Две на пръв поглед доста различни изложби в София като че ли все пак имат нещо общо в рисунък, отношение към света и изобразителното изкуство. Става дума за изложбите - „Омагьосано царство” с творби на Николай Райнов в Софийска градска художествена галерия и на Хубен Черкелов - Houben R.T. - „The World $ Yours” в Галерията и зала на столичната улица „Оборище” 5.

Двамата художници ги разделя век, единият е класик, другият – постмодернист. Единият е работил в България, другият е базиран в САЩ. Стилът на Николай Райнов е по-скоро декоративен, докато Хубен Черкелов определя своята концепция като „един вид поп арт, постмодернизъм. Поп арт се занимава с нещата, предмети, стоки, каквито са. Аз се занимавам само с неща, които са изобразени върху публични знаци. Дали са монети или банкноти няма значение”, казва художникът, който рисува банкноти от различни страни, включително и от България. Но докато омагьосаният свят на Райнов е в приказните сюжети, при Черкелов е при изобразяването на парите.

През целия си живот Николай Райнов се определя като „художник - декоратор“ и създава значителна продукция в областта на илюстрацията и оформлението на книгата, както и многобройни декоративни проекти. Най -личната, уникална и разпознаваема част от художественото му творчество обаче остават т. нар. „стилизувани картини“, които създава през 20-те и 30-те години. От една страна те го открояват като изключително явление на художествената сцена в този период, а от друга страна препращат към единната философска система, обединяваща делото му. Всяко произведение на Николай Райнов – от най-незначителната рисунка до теоретичните му трудове, е фрагмент от този сложен градеж. Някои от декоративните композиции достигат до нас придружени от обяснение на сюжета, но всички те отразяват дълбоката ерудираност и многостранните интереси на Николай Райнов в области като философия, история на религията, етнография, физика, ботаника, астрология, химия и т.н., пише в анотацията за изложбата. Куратори са Станислава Николова и Галина Декова.

Изложбата е посветена на 130 – та годишнина от рождението на Николай Райнов и е резултат от дългогодишно проучване върху творчеството на една от най-значителните фигури в историята на българското изкуство от първата половина на ХХ в. Голямата известност и митовете около личността му се дължат преди всичко на неговото литературно и публицистично творчество. Той остава в историята и като автор на първата българска история на изкуството и на едни от първите монографии за българско изкуство. Завършва Художествено-индустриалното училище в София през 1919 г. В изложбата са включени над 120 произведения на Николай Райнов, обособени в две части. Опитът е художественото наследство на автора да бъде видяно от ключови позиции чрез текстовете, декоративните природни картини, графичните композиции и илюстрации. Представени са ранни работи от студентските години в Държавното рисувално училище (1909-1911г.); творби от по-зрелия период през 20-те години на ХХ век; гравюри от престоя му в Париж (1925-1927), както й декоративни пейзажи от 30-те години на ХХ век сред които са и пейзажите изработени в лакова живопис върху станиолена основа, които нямат аналог в българското изкуство. В изложбата са включени и рисунки по натура с туш, темпера, цветни моливи и акварел. Те показват неизследвана страна от художественото наследство на Николай Райнов, свързана с процеса на стилизация.

Животът на Николай Райнов обаче не е безметежен. Заради нетрадиционния си, извънканоничен роман „Между пустинята и живота“ /1919 г./, посветен на живота на Исус Христос, е анатемосан и отлъчен от православната църква, тъй като романът не отговаря на постулатите й, въпреки че е художествено произведение. През 1939 година най-неочаквано е забранен юбилеят му, насрочен за 12 март по повод 25 години творческа дейност и 50 години от рождението. Десетки телеграми получава Николай Райнов тогава с поздравления и възмущения заради тази забрана. Не става ясно каква е точно причината за тази забрана, но като че ли не е без значение, че почетен председател за неговия юбилей е Никола Мушанов, отстранен като министър-председател след военния преврат и забраната на политическите партии през 1934 година. А през 1939 година премиер е Георги Кьосеиванов, който се води независим, бивш началник на канцеларията на цар Борис III. Освен това на проф. Николай Райнов гледат подозрително, заради връзката му с масоните. Но всичко това, всички поврати на съдбата, той приемаше с достойнство, спомня си в разговор за „въпреки.com” неговата внучка, скулпторката Диана Райнова, дъщеря на художника Боян Райнов, брат на Богомил Райнов.

След 9 септември 1944 година продължават митарствата на Николай Райнов. Въпреки и ляво настроен човек, той не желае да влезе в комунистическата партия, защото не приема убийствата и терора. Може би затова неговият син Богомил, който поема по пътя на съглашателство и съпричастност с новите управляващи, се отказва от баща си. Самата Диана не е виждала указа в Държавен вестник, но за това в семейството се е говорило. Другият му син Боян, който със съпругата си Стела заминава през 1945 година на специализация в Париж, по-късно остава там. Това става, след като се ражда Диана през 1947 година, но майка й Стела трябва да замине за България заради влошеното здравословно състояние на нейната майка и баща. Тя е получила предложение да стане асистентка на известния френски скулптор и популяризатор на изкуството проф. Марсел Жимон, но по-късно българските власти не разрешават на Стела и Диана да се върнат при Боян в Париж. От българското посолство настояват и той да се върне в България. Боян обаче отказва. Така той остава там и е обявен за „невъзвръщенец”, след като българските власти му отнемат паспорта и гражданството.

Не исках да правя партизанки, казва по-късно Боян на своята дъщеря за мотивите си да остане във Франция, която го приема като свой син. А има предвид печалната практика на своите колеги – скулптори в България, не малко от тях изключително талантливи, които са били принудени да изкарват прехраната си с подобни поръчки, които гледаме и сега около нас. И спорим, дали трябва да останат, или не, дали могат да бъдат боядисвани, или не и това вандалщина ли е или политически акт… Мечта на Николай е била да види отново своя син Боян. „Когато се звъннеше вечер късно на вратата, той трепваше и казваше – Боян си идва”, спомня си за своя дядо Диана. Бях на 8 години, когато Николай Райнов почина и помня нещата, които ми казваше: „Завистта си заслужава, съжалението идва от само себе си” и още – „Гръм не пада на тръните, а по високите дървета”. Винаги смяташе, че всеки има своя път и решава сам. И си спомня един случай – Боян Райнов се явява на изпит в Художествената академия при баща си по история на изкуството. И той го скъсва. След като се връща в къщи, Боян пита баща си: „Защо ме скъса, аз отговорих, както Иван. Ти на него му писа четворка, а мен ме скъса”. „Да, но Иван си изкарва прехраната като фурнаджия през нощта. Няма мен и моята библиотека и ти нямаш право да отговаряш като него”, казва Николай Райнов. „И това ми беше много полезно и съм много благодарен на баща си”, казва по-късно Боян на Диана, след като четири години води беседи за изкуството по френската телевизия.

И ако се върнем на изложбата, която продължава до 7 април, като част от експозицията ще бъдат прожектирани филмите: „Николай Райнов“, 1984, сценарист Александър Бешков, режисьор: Михайл Стойков; „Николай Райнов – Тютюневият човек“, 1989, режисьор Христо Вълев, сценарист Дарин Камбов, предоставени от БНТ. Изложбата е съпроводена от каталог на български и английски език. А в съпътстваща програма в СГХГ ще има на 14 март лекция на гл. ас. д-р Мария Митева, (ИИЗК, БАН) - „Николай Райнов. За приложното изкуство"; на 21 март - лекция на проф. д-р Светлана Стойчева (НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“) - „Николай Райнов – творчески портрет“; на 28 март - лекция на проф. дфн Иванка Райнова (ИИОЗ,БАН) - „Духовното начало в изкуствознанието и живописта на Николай Райнов“;  на 3 април - Юбилейна научна конференция, посветена на 130-годишнината от рождението на Николай Райнов, организирана от Института за литература към БАН. На 9 и 10 май пък ще бъде организирана Международна конференция по случай 130 - годишнината от рождението на Николай Райнов и 100 - годишнината от рождението на Богомил Райнов - "Философия, изкуство, литература", организирана от Българското философско общество, ИИОЗ-БАН и др., в СУ "Св. Климент Охридски".

А какво е общото с другата изложба, за която споменахме? Един артист не се притеснява да рисува парите, да ги превръща в обект на изкуството – това е Хубен Черкелов - Houben R.T. Той откри своя нова изложба - „The World $ Yours” в Галерията и зала на столичната улица „Оборище” 5. Хубен Черкелов пристигна в България специално за откриването „The World $ Yours”, за да покаже свои нови творби с поп - арт звучене, вдъхновени от българската и световна история. Живописта му се отличава със силно напластените бои, експерименталните технически средства и сюжетите вдъхновени от стари банкноти и монети от Щатите и други държави по света. По този начин той третира темата за историята, общността и принадлежността към символите на нацията, пише в анотацията за изложбата му. А среща и дискусия с него ще има на 9 март от 16 до 18 часа в галерията на улица „Оборище” 5. Разговорът ще бъде модериран от Иван Кюранов - изкуствовед, художник и фотограф, чието име е сред известните в съвременното българско изкуство.

Преди време в разговор за „въпреки.com” Хубен Черкелов заяви: „Парите сами по себе си не ме привличат, но те са едно средство за общуване. Това е като вярата, ние трябва да се съгласим, че примерно 20 лева струват 20 лева, като отида в магазина, трябва да взема стоки за 20 лева. Продавачът трябва да повярва, че не му давам хартийка, която е нарисувана. Че има някаква стойност. Това доверие, тази комуникация е това, което ме интересува, не самите пари. По същия начин като изкуството, като живописта. Трябва да се съгласим, че Пикасо струва 5 милиона долара, примерно, иначе струва 250 долара платно с рамка и боите отгоре. Тоест има инвестирана вяра. По същия начин, както има инвестирана вяра в парите. Това е връзката между изкуство и власт, защо хората, които инвестират и инжектират в парите власт са не по-различни от хората, които инвестират или инжектират власт в изкуството”, каза Хубен Черкелов.

И още: „Ключът към моето изкуство е, че то съчетава източноправославния тип традиция – златен фон, сребърен фон и образ, който е в средата. Тези работи са върху хартия сега, но те изглеждат по-убедителни, когато са на платно. То е постмодернизъм, прилича много на поп арт, но същевременно има традиция, която е от 1500 години на византийската кавалетна живопис. И от гледна точка на история на изкуството и на съвременните хора - то пък изглежда модерно, не изглежда старо, има някакъв нов прочит… Та изглежда е това, което е интересно”, добавя художникът. И може би точно то е, което е общото между изкуството на двамата творци, разделени от век и разстоянията във времето и пространствата – традицията и новаторството на всеки в своето време… 

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на СГХГ

1. Портрет на Николай Райнов – снимка Стефан Джамбазов

2. Хубен Черкелов – снимка Стефан Джамбазов

3. Николай Райнов – „Старото дърво”, частна колекция, 1937 -1939 – снимка архив СГХГ

4. Николай Райнов – „Илюстрация към „Княз и чума“, частна колекция, 1931 – снимка архив СГХГ

5. Николай Райнов – „Стилизирана природа”, Национална галерия, 1922 – снимка архив СГХГ

6. Николай Райнов – „Дърво”, СГХГ, 30-те години на ХХ век – снимка архив СГХГ

7. Зам. кметът на София доц. д-р Тодор Чобанов откри изложбата с творби на Николай Райнов в СГХГ в присъствието на родственици на твореца – снимка Стефан Джамбазов

8, 9 и 10. Откриването на изложбата в СГХГ беше посрещнато с голям интерес от публиката – снимки Стефан Джамбазов

11. Хубен Черкелов – „100 лева” – снимка Стефан Джамбазов

12. Хубен Черкелов – „2 костарикански колона” – 1936, Мона Лиза – снимка Стефан Джамбазов