Мемориална пейка на името на Магдалина Станчева – "археолога на София", беше изградена с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столичната община по проект на студио 1002 Productions, със съдействието на Нов български университет и Регионален исторически музей – София. Пейката е поставена в Археологически парк "Западна порта на Сердика". Част от мястото, изградено в памет на Магдалина Станчева, наречена в проекта с магичното название "пазителката на тайните на София" – е и нейният котарак Мури.

Японският архитект Йоши Ямазаки от архитектурно студио "Ямазаки + Иванова" създава специален авторски шрифт за информационните надписи на пейката – символична препратка към оригиналните надписи, изсечени в чест на императорите Марк Аврелий и Комод при строежа на Западната и Северната градска порта.

Пейката, посветена на "археолога на София", както е наричана Магдалина Станчева, ще напомня за големия й принос и отдаденост, ще бъде продължение на разказа за София, чиито тайни не престава да разкрива тя през целия си живот. В едно тежко следвоенно и тоталитарно време Магдалина Станчева успява да развие градската археология в България, ръководейки множество археологически проучвания, които очертават в цялост археологическата карта на София.

Проектът за изграждане на мемориална пейка е част от инициативите, свързани с популяризирането и паметта за Магдалина Станчева и нейния принос за София, сред които са изграждането на официална уебстраница и публикуването на автобиографията й "Под паважите на София" като аудио книга.

На 8 септември 2024 г. се навършиха 100 години от рождението на пазителката на тайните на София Магдалина Станчева. Животът й е изцяло посветен на градската археология на София. От края на 40-те години на миналия век до смъртта си на 6 октомври 2014 г. тя се занимава с проблемите на запазването на историческото наследство на столицата и неговото експониране в градската архитектура.

Магдалина Станчева се включва като студентка в спасителните археологически разкопки на градския център на София, наложени от новото строителство след бомбардировките.

През 1952 г. е назначена за старши уредник в новосъздадения Музей за история на София, а от 1953 г. ръководи  неговия "Археологически отдел", където работи до пенсионирането си в продължение на 32 години.  Основните й археологически разкопки обхващат площта на антична Сердика, средновековен Средец и доосвобожденска София.

Под ръководството на Магдалина Станчева и в нелека съпротива от страна на тогавашните тоталитарни власти, отговарящи за строежа на Партийния дом, се извършва откриването на Източната порта на Сердика, а по-късно и на Западната порта, където се установяват драматичните следи от превземането на София от турците. Благодарение на откритите при разкопките надписи от II век се установява датата на изграждането на първата крепост на Сердика и че те са дарени от  Марк Аврелий и Луций Аврелий Комод.

Важните открития на Магдалина Станчева са разкопаването на сложния археологически ансамбъл, източно от ротондата "Св. Георги" и отстояването на неговото запазване; изследването на "Константиновия квартал" в югоизточния ъгъл на Сердика, включващ богато жилище с перистилен двор, баня и сграда за официални събития; мястото, на което са събрани и унищожени езическите статуи, украсявали храмове в града; храмове и баптистерии за покръстване на гражданите; вила в квартал "Обеля"; луксозно жилище с мозайки в квартал "Филиповци", вила със собствен мавзолей в квартал "Сухата река".

Като делегат на България към Комитета за световно наследство Магдалина Станчева внася за обсъждане включването на редица български паметници в листата за закрила на ЮНЕСКО. 

В пространството на мемориалното място ученици от Античен театър "Огнян Радев" от Националната гимназия за древни езици и култура представиха "Етиопска повест" от Хелиодор, част от програмата на Фестивала на античното наследство "Сердика е моят Рим".