На 27 март от 19.00 ч. в Камерната зала на Софийската опера ще се състои премиерата на операта "Крадецът на праскови" от Благовеста Константинова. Либретото е на Цонка Великова по едноименната повест на Емилиян Станев.

Постановъчен екип:

Диригент – Стефан Недялков

Режисьор – Теодор Георгиев

Художник – Любослав Боянов

Музикална постановка – Благовеста Константинова

Хореография – Людмила Илиева

Диригент на хора – Виолета Димитрова

Корепетитори – Петър Белнеев, Светлана Ананиевска

С участието на камерен оркестър и хор на Софийската опера

Действащи лица и изпълнители:

Лиза – Силвия Тенева

Иво Обретенович – Хрисимир Дамянов

Полковникът – Александър Георгиев

Сенки – Джорджа Марки, Лукас де Конинг

* * * * * 

Теодор Георгиев – режисьор, за „Крадецът на праскови“

"Идеята за поставянето на операта дойде от моя професор – академик Пламен Карталов, при когото завърших бакалавърска степен по режисура. Първоначално спектакълът се появи като дипломна работа. Сега дойде време да заживее на Камерната сцена на Софийската опера и балет.
Търсенето ми за решение на сценичното действие тръгна от повестта на Емилиян Станев. Това беше изключително емоционално пътешествие, което ме потопи в дълбоката драма на главната героиня Лиза. Гледах и великия филм на Въло Радев с невероятните актьори Невена Коканова, Раде Маркович, Михаил Михайлов и Васил Вачев.
След това вече се понесох в изследване на музиката на композиторката Благовеста Константинова, музика в стила на Романтизма, която отвежда на друго ниво съзнанието. Тя прокарва основни три лайтмотива, които звучат постоянно в операта: мотив на любовта в първи цигулки; мотив на съдбата във флейти, обой, кларинет, фагот; мотив на войната – корни, тимпани.
Чувствайки ужаса, през който минава най-вече Лиза, реших да включа в спектакъла театъра на сенките. Сенките са нейните най-големи страхове и желания. Сънят е единственото място, където подсъзнанието работи. Идеята дойде от мотивацията да илюстрирам съня на Лиза от увертюрата.
Водеха ме идеите на веризма, а мястото и времето са спазени спрямо генезиса на либретото в картините. Единствената сюрреалистична намеса е в театъра на сенките."

проф. Благовеста Константинова:

"Написах операта "Крадецът на праскови" през зимата и лятото на 2009 година. А оркестровата партитура завърших през 2011 година. Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" ме привличаше отдавна. Предложих на моята колежка и приятелка проф. д. н. Цонка Великова да ми напише либрето. Нямах търпение да започна да композирам, дори започнах да пиша без да имам цялостното либрето.

Операта се състои от 2 действия, 7 сцени, Въведение, 2 интермеци и Ноктюрно.

Наблегнах на личните преживявания на героите, на техните чувства, мисли, на личната им драма. Особено развит е образът на Лиза. В операта ми има няколко лайтмотива, които оформят и движат музикалната драматургия. Още във въведението се появяват водещите теми на "войната", "съдбата" и "любовта". Те преминават през цялото произведение. Мотивът на Полковника също се появява няколко пъти в операта в зависимост от драматургичното действие.

Музикалната драматургия е изградена от сцени, които са контрастни или преливат една в друга с използване на лайтмотивното музикално-тематично развитие.

Стремяла съм се към естественост, мелодичност, певчески убедителни и вокално удобни за певците партии. Изключителна роля е отредена на оркестъра, който обогатява цялостната партитура музикално-тематично, с интересни колоритно-темброви елементи.

За мен беше щастие композирането на тази толкова близка до сърцето ми творба.

Надявам се моите съкровени чувства и емоции, звучащи в музиката ми, да достигнат и до сърцата на публиката!"