Сцената на клуб „МаксиМ“ в Театър „Бълтарска армия“ се изпълни на 28 октомври с гости и приятели на актьора, съучредител на фондация „Аскеер“, издател и общественик Милен Миланов - за премиерата на книгата „Милен Миланов: Градината с кринове“ на издателство „Изток-Запад“. Съставителите проф. дфн Георги Каприев и доц. д-р Юрий Дачев споделиха работата си по изданието. Специално представяне на актьора, съучредител и дългогодишен председател на фондация „Академия Аскеер“ направи ректорът на НБУ проф. дн Пламен Дойнов. Сред многобройните гости  бяха авторите на публикуваните в книгата текстове – проф. дфн Ивайло Знеполски, доц. д-р Георги Лозанов, д-р Митко Новков, Георги Господинов, Асен Шопов, Диана Добрева, Александър Секулов, Владимир Зарев, както и много други интелектуалци, писатели, театрали и журналисти.

Събитието откри като водещ доц. Георги Лозанов с присъщото му остроумие и точност в определенията. „Ние превърнахме един човек в книга - Милен Миланов, за да създадем своето усещане, своите емоции, своето чувство на радост от Милен.“ И предаде думата на проф. Пламен Дойнов - като литератор и анализатор на културната ни памет. „На тази сцена главната роля е на Милен Миланов. Не може да го честваме, както обикновено се честват актьорите с главни роли на сцената. Но юбилей на Милен Миланов без книга не си представям, защото той е човекът, актьорът, който е около книгите и книгите са около него, който сам издава книги, сам понякога ги съставя, редактира, сам ги отглежда. И затова тази книга, сянката на книгата, е своеобразната сянка на човешкото тяло на Милен. Дали той хвърля сянка върху нея или тя хвърля сянка върху него… Разбира се, това е юбилейна книга за Милен Миланов, но това не е обичайната книга за актьор. Това е друга книга за човек, който на пръв поглед, сякаш не е актьор и въпреки всичко е истински, същностен актьор“, каза проф. Дойнов и продължи почти академично като литератор да анализира структурата на книгата.

„Виждаме четири или пет дяла - първият е с 15 юбилейни есета за Милен Миланов. (Тук Милен Миланов го поправи, че са 14, а по-късно обясни защо са толкова – б.а).  Това е колективен портрет, изграден от 14 автори. Вторият дял („Реплики от разни години“) е своеобразно критическо портфолио, който съдържа около десетина отзиви, рецензии за актьорските превъплъщения на Милен Миланов – от първото изречено сериозно признание от проф. Гочо Гочев до роли на Милен в последните години. В четвъртия дял (“Дискусии и интервюта“) стигаме до  интервютата и разговорите на Милен Миланов. Там виждаме една от най-важните социални роли, които играе Милен за наградите „Аскеер“. Тук виждаме истинския Милен Миланов като една многоизмерна личност, ролята на един говорещ театрален хоризонт. Той в последните трийсет години е най-събиращият, най- концентриращият човек, който винаги дори от двама или трима души може да създаде общност. Това ни казва третият дял (“Думи под прожектора“) и неговите слова – неговите есета и някои прощални слова. „Това е едно друго лице на Милен. Това не значи, че той е човек на литературата, няма да си позволя да кажа такова нещо. Но това подчертава, че няма как да си актьор, добър значим актьор, ако не си човек на словото. Да го изречеш, да го напишеш, да си в словото. Милен показва това в тези текстове, включени в този дял. За Милен словото не означава просто казване на смислени неща, не просто общуване. Второто лице на тази книга е това, което сякаш остава леко невидимо. Виждам го в самата нейна изящна направа в труда, който са положили нейните съставители и издатели. Тази книга е събитие, което можем да свържем изцяло с фигурата на Милен Миланов като човек, който произвежда непрекъснато събития. Винаги ме е респектирала тази негова способност и всяко събитие, което Милен създава, е по особен начин значимо, значимо за високия пласт на културата в България. Това не е просто да има прожектори, а смисъл, който да продължава и след събитието. Той наистина е човекът-събитие в българския театър и в българската култура. Той е едновременно магнит и метал за събития. Практикува театъра и културата като живеене и заедно с това и на памет от това живеене.“, каза още проф. Дойнов и като литературен историк. Петият дял („На отворена завеса“) е посветен на творческата биография на Милен Миланов.

Нека да споделим важни цитати от книгата „Милен Миланов: Градината с кринове“, която сама по себе си е събитие, защото тя е и театралната ни и културна памет не само за последните 30 години, а и за времето, в което сме живели и живеем.

Юрий Дачев: „В книгите за хората на театъра често пъти театралността бива засилена: както в споделеното от „главния герой“, така и в отраженията в приятелските очи. Друго усещане оставя тази книга. Талантливото сценично присъствие и емоционалните отгласи са неотделими от мисълта за българския театър – напрегнатата, загрижена, насочена в различни посоки… В това отношение книгата оглежда Милен Миланов „вярно с оригинала“ и в убедителна цялост. Доколкото, разбира се, това е възможно при един питащ и питащ се, немирясващ и изненадващ човек. Ценно е написаното, скъпо ми е непрочетеното у Милен.“.

Литературен вестник, бр. 29, 9–15.09.2020: „За нас, обаче, ти си по-специален човек, направен от живата глина на всички изкуства. Ти си актьорът, който чете и пише, знае и може. Актьорът, който събира хората около високи каузи. Актьорът, който прави неща, които светят отвътре.“ (Милен Миланов е роден на 15 септември 1950 година във Варна).

Проф. Гочо Гочев, „Антихрист“ на пловдивска сцена, в. „Народна култура“, бр. 19, 11 май 1979: „Не мога да не отбележа трактовката на централния образ в четирите му превъплъщения, особено изумителната пластичност на втория Еньо – Милен Миланов. Той играе с някаква художествена ярост. Английският актьор Питър О`Тул, който върви по ръба и толкова е органичен, стига до такава ярост, че една думичка като че ли, един по-висок градус и ще падне в пропастта, но понеже е голям майстор, никога не пада. Това е най-трудното в изпълнителското изкуство. Има едно фалшиво според мен настроение, тежнение в съвременната театрална естетика, че органичността трябва малко да се притулва, да се приглушава, да излиза на преден план разумът. Но на преден план трябва да излиза единството на разума и на страстта. Това е класическото, вечното изискване в театралното изкуство. В това отношение Милен Миланов е много силен.“ (В интервю за „Литературен вестник“ пред Пламен Дойнов  от цитирания вече брой казва и нещо съкровено по повод тази своя роля: „Имах по-голяма похвала – свързана и с въпроса ти какво е да играя „думите на Емилиян Станев“. Беше от Надежда Станева. Емилиян Станев тъкмо беше починал. Той не доживя премиерата. Надежда Станева дойде да гледа. Вие, литераторите, трябва да сте чували за нейния характер. Най-малкото, което може да се каже за нея, е, че е мекушав и сантиментален човек. Когато излязох на сцената, тя се премести на първия ред и там остана. И след като свърши тази генерална репетиция, тя дойде и ми каза следното изречение: „Вие много приличате на младия Емилиян Станев.“ Надежда Станева, загубила Емилиян Станев преди седмица-две, да каже такова нещо, за мен е най-голямата похвала, която съм получавал въобще в творческата си кариера.).

Важно е да напомним, особено за по-младите, включително и театрали, каква личност беше проф. Гочо Гочев (1913 – 1991) с един щрих. Освен изключително ерудиран театровед и преподавател във ВИТИЗ, той е личност с активна и смела позиция на гражданин, безкомпромисен. Той е един от петимата български писатели, които отказват да подпишат решение на СБП с председател Георги Джагаров за отмяна на Нобеловата награда на Александър Солженицин през 1970 г. Другите са Благой Димитров (1931 – 2020), Валери Петров (1920 – 2014), Христо Ганев (1923 – 2021) и Марко Ганчев. Всички те са изключени от СБП.

Но да се върнем към някои от цитатите в „Милен Миланов: Градината с кринове“.

Георги Господинов: „Такива широко скроени и отворени към света хора са рядкост не само по тукашните ширини. Никога не съм бил фамилиарно близък с него, не обичам този тип близост, но винаги знам, че някъде, обвит в струйка тютюнев дим и заобиколен от книги или от хора, на които развълнувано обяснява нещо, Милен вече има идеи за сто нови неща. И това прави света малко по-лесен за понасяне. Едни от най-хубавите думи, които някога съм получавал, бяха от него някаква вечер след поетическо четене в „Сфумато“. Милене, сега ти ги връщам, те са точни за теб: Как успяваш всяко нещо, което направиш, да стане събитие?“

Георги Каприев: „Присъствието на Милен Миланов в българската култура може да се обобщи с две думи: работа и отговорност. Методичната му съпротива срещу посредствеността, най-вече в перспективата на новия български театър и неговата история, въведе корекция в структурата на тази перспектива и формата на театралната история. Акцентът пада върху създаването на памет – при неутрализиране на натиска, упражняван от злободневното и конюнктурното. Влизането в историята, както го изповядва и практикува Милен Миланов, се основава върху безостатъчно дискредитиране на херостратовския комплекс. Действителното встъпване в нея е съзиданието – съзиждането на храма. „Другото е вятър“, настоява той.“

А Милен Миланов, развалнуван сподели за книгата си пред обичаните си хора, както сам определи присъстващите в залата: „В тази книга не съм си позволил нищо коментарно за минали времена. Каквото е казано е казано за определената година. В тази книга няма коментари, разбира се в интервютата има много коментари, например когато 1991 година са ме питали какви са Вашите страхове за театъра и изкуството, съм казал: “Социалистическият реализъм да не се превърне в демократически такъв и продължавам да изпитвам страх. Няма смисъл – то става. Не протоколно искам да благодаря на издателството, което ме изтърпя. Изтърпя ме, аз не съм лесен човек. Изключително благодаря на съставителите. Често изтърпяването беше взаимно. Не са 15, както каза Пламен, те са 14. Тя е пълна със символика.Това е закачка. Жена ми, която е редактор на тази книга, любовта на живота ми Виолета Миланова, беше редактор на първите книги на Борхес в България - не само на неговата проза, но и на неговата поезия. („За ада и за рая“. Стихотворения, превод от испански Рада Панчовска, издателство „Народна култура“, 1989 и „Вавилонската библиотека“, превод от испански Анна Златкова и Роза Хубеш,  издателство „Народна култура“, 1989,  - б.а.). Там, ако си спомняте 14 е числото на безкрайността. Борхес го обяснява и аз го приемам. Заглавието на книгата е цитат, който аз съм дал в едно интервю, важно за мен и фундаментално за Жоро Каприев. /Цитираме откъс от него: „“Аскеер“ е квинтесенциално продължение, избухване и разкрепостяване на една просветена духовност. Светоусещане, от което и за 25 години не е отстъпвал и се радвам, че го споменаваш. Фактът, че никога, при всички церемонии не сме се занимавали целенасочено със злободневие и политика, с икономика, също е вид – как се казваше на немски „буря и натиск“ – Sturm und Drang. Само че по Махатма Ганди, т.е. мек. Ние упражняваме съвсем съзнателно този натиск. Целим и мисля, че успяваме да изразим следното: мисията на „Аскеер“ е да изведе от „нищото“ твореца, създателя на духовни ценности, и да посочи пред обществото, че тези хора са общественозначими, зрими, важими. Важни за управляващите, важни за икономическите сили и т.н. Но никога не сме заявявали тази важимост през призмата на политическия, икономическия или социалния коментар. Коментираме само художественото, което впрочем иманентно ги съдържа. И застъпваме естетическа и етическа позиция. Казано метафорично, това е нашата градина с кринове, които полагаме като пред олтар ведно с нашите страсти, любов, копнежи и нашата устременост.“. (24 април 2015 г. Театър „Българска армия“, Библиотека за съвременна българска драматургия „Аскеер“, издание на фондация „Аскеер“ 2015).

И още важно уточнение за криновете, което припомни Милен Миланов. Арахангел Гавраил възвестява на Дева Мария за това, че тя ще роди в непорочно зачатие от плът очаквания Спасител на човечеството, сина Божий, като ѝ носи бял крин. Този ден в Християнството е Благовещение. Трите жени,  които отиват сутринта след Разпети петък да  го помажат по еврейския обичай с благоуханни масла, понеже не са могли да сторят това в деня на Неговото погребение, също носят кринове…

Още много лични моменти сподели Милен Миланов, но нека останат за хората, които бяхме в клуб „МаксиМ“. Той ги каза за нас, които обича и които го обичаме. Това е интимно преживяване и остава за душата. Но не можем да не изброим имената на тези негови 14, макар че каза, че могат да бъдат и 114 (вероятно и повече – б.а.). Самият той ги посочи по реда, по който следват словата им за него в книгата: Георги Каприев, Ивайло Знеполски, Пламен Дойнов, Георги Лозанов, Митко Новков, Георги Господинов, Иван Теофилов, Асен Шопов, Диана Добрева, Илка Зафирова, Александър Секулов, Владимир Зарев, Десислава Димитрова, Федя Филкова, светла ѝ памет (с поетично посвещение към Милен, с когото създадоха „Поетичния Никулден“ в памет на съпруга ѝ Николай Кънчев) и Юрий Дачев.

И още уточнения, този път за Федя Филкова (1950-2020), която учредява „Поетичния Никулден“ от 2012 година - като почит към съпруга ѝ и прекрасен поет Николай Кънчев (1936 – 2007) и подкрепата на актьора Милен Миланов, съосновател и дългогодишен председател на фондация „Аскеер”. Наградата, която се връчва, е почетен диплом, пластика на поета, дело на скулптора Добромир Иван и 2 200 лева. През 2020 г. на 6 декември тя беше връчена онлайн заради пандемичната ситуация и предприетите от държавата мерки. Федя пусна същия ден съобщението за наградата. Както се полага, отговорихме й с благодарност и вярата, че следващата година отново ще бъдем на живо на церемонията на това прекрасно събитие, посветено преди всичко на поезията. Странно за нас, тя не отговори. След няколко дни отлетя в отвъдното след злокачествено заболяване… В сложните ѝ дни е написала на Милен само поетично посвещение:  

„На Милен Миланов –

С възхищение как толкова години вече внимава

Морето да не се разплиска от сърцето му!

…………

Животът е пълен с подробности.

Но тук на земята.“

Много пъти сме разговаряли с Милен Миланов във „въпреки.com” по различни поводи – премиери, гастроли, наградите „Аскер“, приятелствата… Преди няколко години заедно с него почетохме паметта на един от най-скъпите му приятели - режисьора Крикор Азарян. А Милен разказа, като го цитира: „Сяда, мълчи, мълчи и казва: „Майна, как е възможно това?” и влиза в темата. Вероятно в сегашните времена щеше да има много такива „как е възможно това, не, ти, ти обясни, кажи как е това…”. Не знам, но аз си мисля, че хора като Коко не живеят във времето, хора като Коко имат потенцията да живеят свой живот, да правят времето, независимо от това да е много съпричастен”.

Може би и за това е тази забележителна книга „Милен Миланов: Градината с кринове“.

Текст: „въпреки.com”

Снимки:

1.     Книгата „Милен Миланов: Градината с кринове“, снимка Теодора Тодорова

2.     Представянето на книгата от ляво на дясно Милен Миланов, Юрий Дачев, Георги Лозанов, Георги Каприев, Пламен Дойнов, снимка: Теодора Тодорова

3.     Милен Миланов при представянето на книга на Пламен Дойнов, снимка: Стефан Джамбазов

4.     В ролята на АА в „Емигранти“ от Сл. Мрожек, постановка Диана Добрева, 2014, Театър „Българска армия“, снимка: архив

5.     Милен Миланов в „Антихрист“ по Емилиян Станев, постановка Иван Добчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив, 1978, снимка: архив

6.     Милен Миланов с акад. Вера Мутафчиева, първо заседание на Журито за Съвременна българска драматургия, „Аскеер“ 2005, снимка: архив

7.     Милен Миланов /ц/ с Димитър Гочев и Татяна Лолова, преди Галаспектакъл „Аскеер“, 2007, снимка: архив

8.     Милен Миланов на премиерата на книгата в клуб „МаксиМ“ в Театър „Българска армия“, снимка: Теодора Тодорова

9.     Милен Миланов /л/ с Крикор Азарян/ц/ и Георги Новаков/д/ по време на репетиции на „Чайка“ от Ан. П. Чехов, 2007, Театър „Българска армия“, снимка: архив

10.  Милен Миланов и Федя Филкова 2019 при връчването на наградата на Поетичния Никулден, снимка: Стефан Джамбазов

11.  Милен Миланов  с Крикор Азарян и Армен Джихарханян на наградите „Аскеер“, снимка Стефан Джамбазов

12.  Леон Даниел /л/ и Милен Миланов /д/, снимка: архив

13.  Милен Миланов дава автографи, снимка: Теодора Тодорова