Във времето, в което живеем, изпълнено с всекидневни турбуленции заради сложната пандемична ситуация вече повече от година и половина, Националната художествена академия и Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ отбелязват знаменателни юбилеи – съответно 125 и 100 години. Те не само създават във времето културата и изкуството на България, но са и нейното красиво лице пред света. Въпреки че малцина припознават духовността за държавен приоритет…Но днес с благодарност празнуваме създаденото от прекрасни творци и преподаватели в академиите и гледаме напред с надежда!

В сградата на ул. „Аксаков“ 22 няколко души преподаватели и около 40 души студенти дават начало на висшето образование по изкуство в България преди 125 години. Освен висше учебно заведение по изкуство, Академията много бързо става и институция, която дава посоката и динамиката на развитието на визуалните изкуства в България“. По повод юбилея, в галерия „Академия“ е експонирана фотоизложбата „125 години НХА в 125+ фотокадъра“. „За тези 125 години Художествената академия е минала през различни етапи и тези различни етапи може да ги видите в тази изложба с фотографии, текстове и документи. Днес Академията има над 1000 студенти, различни територии на обучение, тя е в отлична кондиция. И продължава да бъде пространство на въображението и свободата“, каза при откриването на изложбата ректорът на НХА проф. Георги Янков.

Основната идея на проекта за фотоизложбата, представена в галерия „Академия“, се съсредоточава до разгръщането една добре структурирана и обмислена експозиция, единствено и само чрез употребата на фотографията като документ на своето време, която визуално да възстанови, доколкото това е възможно, историческата картина на учебното заведение през отделните периоди на неговото съществуване. Проучването и популяризирането на запазеното снимково наследство, свързано с висшето учебно заведение и представянето му в публичното пространство, за пореден път предоставя възможност специализираната и широката публика да се запознаят с дългогодишната му богата история.

Идеята за отваряне на рисувално училище се свързва преди всичко с личността на Константин Величков. Енциклопедист, съвместяващ в себе си интелектуалеца, общественика, писателя, политика и художника, той има изключителна заслуга за основаването на Държавното рисувално училище. Като министър на Народното Просвещение (1894 – 1897) към кабинета на Константин Стоилов, Константин Величков заедно с комисия от видни обществени и културни дейци (проф. Иван Шишманов, Иван Мърквичка и Антон Митов) и под ръководството на Дружеството за подпомагане на изкуството в България, създават Законопроект за откриване на Държавно рисувално училище в София. Този забележителен документ изцяло изразява позициите на българската интелигенция, която след Освобождението търси нови пътища за утвърждаване на младата Българска държава.На 16 януари през далечната 1896 г. Осмото обикновено Народно събрание приема да утвърди Закон за Държавно рисувално училище в София. Месец по късно княз Фердинанд I утвърждава основаването на новата образователна институция. На 14 октомври същата година Държавното рисувално училище отваря врати.

Основаването на Художествената академия като първото висше учебно заведение за изкуство у нас и по-нататъшното ѝ развитие изиграва ключова роля в процеса на формирането на художествения живот у нас в края на XIX и целия ХХ век. Нейното значение като обществено-културна институция още от самото ѝ създаване се изразява не само в това да регламентира социалната и професионалната позиция на тогавашния български художник, но и в основните насоки, по които тепърва започва да се развива художествената ни култура след Освобождението.

Изложбата (28 септември – 21 октомври) е част от програмата на Националната художествена академия за отбелязването на нейната 125-годишнина и се реализира в рамките на открития конкурс за научна и художественотворческа дейност на Академията през 2021 г. Много от тези фотографии отдавна не са показвани и това прави тази изложба изключително ценна. Могат да се видят изключителни творци от различни поколения в тези 125 години. В екипа са: проф. Георги Янков (ректор), ст. преподавател д-р Росен Тошев (ръководител „Изложбена и галерийна дейност“ и ръководител на проекта), д-р Милена Балчева-Божкова (уредник „Музейна сбирка“), ст. преподавател д-р Теодор Лихо (дизайнер на изложбата, катедра „Рекламен дизайн“), Калоян Богданов (докторант, катедра „Изкуствознание“), Симона Халачева (докторант, катедра „Изкустознание“), Силвия Милославова (експерт „Преводаческа, издателска и информационно-рекламна дейност“), д-р Антон Иванов (ръководител „Електронна и печатна дейност“), Димитрина Спасова („Връзки с обществеността“).

Изложбата в СГХГ „Въздигане. Първият випуск“ (14 септември – 28 ноември) представя поглед към учителите и учениците, положили основата на българското изкуство и посветили живота си да изградят и възпитат художествен вкус. В първия випуск на Държавното рисувално училище са приети 48 учащи. По-голямата част от тях са представени в изложбата с над 80 творби. Сред рисунките и първите опити с маслени бои на добре познати автори като Александър Божинов, Андрей Николов, Асен Белковски, Господин Желязков, Димитър Даскалов, Димитър Радойков, Марин Георгиев Устагенов, Петко Манчев, Стефан Иванов, Харалампи Тачев, Цено Тодоров, могат да се разгледат и произведения на не толкова познати имена като Богдана Фисчиева Иванова, Борис Блъсков, Никола Тонев, Михран Гарабетян и други. Музейната сбирка към НХА, в която се съхраняват ранните произведения на редици наши художници, разкрива как започва пътят на един творец. По неравните краища на рисунките се разчитат подписите на техните учители – Иван Мърквичка, Ото Хорейши, Ярослав Вешин, Антон Митов, Иван Ангелов, Борис Шац, които са само част от преподавателите, представени с творби в изложбата. Подбраните произведения са от колекциите на Националната художествена академия, Националната галерия, галериите и музеите във Враца, Добрич, Казанлък, Плевен, Пловдив, Русе, Свищов, Сливен, Стара Загора, Шумен и Ямбол, както и от частни колекции. Изложбата е съпътствана от двуезичен каталог. Екипът на изложбата включва: Аделина Филева, Пламен В. Петров, Милена Балчева-Божкова, Рамона Димова, Николета Гологанова, Надежда Олег Ляхова, Ана Топалова, Стефан Белишки, Илинка Чергарова, Милан Михайлович, Петър Димов, Маргарита Енева, Димитрина Спасова, Цветан Игнатовски, Росен Тошев, Татяна Пунева.

Ако се върнем с познание и въображение във времето на следосвобожденска България в края на 19-ти век, не е трудно да си представим, въпреки пренебрежителното отношение на управляващите кръгове и висшите съсловия в страната към Държавното рисувално училище от момента на основаването му, десетилетия след като отваря врати, как то вече е направило своите първи стъпки като значима културна институция, около която се групират отделни художествени кръгове. През целия ХХ век висшето учебно заведение продължава да бъде един от центровете в българския културен живот. Неговата значимост се очертава в няколко основни насоки - като средище на столичния художествен живот със своите салони за редовно излагане на изкуство, специализиран библиотечен фонд и богата музейна сбирка; като държавна институция, даваща мнение и имаща отношение към възникнали обществени и културни въпроси; авторитетен преподавателски състав, до чиито оценки и експертно мнение се допитват редовно държавни и частни институти.

В този контекст е коментарът на д-р Милена Балчева-Божкова, уредник „Музейна сбирка“ на НХА, като изследовател при откриването на фотоизложбата в галерия „Академия“: „През есента на далечната 1896 година от едно здание на ул. „Аксаков“ №22 се отваря Държавното рисувално училище. 125 години по-късно историята на Художествената академия продължава да вдъхновява нас, изследователите на първата образователна институция по изкуства, фактор за развитие на българската художествена култура. Настоящата изложба е поредният добър повод за проследяване историята на висшето учебно заведение, единствено и само чрез фотографията, на фотографията като документ на своето време, която да проследи историческите етапи на Академията. Създаването на подобен изследователски проект изисква време, изисква екип от разнородни специалисти, които да работят в различни посоки в процеса на реализирането му. Още от самото начало идеята беше да се проследи развитието на тази академична институция, както и запазеното културно наследство в музейната сбирка на НХА, включително архива на проф. Михаил Енев, дарен на Академията. Бяха проучени изключително много фотографски архиви, снимки, сбирки – Регионален исторически музей - София, снимковия фонд на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, научния архив на БАН, изключително много архиви на възпитаници, художници от НХА, които се съхраняват в държавна агенция „Архиви“. Изкушени като изследователи за намиране на стари фотографии, стигнахме и до личната фотографска сбирка на „Стара София“. 125 години са сериозен повод за историческа равносметка и един поглед към бъдещите дни. Към днешна дата, със своите богати образователни възможности и с изключителната си издателска, изложбена и международна дейност, НХА продължава да затвърждава облика си на художествено и музейно училище“. Красивите, умни, талантливи хора от старите фотографии вероятно са щастливи от небесата и заради грейналото пространство на галерия „Академия“, което е с обновено модерно осветление и заради тази забележителна фотоизложба.

Част от фотоизложбата „125 години НХА в 125+ фотокадъра“ е експонира чрез табла  в Галерия на открито на Столична община в градина „Кристал“ - в съвместен проект на Академията със Столична община. Тя е във „физическа близост“ с адреса на първото Рисувално училище, започнало своята художествено-образователна дейност на ул. „Аксаков“ №22…

Красивото настояще и бъдеще на Академията го виждаме в прекрасни изложби не само в София на възпитаници на най-старото висше учебно заведение по изкуство в България! За тях тепърва ще пишем в нашите коментари.

Текст: „въпреки.com”

Снимки:

1.      Ученици от първия випуск на Държавното рисувално училище, 1896, снимка: Държавна агенция „Архиви“.

2.      Ученици в Ателието по моделиране в Държавното художествено-индустриално училище, 1910. Български исторически архив при Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, сбирка „Портрети и снимки“.

3.      Посещение на цар Борис III и царица Йоанна в Държавната художествена академия, 6 април 1940. Държавна агенция „Архиви“.

4.      Общ изглед към сградата на Държавната художествена академия, 30-те години на ХХ век. www.stara-sofia.com

5.      Част от Ректорския съвет на Националната художествена академия с отпечатаните броеве на академичното издание „Лист“, 2001. Фото архив „Михаил Енев“. Музейна сбирка на НХА. От ляво на дясно професорите Светослав Кокалов, Владислав Паскалев, Иван Газдов, Греди Асса и Анна Бояджиева. Фото архив „Михаил Енев“. Музейна сбирка на НХА.

6.      Изложбата в галерия „Академия“, снимка: архив на НХА

7.      Изложбата в галерия „Академия“, снимка: архив на НХА

8.      От изложбата в СГХГ

9.      От изложбата в СГХГ

10.  Ректорът проф. Георги Янков, снимка: Стефан Джамбазов

11.  Ректорът проф. Георги Янков, снимка: архив на НХА

12.  Милена Балчева-Божкова, уредник „Музейна сбирка“ на НХА, снимка: архив на НХА

13.  Филиалът на НХА в Бургас, създаден 2018 година, снимка Стефан Джамбазов