На 1 октомври от 11.00 ч. в Софийската градска художествена галерия започва есенното издание на фестивал CULTURAMA `2023 с концерт и представяне на играта „Гъска“. Играта е най-новият проект на фондация „Културни перспективи“ като финал на темата за птиците в тазгодишното издание на фестивала. На официалното му представяне в СГХГ организаторите ще предложат на публиката забавно издание на дългогодишния си цикъл „Музика в Книга“, но този път във формат „Музика в игра“. В концерта ще участват сопраното Ина Кънчева, пианистът Емануил Иванов и клавирно дуо „Атмосфери“, а в програмата ще звучат произведения на М. Равел, Ж.Ф. Рамо, Г. Малер, Дж. Пучини и др. Публиката ще се докосне до много и красиви птици, които са част от мозайките на най-голямата раннохристиянска църква в България – Епископската базилика на Филипопол.

„Играта „Гъска“ е концептуален синкретичен проект, вдъхновен от една от най-старите и известни настолни игри – „Гъска“. Ние я интерпретираме като образователен игрови модел с продължително действие“, споделя Ина Кънчева – артистичен директор на фондация „Културни перспективи“ и организатор на фестивал CULTURAMA. „Харесваме тази игра, защото в нея няма стратегия, а по-скоро всичко зависи от късмета. Тя обаче стъпва на символика и последователни връзки; в нея е заложен импулсът на преследването и всъщност е много забавна. В допълнение развиваме силна втора сюжетна линия, чрез която лесно можем да научим децата на много нови неща“, допълва Ина Кънчева.

Идеята на организаторите стъпва върху пресъздаването на визуална канава с играта върху рециклиран текстил, чийто основен протагонист – гъската, е и една от най-ярко присъстващите птици в изображенията в Епископската базилика на Филипопол. За целта в полетата на играта има рисунки на птици, представени върху мозайките в музея, и добавено съдържание с техните характеристики.

Като втора посока е привнесена допълнителна сюжетна линия с музика и литература и е даден достъп до специално записани музикални произведения, свързани с птици, а именно произведението на М. Равел „Майка ми, Гъската“, няколко миниатюри от М. Равел, Ж. Ф. Рамо, Г. Малер, Дж. Пучини и др.; цитати от първа, 2-ра и последна пакост на „Макс и Мориц“, „Приказка за вълшебната флейта“, „Грозното патенце“,  „Дивите лебеди“, както и разказ за няколко вида гъски.

Така същинската игра е допълнена с различни образователни елементи – един пряко свързан с птиците от Базиликата, втори с ново странично музикално съдържание и трети със забавно-занимателен характер, в пряк и/или преносен смисъл свързани с темата за птиците.

„Като допълнение ви подаряваме и нашата апликация, която ще ви отведе до едни от най-интересните точки за наблюдение на птици в България. Надяваме се това да насърчи четенето, слушането на музика и любознателността“, завършват от фондация „Културни перспективи“.

Епископската базилика на Филипопол, античният предшественик на днешния Пловдив, е най-голямата раннохристиянска църква в България. В продължение на хилядолетия по българските земи си дават среща цивилизации, които оставят трайна следа в развитието на съвременния свят. Едни от най-впечатляващите културни паметници на това богато минало, които откриваме под много български градове днес, са античните мозайки, украсявали раннохристиянските базилики и домовете на знатни граждани. Мозайките в Голямата базилика в Пловдив, въпреки че са подобни на други мозайки от Балканите от периода на ранното християнство, са уникални, тъй като са само с птици.

Играта „Гъска“ вероятно е измислена през Средновековието и се среща в Германия, по-късно се разпространява в Италия, а след това и в цяла Европа, като е една от най-предпочитаните и популярни игри и до днес. Спираловидният ѝ модел напомня лабиринт, а полетата „Мост“, „Кладенец“, „Затвор“ и „Смърт“ са една от многото препратки към митологията, като създават символично пътешествие, позволяващо на играчите да разберат по-добре света и да придобият различни познания. Твърди се, че Орденът на тамплиерите е използвал играта „Гъска“ като симулация на Пътя на Сантяго.

Художник на канавата на играта е Пенко Гелев, а дизайнер на ключовата визия на играта е Велина Мавродинова.

Фестивал CULTURAMA се реализира с финансовата подкрепа на Столична община и е част от Календара на културните събития на София.