба, която е и равносметка, и спомен - „Дисекция на спомените” на Кирил Чолаков в столичната галерия „Стубел”. „В  проекта  Дисекция на спомените  Кирил Чолаков изследва сложните отношения между личната памет като част от колективната памет и историческото време. През текстове и изображения в рисунки  (2014), а по-късно в голямоформатни платна (2017), той разказва истории от различни периоди на живота си, които са се появили спонтанно и разбъркано, в зависимост от това по какъв начин креативното въображение е взаимодействало с образите от миналото. Ако тези спомени  трябва да се датират исторически, то те са от периода на държавен социализъм (1944 – 1989 ), но много малко от историите в този проект могат  директно да бъдат отнесени  към политическото съдържание на онези години. Поколението, което започва да се реализира професионално едновременно с демократичните промени, съставлява общност, за която визуалните кодове, с които работи Чолаков в тези серии, задават една споделена емоция по времето, когато родителите ни са били млади, приятелите пълни с енергия и неконвенционални идеи за бъдещето, а фокусът на битието не е бил в решаване на проблемите от всекидневието, а във формирането ни като индивидуалности със своя уникална ценностна система. Родените през социализма ще го разпознаят в интериорите и екстериорите, превозните средства, тягостната обреченост на малките общности, олицетворена в изчезващите силуети на  жителите на село Извор и далечния на съвременната градска динамика мизансцен на кв. Гео Милев в София. Това са  две места, които за Кирил Чолаков не само обобщават спомена, свързан с България (от 1997 г. той живее и работи в Италия), но са предвидени и като локации за бъдещите изложби”, написа изкуствоведката и кураторка на изложбата Ирина Баткова. А и тази изложба е част от спора за реалността – ако изобщо го има и не се развива само в кафенетата… 

Автори: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1.и 2. Част от изложбата „Спорът за реалността” в галерията на „Шипка” 6 в София

3. Тримата куратори на изложбата в СБХ /от ляво надясно/ - Кирил Василев, Петер Цанев и Станислав Памукчиев

4. Директорката на НХГ Слава Иванова и зам. директорът на галерията Иван Милев искат да превърнат дома-музей на Вера Недкова в София в място за творчески срещи и интелектуални контакти

5. и  6. Художникът Кирил Чолаков показа своята „Дисекция на спомените” в столичната галерия „Стубел”