Ритъмът на Христо Йоцов определи пулса на седмицата

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy

„Ритъмът има много лица, много проявления. Ние живеем непрекъснато в ритъм. Говори се за забързания ритъм на нашето време. Ритъмът е най-атавистичното чувство в човека. След това е дошла мелодията, дошло познанието, дошла е и речта даже. Ритъмът е първото нещо”. Това каза преди време музикантът, композитор и преподавател проф. Христо Йоцов на среща с учениците от Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” в София по проект на фондация „въпреки”, за който ще стане дума след малко.

1_15А присъствието на музиканта тази седмица наистина беше впечатляващо. Най-напред той участва и като композитор, и като изпълнител на прекрасния концерт, посветен на 90-годишнината на проф. д-р Добри Палиев в зала „България”. Там с негово участие беше изпълнен концертът му за комплект барабани и симфоничен оркестър. Самият Христо е ученик на Добри Палиев, а на концерта прозвучаха и творби на маестрото в изпълнение на перкусионния ансамбъл „Полиритмия” с участието на неговите дъщери Мария и Искра Палиеви, както и на други изпълнители и произведения в съпровод Софийска филхармония под диригентството на Любомир Денев - син. А на следващия ден Христо Йоцов отново беше в зала „България”, този път за неговия Концерт за обой и оркестър с първо изпълнение в София от Нов симфоничен оркестър. И тук да споменем, че на 12 май с проект на фондация „въпреки” на ул. „Цар Самуил” в София отново ще звучат ударни инструменти в памет на Добри Палиев.

А Христо Йоцов в разговор за „въпреки.com” беше казал: „Който твърди, че нищо не става тук, има много здраве от мен. Това са само хора, които обичат да се оплакват и не виждат смисъл в това да положат усилия и твърдят, че нищо не става. Напротив, стават страхотни неща! Не само за джаза – нивото на музикантите е световно, абсолютно световно ниво. Представяте ли си в момента концертмайстор на Виенска филхармония е българка - Албена Данаилова /тя пък също участва през седмицата в концерта „Тримата концертмайстори”  от Европейския музикален фестивал, част от Календара на културните събития на Столична община – б.а./. Това е все едно хирург да стане шеф на кардиологична клиника в Щатите”, каза той. И понеже е и преподавател сподели на какво учи студентите: „Уча ги, че трябва да са страшно добри, не просто добри, а страшно добри. Тогава няма начин да не ги забележат. Не може да си страшно добър и да стоиш вкъщи и да не те знаят. Това важи за всичко! Ако ме питате дали имам девиз, да - имам девиз „Трябва да си готов да посрещнеш късмета си!”. Не можеш да кажеш „да, добре ще го направим, ама изчакайте ме няколко години да стана добър”. Ти трябва да си добър и късметът неминуемо ще те споходи”, заявява тогава проф. Христо Йоцов.

3_6Разбира се, имаше и много други интересни културни събития през седмицата, които едва ли могат да бъдат обхванати в един коментар. Но все пак ще отбележим една изложба във фоайето на театър „Азарян” в НДК. Фокус на събитието е социалната мисия на изкуството и политическия плакат. Преди месец, започна специален проект, наречен BG ПЛАКАТ като първата изложба, посветена на фестивалните плакати, на 23 април отстъпи място на политическите плакати. Амбициозната задача на организаторите, начело с един от най-известните ни плакатисти проф. Божидар Йонов, е да покажат посоките, постиженията, посланията и съизмерването на плаката в България и в Европа. В изложбата са включени наградени плакати, специално  селектирани от всички досегашни издания  на най-старото и авторитетно изложение за политически плакати – триеналето в Монс, Белгия. И не само. Изложени са малко известни или позабравени произведения на български автори, премирани в различни световни и национални конкурси за социални плакати. Създателите  на кампанията вярват, че силата на социалния плакат може да провокира дебат и едновременно с това да помогне за консолидацията в обществото.

Едно друго събитие отбеляза 23 април 2018 - Световния ден на книгата и авторското право. В столичната книжарница „Хеликон” бяха връчени наградите в конкурса за най-добър публикуван къс разказ на името на Рашко Сугарев за автори до 35 години, които се присъждат и организират от Национален дарителски фонд „13 века България”. Събитието е важно, не само защото участват млади хора, но и защото разказът остава малко встрани от вниманието на издателите и се смята, че сборниците с разкази по-трудно вървят на пазара. Наградата беше връчена от изпълнителния директор на фонда Митко Тодоров. Тя се присъжда за 21 - и път от постоянно жури в състав Димитър Коруджиев (председател), Георги Величков, Деян Енев и Теодора Димова. Първа награда беше дадена на Велислав Д. Иванов, а при получаването й младият автор каза: „Вярвам, че късият разказ не е просто суетен анекдот с обрат на края”. Награденият разказ „Позорът” на Велислав Д. Иванов е публикуван в сборника му с разкази „Образи и отражения” /изд. „Колибри”/.

6_9За избора си да го представи, авторът сподели пред „въпреки.com”: „В книгата са осем разказа и само един можех да пратя. Самата тематика е доста екзистенциална и си казах, че ако само един изпратя, трябва да е най-задълбоченият и най-наситен текст, който имам. По моя преценка това е той”. А за разказа си добави: „Посоката е Хамлетовият въпрос, или основният философски въпрос, според Камю, в една странна атмосфера. Става въпрос за една гора в Япония, която е истинско място, която привлича самоубийците към себе си по някаква причина. Използвах това като отправна точка, не съм бил там, само съм чел някакви разкази, документални кадри съм гледал от мястото. Използвах го като отправна точка за едно пространство, където всички връзки се късат на хората – социалните, властовите и човек остава сам със собствените си мисли и собствените си страхове. От този документален филм тръгнаха моите мисли”. За „Позорът” казва, че е от около 2014 – 2015 година. Не е писал разказите си с идеята да ги събере в книга. „Все пак разказът има своите характерни особености, своите трудности, чисто писателски. Защото всяка дума има значение в едни 5-10 страници. Но все пак отнема по-малко време, отколкото да се напише роман”, каза Велислав Д. Иванов. За него връзката с читателите е важна: „Не мисля, че някой трябва да стои в своята кула от слонова кост, от абанос и да си мисли абстрактни неща. Иначе остава формалистично, кухо произведение”.

А за това как подхожда към един текст сподели: „Понякога ми идва някаква идея, правя някакви връзки. Тук дойде от един документален филм. От всичко може да ми хрумне идея. Веднъж ми хрумна идея от една статия за писмо, получено десетилетия по-късно от своя получател. Не съм от хората, които пишат по преживяно. Дори и да имам някакви преживени и мои неща, те до такава степен са изкривени, че да не са разпознаваеми. Другото го считам за такъв тип литературно клюкарство, което най-малкото не е много етично. Разказите ми не са провокирани от някакви конкретни обстоятелства, в тях няма изречения от рода – това се случи еди кога си и еди къде си. Бягам даже от конкретиката, за да се разгърне самата идея, самият философски дебат, който всеки един от разказите ми разкрива. Или поне се надявам да разкрива”, каза Велислав Д. Иванов. 

Текст: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1. Христо Йоцов с диригента Любомир Денев – син /вляво/ след изпълнението на неговия Концертът за комплект барабани и симфоничен оркестър в зала „България”

2. Христо Йоцов и Мария Василева при срещата им с учениците от Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” в София по проекта на фондация „въпреки” - „Европа през младите в изкуството”, подкрепен от програма „Европа” на Столична община

3. Два от плакатите в изложбата на фоайето на Театър „Азарян” в НДК - /ляво/ - Сеунг Хоон Нам, Южна Корея, Първа награда на XI – то Международно триенале на политическия плакат – Монс, Белгия, 2010 и /дясно/ - Холдер Матиес, поощрение от същото биенале

4.Плакат на Лешек Зебровски, Полша, поощрение от VII – то Международно триенале на политическия плакат – Монс, Белгия, 1998

5.Плакат на Кирил Златков, България – БГ социални плакати

6. Велислав Д. Иванов /д./ при получаването на Първа награда за къс разказ от изп. директор на НДФ „13 века България” Митко Тодоров

Моля почакайте...