„Влюбеността в обекта е един от големите проблеми в литературоведските изследвания и може би не само в тях. Колкото по-малко си влюбен в обекта, толкова по-верен можеш да му бъдеш в разчитането. Бъдете верни на обектите си, автори, книги, като не сте влюбени в тях”. Това каза поетът, драматург, литературен историк и критик, преподавателят в Нов български университет Пламен Дойнов, член на журито за наградата на годишния конкурс - работилница за литературна критика „13 века България“ за автори до 35 години.

Наградите на Национален дарителски фонд „13 века България“ и Фондация „Литературен вестник“ бяха връчени в началото на седмицата, а в журито освен Пламен Дойнов бяха Амелия Личева и Ани Бурова. Впрочем, проблемът с критиката в областта на изкуствата е доста болезнен в България. Не става дума само за това, че почти няма издания, които публикуват задълбочена и аргументирана критика на произведения от различни изкуства, но и журналистите не си дават труд да ги стимулират. Много по-лесно очевидно е, както има примери в някои вестници, редакторите да „пействат” ПР съобщение и дори без срам да се подпишат под него ???!!! Освен това пък самите критици като че ли предпочитат да пишат обтекаема критика, доколкото я има, за да не си създават проблеми с творческата среда.

Преди време в разговор за „въпреки.com” културоложката и преподавателка Райна Гаврилова беше казала по повод на критиката: „Винаги има страх или притеснение заради собствената позиция. Ние сме толкова малка общност в България, че хората се познават лично. Тези, за които трябва да се напише нещо критично или отрицателно, много често са ни приятели, състуденти, съученици, колеги. Това е много мъчителна ситуация и тя изисква, наистина, майсторство на написаното, да кажеш хем истината, хем да не го заболи. Култивира се такъв начин на писане. Французите са майстори, но това е друга култура на интелектуално общуване, където могат да се срещнат двама близки приятели и да си кажат: „Видях последната ти статия и тя е пълен боклук!” или „прочетох последното ти стихотворение, мисля, че не си казал нищо ново. Жалко, загубил си си времето. Аз съм сигурен, че следващото ще е по-добро”. И да продължат да си говорят. Това трябва да се култивира, аз не мисля, че трябва да се отказва, защото просто това оставяне на течението на ниво „приятел ми е, да мине, няма аз да му кажа, друг ще го каже.” Това довежда до това, че в момента няма критика”.

И в този смисъл, конкурсът за млади автори, за който говорим е важен и за критическата ситуация у нас. Наистина, както казва Пламен Дойнов, критикът не трябва да се влюбва в своя обект, а да го разглежда критично и безпристрастно. И в самия избор на критически обект има също отношение. А и друго – по думите на друг член на журито Ани Бурова, важно е да се проектира конкретното произведение в неговия генезис и връзката с обществото, както и богатството на езика. И то не само на самото произведение, а и на езика на критика. А ето и наградените - с Голямата награда: Жана Попова за рецензията й, „За сенките на миналото в „Земя на сенки“ /изд. „Колибри“/ от Елизабет Костова и Илия Илиев, „За „Щъркелите и планината“ от Мирослав Пенков /изд. „Сиела”/. Поощренията са за Александра Александрова - „Намерението на сърцето и езика. Поглед към романа „Странност на ума“ на Орхан Памук“ /изд. „Еднорог”/ и на Лоренцо Тестини - „Книгата „Питанки“ от Петя Кокудева“ /изд. Жанет 45/. Разбира се, че критикът трябва да намери и свой поглед към даденото произведение, но и да даде координати на читателя, който да може да се ориентира в книжната продукция /за добро или не дотам/ доста обилна в последните години. А младите критици са тези, които могат и трябва да посягат и към утвърдени имена без наплевателство, но и без предразсъдъци…

И един критически юбилей – на списанието „Проблеми на изкуството”, което навърши 50 години. Той беше отбелязан в галерия „Академия” на Националната художествена академия и бяха представени неговите най-нови два броя.  „Проблеми на изкуството“ е издание на Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките. То е единственото в България академично научно списание в областта на изобразителните изкуства, театъра и екранните изкуства.  Утвърдено авторитетно издание, вече 50 години то задава научния тон в изучаването на художествените практики в трите направления у нас. За безспорния му авторитет в научните среди говори и фактът, че стотици наши и чужди автори са публикували тук свои изследвания. Политика на списанието е да представя различни гледни точки, чрез което постига адекватно и многостранно отразяване на актуалните научни търсения в отделните направления. Основна цел на „Проблеми на изкуството” е публикуването на новооткрити и неизвестни до момента произведения на изкуството, на анализи по неизследвани и слабо проучени проблеми, но акцентът винаги пада върху изследванията, които поставят българското изкуство в контекста на Европа и Балканите.

Първият брой на списанието е подписан за печат през м. май 1968 г. От тогава са излезли 200 редовни и два извънредни броя. За изминалите 50 години българското общество преживя безвъзвратни промени, които не отминаха и нашето списание – от социалистическата нормативна естетика в началото до ценностите на идейния плурализъм днес. Макар че настоящето не налага идейни ограничения, то е изпълнено с не по-малки предизвикателства и колизии от миналото. Но списание „Проблеми на изкуството“ доказа, че има капацитет и потенциал да устоява на изпитанията на деня. То доказа, че има не само богата история, но и светло бъдеще!, пише в текста за честването. Хубаво е, че последният най-нов брой на списанието е посветен на младите и техните текстове. Така че може би, проблемът с бъдещето на критиката у нас предстои да бъде преодолян… 

Автори: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1.Журито на Голямата награда на годишния конкурс - работилница за литературна критика „13 века България“ за автори до 35 години – Амелия Личева, Пламен Дойнов и Ани Бурова /от ляво надясно/

2.Митко Тодоров, изпълнителен директор на НДФ „13 века България” връчи Голямата награда на Жана Попова

3.Илия Илиев също получи Голяма награда за своя критически текст

4.Част от номинираните за наградата на годишния конкурс - работилница за литературна критика „13 века България“ за автори до 35 години

5.На честването на юбилея на сп. „Проблеми на изкуството” бяха много от неговите автори

6.Списание „Проблеми на изкуството” стимулира и много млади автори да пишат в него