По повод 150 години от избухването на Априлското въстание Столична библиотека представя фотодокументална изложба "И в няколко дена тайно и полека народът порасте на няколко века!".

Експозицията разкрива знакови ключови моменти, както и по-неизвестни факти от подготовката, избухването и потушаването на въстанието през 1876 г. В изложбата са включени и оригинални архивни документи, фотоси, факсимилета и ценни книги от Фонда на библиотеката.

Акцент е поставен върху дейността на революционните комитети, ролята на отделните въстанически окръзи, както и върху съдбата на населението в засегнатите райони.

Международният отзвук, който въстанието предизвиква, допринася за историческия поврат в нагласите на общественото мнение в Европа и света спрямо т. нар. "български въпрос". Чрез съчетание на оригинален текст и ярко визуално съдържание експозицията цели да представи историческия контекст и значението на Априлското въстание като повратна точка в българските националноосвободителни борби.

Сред колекцията от ценни книги, представени в изложбата, се открояват творбите на Захари Стоянов : първото издание на "Записки по българските въстания" (1884 г.) с автограф от автора и посвещение на д-р Константин Стоилов, "Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата" (1885 г.), "Захари Стоянов, Христо Ботйов: Опит за биография" (1888) с личен печат на Захари Стоянов. Интерес представляват "Жален спомен за лютите рани на България" от Илия Блъсков (1878 г.), едно от най-ранните свидетелства за трагедията; спомените на Константин Величков "В тъмница" (1899 г.), както и ранни исторически очерци и свидетелства за събитията в Батак, Панагюрище, Перущица и други въстанически центрове.

Особено място заемат и книгите, разкриващи международния отзвук от Априлското въстание – сред тях са публикациите на британския държавник Уилям Гладстон "Българските ужаси и Източният въпрос" (1881 г.) и репортажите на журналиста Джанюариъс Макгахан "Зверства в България" (1877 г.). Историческата картина се допълва от по-късни изследвания, като тритомната "История на Априлското въстание" от Димитър Страшимиров (1907 г.) – един от първите опити за цялостно научно осмисляне на събитията. Книгите от фонд "Краезнание" добавят още един важен пласт – участието на дейци от Софийския край и връзката на въстанието с революционната мрежа на Васил Левски.

В експозицията са представени ценни албуми от фонд "Изкуство" като "Летописци на Априлското въстание", включващ рисунки на Христо Коев и Танчо Шабанов – самоуки художници – участници в събитията, оставили едни от най-ранните визуални свидетелства за въстанието; "Знаменосецът" на Панайот Дражев; илюстрации на историческите композиции на Димитър Гюдженов, Калина Тасева и Златю Бояджиев, които придават на събитията силно емоционално измерение.

Националният литературен музей и къща музей "Иван Вазов" допълват изложбата с редки автентични материали – портрети на водачите на въстанието, снимки, ръкопис на речта на Иван Вазов, посветена на 45-годишнината от Априлското въстание. Сред експонатите е и макетът на "Черешовото топче", превърнало се в най-емблематичния "запазен знак" на Априлското въстание. Особено място заемат изданията на над двадесет езика на романа "Под игото", които свидетелстват как българската история и духовен код преминават далеч зад границите на страната и се превръщат в част от световното културно наследство.

Изложбата "И в няколко дена тайно и полека народът порасте на няколко века!" ще бъде открита на 29 април от 11.00 ч. с кратко въвеждащо слово за паметните събития от 1876 г. от доц. д-р Радослав Спасов от Историческия факултет на СУ "Климент Охридски". Експозицията може да бъде разгледана до 9 май 2026 г.

Инициативата е част от програмата, организирана от Столичната община по случай 150-годишнината от Априлското въстание.