„Всеки един град е жив, и нашият град е жив. Това, което винаги ми правеше впечатление и някак си сякаш ме караше да имам симпатия към повече такива кадри е, че човекът е навън, сред едно отворено пространство, на практика безкрайно…“, каза Георги Георгиев - Alien за изложбата си „Неподправена улична фотография“, представена през септември в Галерия на открито на „Моста влюбените“.

Лятото и в края на октомври не ни напуска. Само пожълтелите капещи листа напомнят, че поне по календар е есен. Но връщайки се назад в типичните и общоприети летни месеци юли, август, та и дори септември, докато децата и юношите тръгнат на училище, столицата ни тази година някак не опустя в отпускарските седмици. Изложби, концерти, гостувания на артист – културният живот, макар и позабавен от жегите, вървеше в ритъм. През август едно от емблематичните пространства на града ни – Художествената академия – отново бе празник за малки и по-пораснали в традиционната "Детска академия", част от Календара на културните събития на София. Не спираха посетителите в Софийската градска художествена галерия да разгледат уникалната изложба на изключителния художник Генко Генов по повод 100 години от рождението му (проект, удостоен с Наградата на София за ярки постижения в областта на културата за "Визуални изкуства"). И още, и още събития, а по улиците на  града ни и музеите често се чуваше чуждата реч на хората, избрали през лятото да дойдат в България. Споменаваме съвсем накратко всички тези моменти, защото в техния контекст беше и изложбата, с която започнахме.

„Мостът на влюбените“ в годините е една от Галериите на открито, създадени от Столична община, в която винаги има какво да се види, главно като фотография или свързано с важни събития, а да не забравяме и прекрасната изложба с илюстрациите на Кирил Златков на книгата „Раймондо“ на Раймондо Варсано…

Изложбата на Георги Георгиев „Неподправена улична фотография“ беше много различна. Има персонажи, които се движат по улици, свободни са да вървят навсякъде. И въпреки това се вижда как отпред, отзад, отляво, отдясно има преграждения, решетки. Градът дава много свобода, обаче, това усещане е за друго – човек не е сам в града – понякога е измамно. Има кадри, на които хората са самотни, дори и събрани на една маса, на едно място, всеки е сам със себе си. „Главният ми кадър е показателен за това – всеки върви по различна посока, всеки е вътре в себе си. А бидейки вътре в себе си, ти не знаеш къде е. Вторачил се е някъде в нещо… Сякаш градът налага една самота – има едно отчуждение, има лека тъга.“, тълкува чрез фотографиите си Георги Георгиев града и хората в него, усещане в големите градове по света. Такова е времето, в което живеем, а все още се усеща затварянето, което преживяхме поради ситуацията с Ковид пандемията, а и не само.

Според автора градът носи белезите на всяко едно живо същество. „Човек красив ли е? – Красив е. Не е ли красив? – Не е красив. Едни и същи очи могат да погледнат един и същи човек по различен начин в зависимост от ситуация, от време. Както и различни хора да погледнат един и същи човек с различни очи. Жив е! Да, не ми харесват някои неща, виждам снимки от други градове, където сигурно нямат понятие за прах, за боклук. Обаче има и много по-неподдържани градове.“ Георги Георгиев говори с обич за София и споделя: “Построих си къща и студио в едно близко село – близко, близко, на 100 и няколко километра… Обичам града, градския въздух. Градският шум е различен. А там някъде съсед през 10 къщи да е пуснал музика и ме смущава! Тук градският шум не ме смущава, по някакъв начин ми е приятен. Имам повече приятели тук“.

За себе си признава, че бил привлечен към фотографията благодарение на чеха Мирослав Тихи: "За мен е много важно стрийт фотографията да не се манипулира. Разбрах наскоро от един колега, че тези тънки черни чертички, които съм сложил на кадрите – защото е за плакат – показва, че кадърът не е манипулиран. Тук няма никаква пост обработка – да се прибави нещо, да се отреже или да се прекомпозира с цел въздействието да е по-силно. Не, няма нито един манипулиран кадър допълнително. Фотошоп, ако имаш, да не го използваш – ей за това ме вдъхнови Миро Тихи. Той е някакъв налудничав тип, клошар, сам си прави фотоапарата, снима, проявява си снимките, слага ги в кутии от бонбони, върху кашони… Фотографиите му просто са… няма допълнителна аранжировка, която е с интелектуални натрупвания." Добавя, че чехът обичал да снима, държейки фотоапарата  на коляно и все едно сам да избира кадъра.

В изложбата на Георги Георгиев с репортажна фотография всяка снимка всъщност разказва история. А той споделя: „Усещам в себе си, че развивам дори някаква антипатия към студийна фотография, към аранжирана фотография, към фотография, която е декорирана, за да изглежда красива, фризирана, гримирана. На кого е нужно това? Това утре на никого нищо няма да говори. Сесия – виждаш едни нагласени неща. А, ако вървиш с човек, ще чуеш от него страхотни неподправени неща, неповторими. Колкото и банални да са, всеки един такъв стопкадър, в който това време и тази ситуация си е отишла… Тук от приятели получих толкова тълкwвания на втори, на трети план, по периферията се откриват неща, които дори и аз – в селекция, в емоции, в бързина – не съм ги видял все още. А те всъщност са там и продължават някакъв диалог със зрителя.“

Страничният поглед може да бъде понякога по-задълбочен от авторския и  това важи не само за фотографията, абсолютно за всичко, за всяко едно изкуство. Художникът Любен Генов, председател на Съюза на българските художници, пише за експозицията на „Моста на влюбените“: „Волно или неволно, но по волята на събитията, влязох в ролята на един от селекционерите на изложбата "Неподправена улична фотография" на Георги Георгиев - Alien, автор на проекта със същото име. Да избера 60 от 250 кадъра (които пък са били предварително селектирани от близо 30 000 кадърa!), беше голямо предизвикателство. Въпреки че ми изглеждаше лесно да го направя, отсяването дори и на половината от фотосите се оказа тежка задача. Струваше ми се, че всяка от снимките на Георги Георгиев може да ни разкаже множество истории, независимо от (или тъкмо заради) непреднамереното заснемане и случайността на попадналите в обхвата на обектива образи или "избягалите", или пък "опитващите се да избягат" от него. А трудността по изваждането от папката с "финалистите" и на останалите повече от една четвърт изображения мога да сравня само с бруталността на късането на страници от любима книга – нещо, което (за щастие) не ми се е налагало да правя. С облекчение виждам, че във финалната селекция, за която все пак последната дума е имал авторът, за моя радост са влезли и от онези творби, от които се наложи хладнокръвно да "изхвърлям" заради други. Хубаво е да имаш избор, но не винаги е лесно…".

Георги Георгиев е фотограф и дизайнер, но представя себе си като градски визуален артист, човек, когото го занимава визуалното – най-общо казано.

„Неподправена улична фотография“ на „Моста на влюбените“ е 13-ата за него изложба след самостоятелни и съвместни, винаги запомнящи се. Първата е 2012 „Китайска културна инвазия“, работа в процес – акция с предмети с участието на автора и зрители в галерията на СБХ на „Шипка“ 6. Много специална и лична като емоционално преживяване остава съвместната му изложба с художничката Дарина Цурева „Книга на пазителите на гробища“ – фотографски проект, част от BOX2, 2021, отново в галерията на СБХ…

Към последната му изложба има издаден албум, който ще продължи да ни среща със София и нейните хора, такива каквито сме и ние – дали усмихнатите момичета или отрудените жени с торбите, заснети в гръб, но явно гледащи с блян манекените с красиви рокли на витрината. Има много варианти да „се намерим“ във фотографиите на Георги Георгиев, ние гражданите на София.

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

1. Георги Георгиев

2-7. Изложбата „Неподправена улична фотография“ на „Моста влюбените“

8. От изложбата „Книга на пазителите на гробища“ – фотографски проект, част от BOX2, 2021, 2 СБХ

9. От изложбата на Кирил Златков с илюстрации от книгата „Раймондо“ на Раймондо Варсано

10. Георги Георгиев