В края на юни тежка каменна статуя се приземи в скулптурния парк на Софийската градска художествена галерия в Градската градина. Това беше атрактивният финал на дълъг и достоен за уважение дарителски процес. Статуята е дело на скулптора Николай Владов-Шмиргела, а неговата внучка Юлия Банкова през последната година щедро дарява различни институции с наследството на дядо си.

Всеки дарителски жест е знак за спасение и за продължаване на живот. А когато става дума за значими постижения в областта на културата, излезли на светло - от личните фондове към обществено-достъпни места, спасените сме всички ние. Заради възможността да продължим да общуваме с разноликите нюанси на творческия дух.

Николай Шмиргела може да бъде наречен драматична личност в историята на българското изкуство. Роден е в Шумен през 1911 г. Едновременно следва право и учи в Художествената академия. Работил е в театър, печатал е разкази под псевдонима „Шмиргела“, а с инициалите „ШМ“ подписва творбите си. Бил е нелегален партиен функционер на БКП и целият му живот остава свързан с комунистическата идеология. Но пак той е сред основателите на Дружеството на новите художници през 1931 г., което изиграва важна роля в развитието на българското изкуство и преди, и след установяването на държавния социализъм. Пак той пръв е поставил – преди и след 9-ти септември 1944 г. – въпроса за създаване на Национална художествена галерия, чиито директор става през 1959 г. и за кратко време я издига като институт.

Шмиргела работи за популяризиране на българското изкуство в годините на Студената война, когато границите се преодоляват трудно. Той организира изложби на български творби, включително произведения на иконописта, в Рим, Мюнхен, Виена и Париж. Именно той открива отдела за „Средновековно българско изкуство“ с около 50 напълно реставрирани икони, негова е инициативата за превръщането на Криптата на „Свети Александър Невски“ във филиал на НХГ с постоянна експозиция. В същото време работи и като журналист, график, карикатурист, илюстратор и изкуствовед.

Според текст от далечната 1940 г. на всепризнатия авторитет Сирак Скитник „в редиците на нашите млади скулптори, които полагат усилия да си поставят по-сложни задачи и да наложат собствен стил, Николай Шмиргела не е последният. Той отрано е разбрал евтината цена на конвенционалното, отбягва шаблона и се мъчи да внесе в работата си свежо, жизнено виждане на формата за сметка дори на обикновеното познаване на занаята. Достига в последните си работи до една внушителна простота и изразителност, сигурна предпоставка за монументална и трайна скулптура“.

Няма нищо случайно в тази история. „Има родова енергия, волята на рода, която трябва да бъде предадена“., така мисли и по-точно така чувства внучката на Шмиргела Юлия Банкова. Първо дълго се бори да възстанови ателието на дядо си. След смъртта му през 1999 г. то пустееше и се рушеше. А по разбитите стени се бяха запазили автографи на световни интелектуалци, ателието е било притегателен център, пространство, изградено от Шмиргела за работа и срещи.

„На мен наследството ми се стовари малко изведнъж“, разказва Юлия. „Останах единствената пряка наследница. Ателието беше като гробище на скулптури, с изпочупени прозорци, с паяжини и аз дълго време не знаех какво да правя. Всъщност благодарение на Светлин Русев и на белгийския меценат Юго Вутен, ателието беше възстановено и стана културен център, но финансовото оцеляване беше трудно. Помагаха фондациите „Св. Св. Кирил и Методий”, АССА и "Комунитас". Идеята за свързване чрез изкуство премина през няколко етапа на преосмисляне, докато накрая се оформи като арт терапевтичното пространство. Обучавала съм се специално и продължавам да уча, за да мога да се занимавам с това. Особено скъпи са ми моментите от работата с деца с увреждания и различни травми, деца, които не чуват или не могат да говорят. Всички те имат нужда да бъдат забелязани, зачетени, да им се отдели лично време и пространство. Аз не исках ателието да е музей, защото 21 век е много динамичен, всичко е много забързано. И всъщност влязоха децата… шмиргелчетата, след тях започнаха да идват и възрастни и за мен това беше изключително. Аз последвах интуицията си - по този начин да бъде одухотворено ателието и да има връзка с наследството, което дядо е оставил.“

Първо името на Юлия Банкова влиза като дарител през 2020 г. в почетната листа на общинската библиотека „Паисий Хилендарски“ в Самоков – на тази библиотека със 160-годишна история Юлия подарява бюст на Владимир Маяковски заедно с графични портрети на известни писатели. „Всички те са правени от Шмиргела", казва Юлия. "И след това дойде голямото изпитание – Държавният архив. Бях събрала 50 чувала с документи на дядо, които стояха в шкафовете близо 20 години, след като той почина. Дълго ми беше трудно да се докосна до тях. Дойде им моментът. Казах си – не, всичко ще отиде в Държавния архив, всеки да може да си го чете и да си го тълкува, както иска. Но то ще е обществено достояние и то в една институция, която е с много опит и научна обективност.“

Експертите от Държавна агенция „Архиви“ оцениха документите като изключително ценни и на 9 юни, когато отбелязват международния си празник, обявиха Юлия за „дарител на 2022-ра година“.

За теоретиците на изкуството не по-малка ценност са документите, свързани с историята на Националната художествена галерия, на която Шмиргела е директор и особено на нейния филиал - Музея за християнско изкуство, често наричан просто „Криптата“. Юлия Банкова разказва, че Шмиргела е бил страстен колекционер на икони, въпреки че е завършен атеист – до такава степен, че дори не идва на църковния брак на внучката си.

Научно любопитство ще предизвикат и предадените в Държавния архив документи на Николай Шмиргела за Дружеството на новите художници, чийто секретар той е бил в продължение на 9 години до закриването му през 1944 г. от новата власт. Дружеството на новите е едно от най-интересните творчески обединения. Знае се, че Шмиргела е сред основателите заедно с Иван Фунев, Васка Емануилова, Вера Лукова, Стоян Венев, в него членуват знакови фигури като Иван Ненов, Кирил Цонев, Любомир Далчев, Вера Недкова, Бенчо Обрешков, Давид Перец… Тогава това са млади хора, които се стремят към промяна на статуквото – според тях изкуството трябва да бъде обвързано повече с действителността и същевременно с принципите на най-модерното в живописта, графиката и скулптурата.

Последният дарителски жест на Юлия Банкова утвърждава принципа ѝ, че ако материалното няма духовна подкрепа, то няма стойност. Доверието ѝ към работата на Софийска градска художествена галерия я е вдъхновило да се обади на Аделина Филева и да заяви желанието си да подари наследените от дядо ѝ скулптури и рисунки на СГХГ. „Тя искаше да подари абсолютно всичко останало от него.“, сподели директорката на галерията. „Такова нещо не бях виждала, аз дори ѝ предложих първо децата ѝ да си изберат нещо за спомен и да привлечем колекционери, които биха купили доста неща, особено бронз. Но тя не искаше да продава. Човек с толкова чиста душевност е рядкост.“, разказва Аделина Филева.

Самата Юлия признава, че е имало моменти, когато си е мислела как с тези неща може да помогне на семейството си. Но когато си представила, че може да разпродава дядо си на парче, негативната емоция била доминираща. Тогава говорила със съпруга си и се съгласили, че правилното решение е творбите да отидат в галерията. Децата им също ги подкрепили. Избрали си по една теракота и няколко рисунки. А Юлия все пак плакала дни наред. Особено за бюста на баба си, която я е отгледала. „Това е един процес, в който ти осъзнаваш защо предприемаш тези стъпки. Защото по този начин първо много повече хора ще ги видят. Какво от това, ако един колекционер си ги купи и си ги държи вкъщи? За мен това не е естествено. Наблюдавах колко внимателно реставраторите пипаха всичко и опаковаха, сякаш съживяват работите на дядо с отношението си. Сега те ще станат част от прекрасните изложби на СГХГ, ще ги показват, ще ги прибират, но ще бъдат в един добър дом, защото аз не съм вечна“.

Така Софийската градска художествена галерия получи в дарение 30 пластики - гипс, теракота, шамот, бронз с различни размери, както и папки с рисунки - немалка част от тях са подаръци на Шмиргела от други известни художници. Галерията, все пак, уговаря Юлия да откупи две живописни творби на голямата художничка Вера Лукова, които също са били притежание на Шмиргела, а Юлия им подарява още две платна – ранни работи на Георги Баев и Светлин Русев. Заедно с кавалетните пластики, идва онази монументална скулптура, за която стана дума в началото на текста. Дотогава тя е стояла на входа на ателието на ул. „Генерал Паренсов“ и е била негов запазен знак. От галерията са особено благодарни за това, тъй като тя застава до други две творби на Шмиргела в скулптурния парк до сградата и оформя великолепно пространството. В днешно време не се правят много такива дарения, и то от наследници.

Проблемът с наследството се решава от личните усилия и преодоляване – веднъж от внучката на Шмиргела, и след това – от професионалното поведение на сепециалистите от СГХГ. Юлия Банкова подготвя изпращането на още едно дарение – този път за Шумен - родния град на дядо ѝ. Там градската галерия ще получи гипсовия оригинал на една от най-известните скулптурни композиции на Шмиргела – „Самолети“, създадена скоро след бомбардировката над баското градче Герника през 1937 г. заедно с рисунки и живописни платна от колекцията му.

Текст: „въпреки.com”

Снимки:

1. При монтирането на дарената скулптура на Шмиргела. От ляво на дясно: Аделина Филева, Йорданка Фандъкова, Юлия Банкова и Марин Марков. Снимка: архив на СГХГ

2. Монтирането на скулптурата на Шмиргела, дарена на СГХГ. Снимка: архив на СГХГ

3. Скулптурите на Шмиргела в Градската градина до СГХГ. Снимка: Стефан Марков

4. Скулптурите на Шмиргела в Градската градина до СГХГ. Снимка: Стефан Марков

5. Дарения архив на Шмиргела в Държавна агенция “Архиви”. Снимка: личен архив

6. Юлия Банкова в ателието на Шмиргела. Снимка: Ани Петрова

7. Председателят на ДА “Архиви” Михаил Груев връчва приза “Дарител на годината” на Юлия Банкова. Снимка: личен архив

8. Експертите на СГХГ опаковат дарението в ателието на Шмиргела. Снимка: личен архив

9. Експертите на СГХГ опаковат дарението в ателието на Шмиргела. Снимка: личен архив

10.  Шмиргела “Самолети”. Снимка: Ани Петрова