Неприсъственото обучение в условията на пандемията се отразява не само на учениците, но и на студентите. Но ако все пак при някои по-теоретични лекции и упражнения, онлайн общуването може и да е даже по-ползотворно, то при тези свързани с изкуства е по-сложно. Особено, когато се отнася за изобразителни и пластически изкуства. Затова и обучението в Националната художествена академия е сред ощетените.

Или както преди време един от преподавателите там – художникът проф. Вихрони Попнеделев каза: „За да преподаваш, трябва да си и работещ професор. Не можеш да обясняваш само, трябва и да покажеш”. Разбира се, той имаше предвид друго – по-скоро дали имаш свежи идеи и посоки за работа, а не само стара слава. Но това важи и за сегашната ситуация, в която професорите трудно могат да показват онлайн, а не само да обясняват. Но затова пък някои от тях правят изложби, чрез които споделят създаденото в изолация и то може да бъде видяно.

Вече имаше няколко такива експозиции, а тези дни се откри изложба и на проф. Георги Янков, ректор на НХА, в столичната One Gallery под заглавие „Лека майонеза“ - кинетична инсталация. Много прочити могат да се правят на тази изложба – от намигване към рекламата на различните нароили се майонези, до едно по-философско трактуване за днешния ни свят и битие. При това тези търсения на Георги Янков, който е плакатист, към едно по-раздвижено и разчупено образно послание, дават ново измерение на сегашните му търсения.

Но нека разберем гледната точка за изложбата на един друг преподавател в НХА – доц. д-р Венелин Шурелов: „Георги Янков е голям образ. Поемам отговорността за цялата двусмислица на определението. Когато е в настроение той разхожда своя Джак Ръсел териер, все едно е панаирджийска мечка. Като доказателство вижте и неговите образи двусмислици, които показва по изложби. Те са големи образи на големия смисъл, нараснал заради собственото си противоречие. Например вклиняването на една буква в изписването на Exit и превръщането му в Exist, е преобръщане на значението и негово допълнение. Освен дължина, ширина, дълбочина и време, сякаш се активира някакво пето, допълнително измерение на смисъла в неговата двузначност. Проблемно е съществуването в постоянно състояние на търсене на изход.

Доста по-пълноценно ми се струва търсенето на входове, но не и ако житейският ти избор е сведен до евакуация. Спешно напускаме местообитанията на надеждата за един разумен свят, споделен с едни разумни хора. Евакуационния план, който ни предлага авторът, е чисто въображение. Зрителят е подканен да си въобрази, че го е разбрал, а как ще действа си е негова работа. Изложбата „Лека майонеза“ в One Gallery на Георги Янков е вход-изход към един многоизмерен свят на големи, плътни, сияещи образи. Те са свръхуголемени и свръхпотентни, защото съдържат фрагменти от причудливата реалност, формули от уравнението на живота. Те са знаци, които с лекота ни допускат до себе си, но разберем ли посоката към която ни упътват ни стягат като с менгеме. Според „Теория на относително леката майонеза“ нищо няма значение, но всичко има смисъл, или май беше, че смисълът няма значение, или има значение, че няма смисъл, или няма значение, че има смисъл…“, написа Венелин Шурелов.

А да не забравяме, че самият Шурелов има в момента една инсталация в центъра на София, на мястото на бившия мавзолей, озаглавена „Един човек“, изградена по програма „Навън“ на Столична община. Петя Чалъкова, доктор по изкуствознание, написа във „въпреки.com“ за нея: „Ситуирането на изкуство на открито не е нова практика в световен план и не е нещо невиждано и нечувано у нас, макар и не чак толкова често явление. Все пак има места в града, които са се превърнали в нарицателни по своя характер и взаимодействието с тях винаги се забелязва. Това са полемични ареали - арена на мнения, разнопосочни позиции и разбирания за света. Поставени на тези ключови места, артистичните проекти се превръщат в „опонент” на местата за противоборство на ценности и културни разбирания. Самото място, без съмнение, е емблематично, но днес то бива все по-често митологизирано в по-голяма степен, отколкото е реалната му социална стойност. В буквалния му прочит, към момента, става дума за една бетонна площадка, която граничи с паркинг от едната страна, а от другата с градски парк“.

А един друг преподавател - гл. ас. д-р Ненко Атанасов от Катедра „Плакат и визуална комуникация“ на НХА, е автор на възпоменателна пощенска марка по повод отбелязването на 120 години от рождението на една значима личност от нашата история - Българския патриарх Кирил. Марката, с винетка и специален печат, беше валидирана тези дни в присъствието на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Росен Желязков, изпълнителния директор на „Български пощи“ ЕАД – Деян Дънешки, представители на еврейската общност в България, представители на посолството на Израел в България, висши архиереи и други.

Художник на изданието е Ненко Атанасов, а консултант Борис Цацов – и двамата част от инициативен комитет, издигнал идеята за отбелязване на годишнината на един от най-знаковите български духовници в съвременната национална памет. През 1943 година той, заедно с екзарх Стефан, играе главна роля в координирането на акциите на Българската православна църква за спасяване на подготвените за депортиране в лагерите на смъртта български евреи. Митрополит Кирил поема събраните за депортиране евреи от Пловдив /неговата епархия/ под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, той ще легне пред влака. За това си дело през 2000 година е провъзгласен от организацията „Яд Вашем“ за „праведник на народите“, а наследниците му получават специална благодарствена грамота и почетен медал. След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е арестуван и лежи няколко месеца в затвора, където е малтретиран. Освободен е след застъпничество на еврейската общност в България.

А когато става дума за изложби на преподаватели от НХА, трябва да споменем и откритата в галерия „Академия“ експозиция с творби на покойния проф. Красимир Джидров /1947 – 2020/. „Творчеството на проф. Красимир Джидров е богато и многообразно. Творбите са лични, искрени и вечни превъплъщения на преживяванията на художника. Близките, приятелите, колегите, студентите успели да се докоснат до света на този художник, без съмнение познават основните теми, които присъстват в творчеството му още от ранните години на обучение и преподаване в Академията и се превръщат в съзнателно разработвани мотиви чак до последните няколко изложби. Макар приносът на проф. Красимир Джидров за развитието на керамиката в България, изграждането на връзки с чуждестранни автори, влиянието му върху поколения студенти и специалност „Керамика" на НХА да предполага организирането на ретроспективна изложба, сега бихме искали посредством някои от неговите най-емблематични и знакови произведения, да изведем именно тези теми, които нестихващо вълнуват художника“, пише в анотацията за изложбата.

И още: „Ябълката несъмнено е един от най-знаковите мотиви в творчеството на проф. Красимир Джидров. Както самият автор неведнъж споделя, тя е символ на греха, чрез който се появява и новият живот. Тя също така е свързана с жената, „вечният символ на живота за мен“. Ябълката съвместява много художествени и тематични проблеми, като намира отражение в многообразието от използвани техники и материали десетилетия наред. „Шлемовете“ и лицата са интерпретацията на темата за близостта, за допускането отвъд маската на официалното, приличното, редното и достигането до личното, истинското. Това научаваме от някои от последните изложби и срещи с професора, но разглеждайки стари снимки, връщайки се към отдавна отминали времена и изложби, виждаме най-ранните керамични портрети. Откриваме как трите мотива – ябълката, жената и човешкото лице, действително са в един вечен кръговрат на близостта, любовта, греха и новия живот“.

Тази изложба идва в галерия „Академия“ след една друга изложба пак там – фотоизложбата „Андрей Даниел – последните седем години“. Тя е на Стефан Джамбазов и съвпадна с годишнината от кончината на проф. чл. кор. Андрей Даниел /1952 – 2020/. В скоба ще добавим, че предпечатната подготовка на фотоизложбата беше осъществен перфектно от Ненко Атанасов. И някак си съвсем естествено във връзка с тези изложби дойде съобщението на ректора на НХА проф. Георги Янков, че е решено да бъдат давани стипендии за студенти на името на тези творци, но и преподаватели в Академията – за живопис и за приложно изкуство. Андрей Даниел беше казал преди време за „въпреки.com“ по повод преподаването в НХА: „Искал съм да създам свободно пространство за студентите. Нещото, което като усещане съм имал през всичките тези години е било желанието да създам друга атмосфера. Не тази, която може би по моето следване и по следването на мои батковци е имало в България”.

Впрочем, тези дни беше отбелязана 125-годишнината от създаването на Академията. На 6 февруари 1896 г. княз Фердинанд I утвърждава с Указ № 4 основаването на Държавното рисувално училище. На 16 октомври същата година училището отваря врати. „...До откриване на Държавното рисувално училище животът у нас съвсем не приличаше на днешния: прост, дори патриархален, със слабо развити духовни нужди – такава беше в груби черти неговата действителност. За изкуства изобщо тогава слабо се намекваше и навсякъде, във всичко, се носеше хладният лъх на апатията към тях и господстваше редът на безвкусието... Така беше до преди тридесет години, когато едно събитие, странно и дръзко за онова време, дойде да импулсира усилията на художниците към интензивна дейност и да създаде по - други обществени условия за общокултурния подем на цялата страна. През есента на 1896 г. се откри Държавното рисувално училище...“. Тези думи принадлежат на известния публицист и художник Васил Димов, публикувани в Годишника на Държавната художествена академия през 1926 г. по случай нейния тридесетгодишен юбилей. "В продължение на сто двадесет и пет години Националната художествена академия продължава целенасочено да усъвършенства и развива специфичната си образователна, научно-изследователска и културна политика. Днес, повече от всякога, основните цели на най-старото учебно заведение по изкуства са свързани  с повишаването на качеството на обучение и утвърждаването на неговия авторитет като съвременен научен и културен центърл", пише д-р Милена Балчева - Божкова, уредник „Музейна сбирка“ на НХА. И това се доказва от дейността и на преподаватели, и на студенти, особено сега. 

Текст: екип на „въпреки.com“

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

1 - 3. Изложбата „Лека майонеза“ на проф. Георги Янков, ректор на НХА, в столичната One Gallery – снимки Стефан Джамбазов

4. Венелин Шурелов пред неговата инсталация „Един човек“ в София по програма „Навън“ на Столична община – снимка Стефан Джамбазов

5. Валидирането на марката „120 години от рождението на Българския патриарх Кирил“  - снимка личен архив на Ненко Атанасов /д./

6. Проектът за марката  „120 години от рождението на Българския патриарх Кирил“

6-1 Преподаватели и студенти работиха по проект „Работен каталог  на колекция „Стефан Кънчев” в музейната сбирка на НХА” - снимка архив

7. Фотоизложбата „Андрей Даниел - последните седем години” беше в галерия „Академия” - снимка Стефан Джамбазов

8. - 10. Изложбата с творби на проф. Красимир Джидров е също в галерия „Академия” на НХА - снимки Стефан Джамбазов

11. Началото в Академията - снимка архив НХА