Красимира Буцева с наградата БАЗА 2022

Носителката на наградата БАЗА за 2022 г. е Красимира Буцева. Победителката беше обявена на изложба в СГХГ на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство - Аарон Рот, Красимира Буцева, Ларс Нордби, Петър Чиновски, София Грънчарова, Харита Асумани и Явор Костадинов.

Ежегодната награда за млади художници БАЗА отбелязва своята 15-годишнина. Началото на международния проект е поставено през 1990 г. в Чехия от създателката и директорката на Фондацията за гражданско общество (САЩ) Уенди Люерс. Днес наградата съществува в дванайсет европейски страни и се е превърнала в едно от най-престижните отличия и сериозна професионална атестация. Сред държавите, присъединили се към наградата, са Чехия, Словакия, Хърватия, Косово, Сърбия, Унгария, Македония, Босна и Херцеговина, Словения, Албания, Черна гора и България. Преговорите за включването на България започват през 2007 г. Зад организирането на наградата застава Институтът за съвременно изкуство – София. По-късно към него се присъединява Фондация „Едмонд Демирджиян“, а от 2021 г. и фондация „Лъчезар Цоцорков“ подпомага номинираните автори за продукционните разходи по създаването на техните произведения. 

За първи път у нас наградата се организира през 2008 г. Статутът ѝ не е променян драстично, защото продължава да дава резултати и да създава благоприятни условия както за кандидатите, така и за художествената сцена в цялост. Експертните журита, в които през годините заседават някои от най-добрите куратори, критици и художници (включват се и много чужди специалисти), както и традиционното място за провеждане на изложбите на номинираните – Софийската градска художествена галерия, превръщат конкурса в изключително професионално и очаквано от всички събитие.

В края на първото десетилетие на ХХI век СГХГ е сред малкото институции, които сериозно подкрепят съвременното изкуство. Екипът ѝ полага всички усилия за разрастването на тази помощ. Наградата БАЗА дойде като естествено продължение на упоритите им усилия за преодоляване на изолацията на съвременното изкуство и активното му включване в разговора за традицията и приемствеността в българската история на изкуството. През 2004 г. Мария Василева - тогава, част от екипа на СГХГ - инициира основаването на фонд „Съвременно изкуство и фотография“. Той е първи по рода си в страната. За кратко време колекцията му се увеличава и през 2011 г. издават научен каталог на събраното. Този фонд бе възможен като следствие на постоянната изложбена политика, включваща съвременното изкуство. През 2003 г. бе основана програмата „Място за срещи“, представяща млади автори, която през 2006 г. се премести във филиала на СГХГ – галерия „Васка Емануилова“. Десетки изложби са минали през тази програма и извън конкретните резултати, най-важен беше жестът на подкрепа на това изкуство от страна на най-старата музейна художествена институция в страната.

В първите години на съществуването си наградата БАЗА изигра много важна роля за сформирането на сцената и за нейното мотивиране. Това е период, в който почти няма галерии за съвременно изкуство или алтернативни пространства (с изключение на галерията на ИСИ-София, съществуваща от 2004; „Пистолет“, 2006, „Аросита“, 2007, „Дъ Фридж“, 2009, Галерия „Сариев“, 2009). Естествено се появяват награди, които трябва да стимулират художниците и да им дадат увереност – награди „Мобилтел“, 2005-2009, награди „Гауденц Б. Руф“, 2007-2011, награди ЕССЛ, 2013-2015, Националният конкурс за млади художници, критици и куратори на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий”, 2002-2011, Награда за живопис на фондация „Едмонд Демирджиян“, 2010-2017. Тези награди, функциониращи през представителни изложби, донякъде запълват липсващата институционална структура и създават условия за нейното изграждане. Но никога досега в съвременната история на българското изкуство не е имало толкова устойчива награда, която в продължение на 15 години да държи висок стандарт и да продължава да бъде очаквана всяка година.

През юли Красимира Буцева се представи във втората изложба от поредицата „Анатомия на процеса“ в галерия „Структура“, където показа работата „Честоти на травмата“, създадена специално за настоящия проект. Тя е продължение на изследването на собствената ѝ практика като художник, започнало по време на резиденцията ѝ в Akademie Schloss Solitude през 2021 г. и довело до текущия проект A Study of a Practice.

Практиката на Красимира Буцева е да изследва и проучва историята, паметта, травмата и политическото насилие, свързани с източноевропейския комунизъм. Тя е мултидисциплинарен артист, който използва различни медии – фотография, колаж, филм, намерени обекти, архиви и инсталации. Независимо от темата на работата ѝ, в крайна сметка тя е метакоментар на самата медия на фотографията. Буцева оспорва демократизиращите качества на фотографията и цифровия образ, като демонстрира неспособността и неуспеха им да предоставят обективни репрезентации. Именно демократичният характер по отношение на разпространението на изображенията премества фотографското изображение от сферата на естетиката в сферата на човешкото взаимодействие и по този начин в политиката. Красимира Буцева манипулира или имитира естетиката на архивни и намерени изображения, като по този начин заблуждава зрителя и подчертава субективния характер на медията. В контекста на кураторската програма „Анатомия на процеса" практиката на Красимира Буцева показва, че художникът влиза в ролята на учен от социалните науки – историк, антрополог или социолог. Историята се разказва чрез предмети и образи, а художникът е активен участник в тяхното събиране, куриране и съхраняване.

В контекста на наградата БАЗА отново в галерия „Структура“ в края на юни се откри изложба на носителите на наградата  от 2008 до 2021 г. Куратор на „Спонтанни връзки между несвързани явления“ беше Марина Славова. Досегашните носители на наградата от България са Рада Букова (съвместно с Лазар Лютаков), Самуил Стоянов, Антон Терзиев, Викенти Комитски, Леда Екимова, Кирил Кузманов, Зоран Георгиев, Александра Чаушова, Димитър Шопов, Мартина Вачева, Мартин Пенев, Вълко Чобанов, Мария Налбантова, Марта Джурина. Всички те са получавали наградите си в СГХГ. Сегашната изложба с наградените досега е великолепен проект на екипа на галерия „Структура“ начело с Мария Василева, един от основните двигатели младите родни артисти да се включат в това забележително начинание в тяхна подкрепа и стимул за развитието им, да излязат на международната сцена на визуалното изкуство. Експозицията призовава публиката да прекара време с историята на всеки от авторите – отвъд контекста на надпреварата за първото място. След повече от две години на социална изолация, невъзможност за пътуване и обществена несигурност, предизвикани от COVID-пандемията, светът едва успя да си поеме глътка въздух, преди да бъде застигнат от следващата международна криза – трагедията на руската инвазия в Украйна. Обръщането на фокуса обратно към индивидуалното, а не към общото, са основен инструмент в справянето с проблемите на заобикалящия ни свят. Идеята за интимност и споделяне, за съпреживяване на лична история, е по-важна от всяка политическа критика или обществен дискурс в това кризисно време. Именно затова изложбата кани публиката да стане част от диалога между отделните творби, да потърси взаимовръзките между тях и да формулира своите собствени въпроси и отговори.

Изложбата е придружена от издание, включващо произведения на 14-те художници от различни творчески периоди.

Целта на Наградата е да осигури подкрепа за младите художници като им открие нови възможности за образование, изследване и професионална реализация. Наградата създава позитивен контекст за младото съвременно изкуство и благоприятна среда за развитието му. Конкурсът е отворен за творци до 35 години, работещи във всички медии на съвременното изкуство. Участието е свободно, както и по предложение на поканени институции, активни в областта на съвременното изкуство. Кандидатите трябва да бъдат български граждани или постоянно пребиваващи на територията на страната. Наградата е стипендия, шестседмичен престой в Ню Йорк и самостоятелна изложба в галерията на Института за съвременно изкуство - София.

И тази година журито заседаваше, за да определи най-добрия от добрите, до последния момент преди откриването на изложбата в пространството на СГХГ. Номинирани, техни приятели и близки, публиката очакваха последната дума на членовете му. Членовете на журито на БАЗА за 2022 г. бяха Ани Васева (режисьор), Красимир Терзиев (художник), Мариела Гемишева (художник), Мартина Йорданова (куратор), Радослав Механджийски (куратор), Лидия Куделия (куратор, Украйна/САЩ), Грегор Янсен (куратор, Германия).

Ето и визитките на номинираните тази година, за които самата номинация за наградата БАЗА е вече атестация за развитието им като артисти.

Аарон Рот (р. 1998) е роден в Лос Анджелис. В момента работи между София и Пловдив. През 2021 г. получава бакалавърска степен по изящни изкуства (живопис) от Slade School of Fine Art в Лондон. През 2022 г. заедно с Бояна Джикова и Викенти Комитски създават галерия „Пунта" в София. Рот работи с намерени изображения и със средствата на живописта, инсталацията, скулптурата и фотографията. Инсталациите му пресичат границите между редимейда и асамблажа, докато картините му имат миметично и иронично отношение към рекламата. 

Красимира Буцева (р. 1994) е визуален артист, писател и преподавател, живеещ между Лондон и София. Тя преподава в Лондонския колеж по комуникации към Университета по изкуствата в Лондон. В работата си изследва политическото насилие, травматичната памет, официалната и неофициалната история във връзка с източноевропейския комунизъм, като работи с фотография, видео, инсталация и звук. Тя е един от основателите на Revolv Collective, редактор е на списание EEP, което се фокусира върху съвременната фотография от Източна Европа. През 2021 г. e стипендиант в Akademie Schloss Solitude в Щутгарт, Германия.

Ларс Нордби (р. 1988) живее и работи в село Вишовград, България. Получава магистърска степен от Националната академия по изкуства в Осло. Неговата художествена практика се развива около фотографията, пърформанса и арт инсталациите. Позовавайки се често на театралната естетика и на театралността на ежедневието, той се занимава с човешката обсесия за идентичност и идеологическа принадлежност. Управлява независимото пространство за изкуство Heerz Tooya във Велико Търново и артистичната резиденция ARV.International във Вишовград. Наскоро публикува фотокнигата While the Plum Trees Grow.

Петър Чиновски (р. 1988) е визуален артист, роден в София. Завършва графика във Велико Търново. Той има интерес към синтетичния машинно произведен образ. Проследява функцията на изображението като средство за публична комуникация и превеждането на суровото преживяване в символни езици. В творбите си Чиновски търси скъсяване на дистанцията между двуизмерно и триизмерно, често работи в слоеве от различни материали.

София Грънчарова (р. 1994) учи изящни изкуства във Франция и Белгия. Участва в множество общи изложби, образователни инициативи, работи върху собствени кураторски проекти. През 2021 г. открива третата си самостоятелна изложба "Ако се вгледаш отблизо, нещата може да се разпаднат" в СГХГ. Стипендиант на Национална стипендия „С усилия към звездите" за 2020 г. Член на Института за съвременно изкуство - София и на инициативата „Правосъдие за всеки“. Номинирана за наградата БАЗА през 2018 г.

Харита Асумани (р. 1992) е бакалавър по „Сценография“ и магистър по “Костюмография” в Националната художествена академия в София. Основна тема в творчеството й е ролята на човека във вселената и съвременното общество. Асумани се интересува от защитните механизми на Аз-а и лечението на травмите. От друга страна - вълнува се от пътя на душата, основан на езотерични учения.

Явор Костадинов (р. 1993) завършва Националната художествена академия в София (2018). През 2015 г. учи в Accademia di Belle Arti di Brera в Милано, Италия. В момента e докторант към катедра "Живопис" на НХА - специалност „Изкуствознание и изобразителни изкуства“. От 2019 до 2021 г. е хоноруван асистент по дисциплината "Живопис" в катедра "Текстил – изкуство и дизайн" на НХА. От 2020 г. е член на СБХ. Работи между Пловдив и София. Номиниран за наградата БАЗА през 2020 г.

Със сигурност прави впечатление, че тези млади хора в обучението и живота си са граждани на света. Какво по-хубаво от това! Въпреки сложния ни живот тук, на нашата си територия, където не малко фактори ни дърпат назад къде със странна носталгия по отминали време, къде с псевдо патриотични заклинания, които искат да ни затворят в ограниченото пространство между Калотино и Капитан Андреево. Няма как да стане - светът е друг, колкото и да се опитват да ни внушат страх от широките пространства на човешките стремления.

Изложбата на номинираните творби и техните автори продължава в СГХГ до 7 септември.

Още веднъж поздравления за Красимира Буцева и да сбъдва мечтите си на световната артистична сцена!

Текст: „въпреки.com”

Снимки:

1.Кристина Буцева, снимка: Стефан Марков

2. Мария Василева и Аделина Филева, снимка: Стефан Марков

3. Номинираните за наградата БАЗА 2022, снимка: Стефан Марков

4. Мария Василева, снимка: Стефан Марков

5. Журито заседава, снимка: Стефан Марков

6. Изложбата на досегашните победители на наградата БАЗА, снимка: архив на галерия „Структура“

7. Творбата на Аарон Рот, снимка: Стефан Марков

8. Творбата на Ларс Нордби, снимка: Стефан Марков

9.Творбата на Петър Чиновски, снимка: Стефан Марков

10. Творбата на София Грънчарова, снимка: Стефан Марков

11. Творбата на Харита Асумани, снимка: Стефан Марков

12. Творбата на Явор Костадинов, снимка: Стефан Марков

 

 

 

 

Моля почакайте...