-

Малък градски театър "Зад канала" представя "Червено и черно" по романа на Стендал

Малък градски театър "Зад канала" представя спектакъла "Червено и черно" по романа на Стендал

26 ноември 2022 г.

Драматургична версия - Юрий Дачев

Режисьор: Бина Харалампиева

Сценография: Свила Величкова

Музика: Асен Аврамов

Костюми: Свила Величкова

Фотограф: Стефан Н. Щерев

Участват: Богдан Бухалов, Диана Димитрова, Христо Пъдев, Леонид Йовчев, Малин Кръстев, Христина Караиванова, Таня Пашанкова, Владимир Димитров, Мартина Тодорова, Александър Карасански, Атанас Чопов

СТЕНДАЛ /Анри Бейл/ е роден на 23 януари 1873 година в Гренобъл. Още като млад пътува много. Влюбва се в Италия, която намира за страна „много по-страстна и вдъхновяваща от Франция. Именно в Италия излиза за първи път романът му „Пармският манастир“. По-късно Стендал посвещава много страници на италианското изкуство, както и на един от любимите си композитори – Росини.
В литературното му наследство се открояват също „Арманс“, „Люсиен Льовен“, „За любовта“, „Расин и Шекспир“. Признатият за връх в творчеството му роман „Червено и черно“ се радва на няколко популярни екранизации.
Умира в Париж през 1842 г. У съвременниците си оставя спомена за ярка личност, отдадена на любовта и живота. Шеговитите му мемоари, които излизат посмъртно, затвърждават славата му и на присмехулник, който не признава клишетата в разбирането на литературното творчество. Една от многото му остроумни фрази в тази посока е: „Писателят трябва да бъде като куче на героя си“.

Близо две столетия ни делят от излизането на романа „Червено и черно“. През това време той се е превърнал в една от онези литературни творби, върху които годините не трупат прах, а напротив – „излъскват“ интереса и признанието. Писателската мощ на Стендал, в която се сливат усет за характери и обрати, наситената емоционалност и скептицизма, удивлението пред непредвидимостта на човешките взаимоотношения и режещата ирония към обещанията, с които се задвижват обществените промени – много контрасти живеят в тази творба. Контрастно е и така и неразгаданото докрай заглавие на романа. Известно е, че произведението дълго време е било със заглавие „Жулиен“. По свидетелства на приятел на Стендал, един ден писателят неочаквано и категорично го заменил с „Червено и черно“. Изглеждал щастлив от промяната, но никога не подкрепил каквото и да е от различните тълкувания. /С годините те ставали все повече/.
Подобно на повечето романтици, Стендал обича играта, мистификацията, изненадващата смяна на философски прозрения с „нахално“ забавление. Изследователите мъдруват върху заложени предизвикателства в творбите му, биографите често се натъкват на несъответствия между разказите за собствения му живот и реалността…Още един детайл в тази посока: всяка от главите на „Червено и черно“ започва с цитат. За голяма част от тях е доказано, че са измислени, както и някои от „авторитетните“ автори.
„Изплъзването“ при Стендал обаче не е само игра. В романа му то има и много по-различно, трагично измерение. Животът отмъстително се изплъзва от плановете на героите: чувствителни, умни, добили самонадеяност, че могат да го предвидят, подредят, победят, да успокоят в хармония чувства и амбиции. Тогава те самите се превръщат в отломки, носещи следите от среща на жега и сипкава прах от унищожителен пожар. На червено и черно.
Ако се върнем обаче към „забавляващия се“ автор, трябва да отбележим, че всъщност невинаги Стендал полага усилия да закрепи маската върху лицето си. Една от тези многобройни фрази, които той посочва като нечии, е разпознаваемо негова. А именно:
„Да жертваш живота си за страсти, които притежаваш, е разбираемо. Но за такива, които не изпитваш…О, печален деветнайсети век“.
Назоваването на века, разбира се, подлежи на промяна.
(Юрий Дачев)

Гледайте на: 10, 18 и 30 декември 2022 г.; 14 и 28 януари 2023 г.

Моля почакайте...