Осмите "Литературни маршрути" започват през май и традиционно продължават до началото на октомври. Тазгодишната програма включва 12 нови градски литературни разходки, чиито автори са поети, писатели, философи, журналисти, преводачи, изкуствоведи и изследователи. Всички събития са със свободен достъп и без предварително записване.

Литературни маршрути •София• е проект на фондация "Прочети София" и се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура".

Първите четири маршрута оформят пролетната програма на "Литературни маршрути".

"Домове и хора. Една лична разходка"

Автор и водещ: Боряна Кацарска

20 май | 18:30 ч. | Начална точка: бул. „Цар Освободител“ №33

"Иван Милев: След последната въздишка на смъртта"

Автор и водещ: Пламен В. Петров

27 май | 18:30 ч. | Начална точка: ул. „Московска“ №6 – градинката при Княжеския дворец, до паметника на Владимир Димитров – Майстора

"Утопията Витоша"

Автор и водещ: Зорница Христова

30 май | 11:00 ч. | Начална точка: Златните мостове

"Пази се от българите" (Gare au bulgares)

Един прочут шпионски роман на Жозет Брюс от Студената война, чието действие се разгръща в София

Автор и водещ: Тони Николов 

3 юни | 18:30 ч. | Начална точка: Площад „Народно събрание“ (пространството около паметника на Цар Освободител)

На 20 май от 18.30 ч. началото на осмия сезон поставя "Домове и хора. Една лична разходка", водена от Боряна Кацарска – доктор по философия, преводачка и авторка на две стихосбирки и монография.

Последното събитие на "Литературни маршрути" през 2025 г. бе посветено на поезията и творчеството на Миряна Башева. Тазгодишните "Литературни маршрути" пък започват от дома на Миряна Башева на бул. "Цар Освободител" №33 и обхващат района на ул. "Цар Иван Асен II", през който се отби маршрутът с Димитър Божков през лятото на миналата година. Така литературният маршрут влиза в една своеобразна мрежа от връзки между събитията през годините. Боряна Кацарска е подготвила истински изненадващо преживяване – тя повежда публиката из улиците, домовете и историята на квартал "Цар Иван Асен II", където още от създаването му са живели много интелектуалци, тъй като земите в началото са били собственост на Софийския университет и са били раздавани на негови професори. Маршрутът минава по едноименната улица и някои от нейните преки, където са живели важни за българската култура личности като Цветан Стоянов, Емануил Попдимитров, Йордан Йовков, Илия Бешков и др., финалът е в кино „Влайкова“.

На 27 май от 18:30 ч. е и вторият маршрут от програмата – "Иван Милев: След последната въздишка на смъртта", воден от историка, публицист и изкуствовед Пламен В. Петров. Тази градска разходка започва от ул. "Московска" №6, градинката при Княжеския дворец, до паметника на Владимир Димитров – Майстора.

Маршрутът оглежда пътя на творчеството и спомена за Иван Милев след границите на жизнения му път. Иван Милев е известен най-вече като художник, но той има и значимо литературно творчество. Негови стихове и проза се четат по време на цялото събитие. Пешеходният тур е своеобразно продължение на реализирания маршрут преди няколко месеца, отново посветен на Иван Милев. Този път фокусът се измества върху физическите и документални следи, които съставляват "живота на твореца след смъртта".

"След смъртта на Иван Милев през 1927 г. започва процес по създаване на култ. Тази митологизация обаче не е еднопосочна. Турът анализира механизма, по който образът му е използван за различни идеологически и естетически цели. Ще бъде засегната темата за "омразата" – съпротивата на съвременниците му, неразбирането на модернистичния му подход и трудният път на неговото приемане в канона на българското изкуство.

Милев е едновременно "народен" и "елитарен", "мистик" и "социален наблюдател". Разказът в градска среда ще проследи как тези противоречия се превръщат в основа за изграждането на една почти религиозна аура около името му, която понякога пречи на реалното разбиране на творчеството му.

Един от най-проблематичните и същевременно любопитни акценти в събитието е темата за фалшификациите. Феноменът на "новия Милев" започва още през 50-те години на XX век и продължава да бъде актуален и днес. Пазарът на изкуство и желанието за притежание на негови творби раждат паралелна история, съставена от имитации и манипулации." – разказва Пламен В. Петров за авторския маршрут.

На 30 май в 11.00 ч. от Златните мостове започва литературната разходка "Утопията Витоша", водена от писателката, преводачка и издателка Зорница Христова. Тя е автор на първата семейна енциклопедия за Витоша, предстои издаването и на илюстровани карти с различни витошки маршрути.

През последните години във всяко издание на "Литературни маршрути" е включен поне един планински литературен маршрут. Тази години са три – през май, юли и септември, всеки от тях е различен авторски маршрут на Зорница Христова. Партньор на планинските "Литературни маршрути" е издателство "Точица".

Пролетният се придвижва между отговорите на въпросите: На какъв фон се развива туристическото движение у нас? Какви социални мечти се отразяват в него? Как се отнася историята с тези утопии?

Разходката започва с Алеко Константинов, разказва и защо бай Ганьо не е планинар. Зорница Христова разказва за планината като свидетел и коректив у Иван Вазов и Пейо Яворов, за Витоша като алтернатива на града и политическото у Боян Болгар и Александър Геров, за индивидуалното срещу общото при Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Боян Болгар, както и за контекста на времето и неговите политически събития – войните, убийството на Стефан Стамболов, идеите за евакуация на града във Витоша.

Пролетната серия маршрути завършва на 3 юни с маршрута "Пази се от българите" (Gare au bulgares) на философа и журналист Тони Николов. Той започва в 18.30 ч. от площад "Народно събрание" (пространството около паметника на Цар Освободител).

Тони Николов разказва: "Плътно обвита от Желязната завеса, България определено е "поле на интерес" в шпионския роман през Студената война. Образът на "българите" смътно проблясва в някои романи на Йън Флеминг, за да се разгърне изцяло във френския шпионски роман чрез "Българската следа" (1983) на Жерар дьо Вилие, а още по-преди – в прочутия трилър "Пази се от българите" (1969). В него знаменитият агент OSS 117 (Юбер Бонисьор дьо ла Бат) – истински съперник, а не копие на агент 007 (Джеймс Бонд) –  трябва да дойде в София, за да получи важна информация за ресталинизацията зад Желязната завеса, която би могла да зачеркне крехкото Размразяване и сериозно да застраши свободния свят. Един шпионски роман за София в годините на НРБ и тайните на хотел "Рила". 

През последното десетилетие интересът към сагата за OSS 117 се завърна, благодарение на изключително талантливия френски актьор Жан Дюжарден (носител на Оскар за чернобелия филм "Артистът"), но вече като пародия. Дюжарден показва слабите точки на своя специален агент, запращан в горещите точки на днешни конфликти ("Кайро – шпионско гнездо", 2006, "Мисия в Рио", 2009, "От Африка с любов", 2021) и т.н."

"Литературни маршрути" продължава с осем събития през юли и септември.