„Полифонии” е озаглавил художникът Любен Генов изложбата си в столичната галерия „Стубел”. Това е звучното наименование на една изложба, в която са представени нова серия абстрактни живописни картини. Наистина полифония е музикален термин, но той означава многогласие, което се използва и в други области на изкуството и живота. А културният живот тази седмица в столицата наистина е многогласен и многопосочен като изразни средства и различни изкуства.

Но да се върнем към изложбата на Любен Генов.Той самият има интерес не само към изобразителното изкуство, но и към музиката и доколкото знаем слуша джаз и не само, докато рисува. И не случайно е използвал музикален термин. Но в него влага и друго значение освен музикалното. „Природата със своите състояния и неръкотворни гледки е дълбок извор на вдъхновение. Опитвам се, превръщайки ги в абстрактна живопис, да изразя драматизма на тази красота и запечатаните в съзнанието ми усещания за природните „зрелища”, за тези своеобразни спектакли на натурата”, пише той в анотацията за своята изложба. И добавя: „Понятието полифония по някакъв начин хармонира с относителната завършеност на всяка една от творбите ми. В тази многопластова живопис хармоничната взаимозависимост и равнопоставеност на всеки от пластовете от повърхността надолу към платното или изплуването от дъното на първия живописен слой нагоре и напред до последния, оптическото откъсване на петната от повърхността, създават илюзията за полифонична звучност. И ако разумът е този, който търси и намира обяснения, то истинската движеща сила е нещо по-различно от разум, тя е трудно определима и витае в пространствата на интуитивното. Намирането на смисъл е измеримо, а търсенето – необятно”.

Преди време в разговор за „въпреки.com” Любен Генов каза: „Преди всичко това е някаква  моя алтернативна форма на съществуване. Нещо, без което не мога. Което осмисля и оправдава всичко останало, което така или иначе сме принудени да правим”. Така художникът Любен Генов определя своята живопис и мястото й в неговия живот. Разговаряхме с него скоро, след като беше преизбран за председател на Съюза на българските художници при изключителната подкрепа на своите колеги. И той продължи за своята живопис: „Може да звучи силно, ако го нарека спасение от всекидневието, алтернатива на съществуване на живот, в която не се движиш от обичайните правила и ценности. А нещо което е над, нещо, което може би няма смисъл дори да се прави погледнато от гледна точка на нашето битие. Но в същото време е нещо, което за мен е много по-важно от всичко останало. Това е в екзистенциален план, във философски смисъл. А иначе моята живопис е абстрактна на пръв поглед. Но като цяло тя е един поклон към природата. Природата за мен е основният вдъхновител на творческия процес. И така, мисля си, че няма произведение на изкуството, което базирано на природата, може да надмине като резултат, като търсене на някакво съвършенство, това, което е създала природата. Като форми от чисто визуална гледна точка. За това и се стремя, правейки тази живопис, покланяйки се на природата не да я пресъздавам такава, каквато ме е вдъхновила, каквато ме е накарала да изпитам някакво необичайно вълнение. А да извадя именно това, което ме е развълнувало във видяното и да се опитам да го пресъздам. Това е сигурно много трудно, но това се стремя да направя. За това и повечето абстрактни композиции по някакъв начин човек би могъл да ги възприеме и като вид пейзажи, но в същото време те са едни абстракции”, каза тогава Любен Генов.

Всъщност полифонични са и доста от събитията през тази седмица в София. На две места едновременно прозвучаха гласове от Вишеградската група – Унгария, Република Полша, Чешката република и Словашката република. В Националната художествена галерия – Двореца беше открита изложба от посолствата на държавите от Вишеградската четворка. В експозицията са включени творби, предоставени от посолствата и културните институти на тези страни. Показани са живописни и графични произведения на унгарски и чешки художници от ХХ и ХХІ век, сред които са Емеше Кудас, Йеньо Барцаи, Чаба Рекаши, Карой Рейх, Вилмош Над, Иржи Кованда, Иржи Слива, Алеш Ламър, Франтишек Ироудек, Вацлав Войтех Новак, както и селекция от плакати на млади полски автори, ученици на известния професор Лех Майевски. Чрез репродукции на гравюри от ХVІІІ-ХХ век, обединени под мотото „Образът на града“, Галерията на Братислава предоставя възможност на българската публика да се запознае  с развитието на града. А Вишеградската група е с фокусно участие в едно друго литературно събитие, което предстои. То беше представено в същия ден на откриването на изложбата – Софийският международен литературен фестивал, организиран от Асоциация Българска книга, който ще бъде от 12 до 17 декември в НДК едновременно с Панаира на книгата. За него и за многогласието там ще говорим занапред.

И още едно полифонично събитие започна в столицата – 31-вото издание на Киномания. Над 50 филма са включени в тазгодишното издание на Киномания. Сред тях са премиерни заглавия, филми, селектирани и наградени на едни от най-престижните фестивали по света, както и нови български заглавия от игралното, документалното и детското кино. Дебютният игрален филм на режисьора Галин Стоев „Безкрайната градина” откри 31-вото издание на Киномания. „Исках да направя филм, който излиза от основната тенденция днес, която е свързана с прекрачване на границите на допустимото и в която всичко е безнадеждно и провалено. Тя се поддържа в официалния дискурс на всяко ниво на обществото ни. Затова си казах, че е време да инжектираме нежност в тази конвенция, да плетем въжени мостове със зрителите и да атакуваме тяхното усещане за нежност или уязвимост. В този смисъл се получи един любовен филм, един любовен четириъгълник, като амбицията ми беше в началото и в края на филма той да остане непроменен, но под повърхността му да се създават светове и да се срутват други. Цялата история показва процеса на емоционално пробуждане в един свят, който е анестезиран откъм чувстване. Много се надявам този нежен и поетичен жест да докосне зрителите”, каза Галин Стоев по време на пресконференцията за филма.

А преди време в разговор за „въпреки.com”, когато филмът още не беше завършен Галин Стоев сподели: „По някакъв начин темите от „Приятнострашно” /спектакълът по текст на Яна Борисова, който Галин Стоев направи в Театър 199 „Валентин Стойчев”, дал основата и на филма - б.а./ са там, но са разказани много повече с щрих, с нахвърляни бързи движения. Общо взето е една конфигурация от четирима души, като всеки един от тях преследва под една или друга форма идеала си за красота, или за истина или в крайна сметка идеала си за любов. Има едни странни приплъзвания в самите двойки. Има един момент, в който те почти се разменят. Това е един филм в идеалния вариант, на който емоционалните импулси и движения, които на пръв поглед са невидими, стават основните лостове, правещи историята да се придвижва напред. И въображението е много деликатно, защото трябва да балансира между хумор и някаква обезоръжаваща нежност или автентичност по някакъв начин. Това се оказа не много лесно за разказване, но от друга страна пък е  много вълнуващо, когато видиш на моменти, че се получава”, каза тогава режисьорът. А дали е успял, ще покаже времето…

Автори: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1. Любен Генов по време на откриването на изложбата си „Полифонии” в галерия „Стубел”

2 и 3. Посланиците от Вишеградската четворка в София бяха на откриването на изложбата в Националната художествена галерия – Двореца в София

4. Вера Петрова, програмен директор на Софийския международен литературен  фестивал, при представянето на събитието

5. Галин Стоев

6. Работен момент от снимките на „Безкрайната градина” - снимка архив на „Агитпроп”, продуцент на филма