„Изкуството е най-странното нещо в живота, защото изобщо не е задължително да го има. Без него се живее, (и то добре), защото иначе неговото съпричастие в душата на човека представлява една колизия, обикновено естетическа. Но при нейното преодоляване изведнъж хоризонтът просветлява и се откриват велики пространства на хармония, на омиротворение, облъхнато от морал и неговия апотеоз – обичта и любовта”. Това е част от текст на художника проф. Иван Газдов, който присъства в негова блиц изложба по повод и на неговия имен ден в началото на годината в столичната галерия „Арте”.

И още: „И всичко това е дело на най- невинните обитатели на обществото - художниците. Тези трубадури се стараят, независимо с каква форма, да материализират човещината, та да не сме толкова самотни в нематериалните си пориви. Тези картини пред вас са такъв порив. Започнати преди повече от пет години, първоначалните варианти се развиваха и попълваха с нови и нови несъществуващи архитектурни елементи. А те пък са свързани в пространството на картините като зърна от моя лична броеница, съставена от скъпоценни части, фантастични елементи, олицетворяващи градското ни зараждане... Не търсете прилики. Ако има нещо познато, то е случайно. Не е случайна, обаче, възхвалата на нашето вековно населено място, където„идеите прещракват“ (позволявам си да перифразирам чудесния Кирил Кръстев)”, написа Иван Газдов. Изложбата е с творби, дарени от художника на неговия роден град Ямбол, на който е почетен гражданин и експонирани там, както и неговия текст, част от който публикувахме. Има и други негови творби.

А доц. Георги Лозанов отбелязва: „За именния си ден Иван Едуард Газдов – ексцентричният професор от Художествената академия с осанка на отегчен идалго, прави подарък на софийската публика. Излага в галерия „Арте” за три дни три графикатури в респектиращ формат, съпътствани от десетина по-малки образци на този негов авторски жанр, разнасящ славата му и тук, и далеч от тук. Графикатурите са на въображаем град, който всеки артист има в главата си, заедно с въображаем музей, въображаема муза, въображаема вятърна мелница и т.н. Работата е там обаче, че въображаемият град на Газдов е съвсем реален и си има име – Ямбол, родното място на художника.  Но докато Газдов го е рисувал, докато го е зареждал със спомените си, докато е давал простор на таланта си, докато е влизал в причудливи детайли, Ямбол е напуснал реалността, за да се превърне в писмо до приятелите в Отвъдното, в илюстрация към ненаписана приказка, в разговор между дете и възрастен, които се оказват един и същ човек.И тази година той стана на 75. Затова изложбата е благотворителна и средствата, събрани от нея, ще бъдат вложени в юбилейно издание, представително за дългия творчески път на Иван Газдов. А детето… То, разбира се, ще продължава да рисува, все едно че вижда света за първи път”, каза Георги Лозанов.

Впрочем за Иван Газдов може да се говори много. Като преподавател и художник него споменават не само ценители, но и много негови ученици в Художествената академия. Включително и Теодор Ушев, който е бил негов студент и препоръча на младите аниматори да учат плакат в Националната художествена академия, където преподавател е и Иван Газдов. Но той не е само художник. Неговото перо е изключително интересно и провокативно. Въпреки, че в живота е много строг и сериозен. Но чувството му за хумор е непресъхващо. И при откриването на изложбата той каза, че е една тунджанска мида. Но се оказало, че имало такива миди, но те не били за ядене, а за стръв. И неговата изложба била такава. А е за три дни защото нека всеки посетител да я възприемал като симфония. И понеже картините били три, нека посетителите всеки ден да идват и разглеждат една картина…

А за това дали има чувство за хумор (в което сме убедени) ни е отговарял във „въпреки.com”: „Не знам дали имам, така казват. Това ми е много странно, защото винаги съм се отнасял много сериозно към всичко, а то излиза, че нещо играеш. Донякъде е така. Все пак, ако човек не се отнася сериозно към всичко, нищо няма да направи”. И продължи: „Тия глупости „не се отнасяй сериозно”, „бъди ироничен”, но когато седнеш да работиш как да не си сериозен. Часове наред стържа. Един контур на тези графики, който огражда петното е с молив и с гума. Той се мести дълго време, докато стане тази идея. И то кога става - когато аз реша, че става. Няма формула. И всичко това не може да бъде несериозно. Няма момента на игра, това цапане, което разрушава напредъка. Така че работите са правени бавно, упорито и стабилно и ако накрая има някакъв хумор ми става приятно, защото знаеш, че хумор в живописта почти няма. Много лесно се прави отрицателното, навсякъде не само в живописта - и в пиеси, и във филми, то сега и преобладава. Всеки филм е с бойни сцени, омръзна това. Но отрицателното преобладава, а хумористичното е рядко”, каза Иван Газдов за своята работа.

Той има едно откритие – графикатурата. Но то не е графика и едновременно карикатура. „Това  е понятие. Така разчленено не е същността на работата. Не съдържа графика и карикатура. То е като трагикомедия – съчетание на две крайни понятия, но ги има в обществото, в интелектуалния свят. Не  е нещо непознато, не е по някакъв начин нарушение на такива взаимоотношения. Дори трагикомедия е много по-крайно. Що за понятие е това трагикомедия? Това е един нюанс на графиката. Държа да бъде графика. Не карикатура, защото карикатурата е друг вид графика и в нея графиката е ценното. Не друго, не сюжета, откриването на взаимодействията между петната. Бялото, което участва като фон и отчасти прави фигурите допълнително. Това е много стабилно нещо и продължавам да го правя. Слава Богу, съм имал време да го развивам през годините и то не малко години”, каза Иван Газдов.

И още една изложба - Национален дарителски фонд „13 века България“ представя изложбата „Хлябът“ на Атанас Качамаков в галерия „Средец“ на Министерство на културата, която може да се види до 31 януари 2020. Изложбата „Хлябът“ представя 30 рисунки от цикъла „Нашият хляб насъщен“ на Атанас Качамаков, придружен от авторски текст със заглавие „Български фестивал на майката земя“. Творбите са визуализиран разказ за бита и труда на българските селяни от началото на 20-и век, за ритуалните етапи в процеса на създаването на хляба през различните годишни времена. Те са своеобразно продължение на романа „Добри“, издаден за първи път през 1934 в САЩ, написан по разкази на Атанас Качамаков за детството в родната му България. През 1935 романът печели Златен медал „Джон Нюбери“ на Американската библиотечна асоциация за детско-юношеска литература. Творбите в експозицията са от фонда на НДФ "13 века България".

Атанас Симов Качамаков (1889-1984) е роден в Лясковец. Завършва специалност  „Скулптура“ в Художествената академия в София през 1923 г. при проф. Иван Лазаров. През 1924 г. напуска България и заминава за Париж, а през 1925 - за Ню Йорк. През 1931 печели Първа награда в голямата изложба в Ню Йорк за своята работа „Индианка с дете” (мрамор). От 1930 г. в Лос Анджелис е артистичен директор на киностудио. Мести ателието си в Палм Спрингс, където остава да живее до края на живота си. Осъществява самостоятелни изложби в Бостън, Ню Йорк, Филаделфия, Чикаго, Сан Франциско. През 1979 г. прави изложба в Националната галерия в София и в Лясковец. Негови произведения се намират в музеи и частни колекции в САЩ. Чрез НДФ „13 века България“ той дарява свои творби на Националната галерия в София и в Лясковец. Така че изложбите в София след празниците започнаха. Както и другите културни събития в столицата. 

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на НДФ „13 века България”

1 - 3. Иван Газдов и негови творби от изложбата в галерия „Арте” – снимки Стефан Джамбазов

4. Георги Лозанов и Иван Газдов в „Арте” – снимка Стефан Джамбазов

5. Георги Константинов и Михаил Вешим на изложбата на Иван Газдов – снимка Стефан Джамбазов

6 - 10. Творби на Атанас Качамаков от изложбата „Хлябът” в галерия „Средец” на Министерството на културата – снимки архив на НДФ „13 века България”