На 27, 28 февруари, 1 и 2 март Софийската опера ще представи премиерата на операта "Фалстаф" на великия композитор Джузепе Верди. Либретото е на Ариго Бойто, по Шекспировата комедия "Веселите уиндзорки" и сцени от "Хенри IV".   

Екип на спектакъла:

Диригент – Григор Паликаров

Режисьор – Марко Гандини

Сценограф – Итало Граси

Костюми – Анна Биаджоти

Двама всепризнати интерпретатори ще представят образа на сър Джон – Кирил Манолов и Лучо Гало.

В останалите роли:

Атанас Младенов и Венцеслав Анастасов – Форд,

Габриела Георгиева и Мила Михова – Алис Форд,

Мариана Пенчева и Весела Янева – Мисис Куикли,

Александрина Стоянова-Андреева, Мария Радоева и Цвета Сарамбелиева – Мег Пейдж,

Мария Павлова, Силвия Тенева и Станислава Момекова – Нанета,

Емил Павлов и Рино Матафу – Фентън и др.

Оркестър и хор на Софийската опера, диригент на хора – Виолета Димитрова.

Настоящата постановка на "Фалстаф" от Верди е трета за Софийската опера. За първи път у нас последната творба на Верди е представена в Софийската опера на 10 февруари 1942 г. с диригент Едмондо де Веки и режисьор Петър Райчев, следващата премиера е на 14 юни 1986 г. с диригент Димитър Манолов и режисьор Светозар Донев.    

След успеха на "Отело" през 1887 г. Верди, който вече е написал двайсет и шест опери, заявява: "След като безмилостно избих толкова много герои и героини, най-накрая имам право да се посмея малко."

Верди доверява това свое желание на либретиста на "Отело" Ариго Бойто. Бойто не казва нищо, но започва да работи тайно върху либрето, по пиесата "Веселите уиндзорки" с елементи, взети от Хенри IV, части I и II. Когато Верди получава либретото през юли 1889 г. възкликва: "Много добре! …Никой не би могъл да се справи по-добре от Вас."

В друго писмо той дава указание: "Искам да запазим и най-дълбока тайна – дума, която три пъти подчертавам пред вас, че никой нищо не трябва да знае за това!"

С издателя си Рикорди той договаря премиерата да бъде в началото на февруари 1893 г. в Миланската Скала. Цялата подготовка и репетициите са пазени в дълбока тайна най-вече от пресата. Едва в края на 1892 г. обществеността и пресата научават за новата опера и интересът е огромен.

Премиерата е на 9 февруари 1893 г. в Миланската Скала. Присъстват кралски особи, аристократи, критици и хора на изкуството от цяла Европа. Диригент е Едоардо Маскерони. Някои от номерата са бисирани, а след спектакъла Верди и целият състав са аплодирани повече от час. Вечерта продължава с още по-възторжен прием в Гранд хотел Милано за Верди, съпругата му Джузепина Стрепони и Бойто. Следващите два месеца  операта се играе двайсет и два пъти в Милано, а премиерният състав я представя в Генуа, Рим, Венеция, Триест и Виена.

На 14 април 1893 г. в Рим на спектакъла освен семейство Верди и Ариго Бойто присъстват крал Умберто I, много кралски и политически фигури. Кралят представя Верди на публиката от своята ложа – национално признание, което никога преди не му е оказвано.

Осемдесетгодишният Верди пише за своята последна "рожба" шеговито напътствие: 

"Всичко е завършено. Върви, върви, стари Джон, -

върви по своя път, доколкото ти позволи животът.

Забавен тип, мошеник и хитрец,

вечно жив, под най-различни маски,

навсякъде и винаги. Върви, върви, напред, напред!

Сбогом!"