Историците на балета наричат „Жизел” на Адолф Адам "апотеоз на романтичния балет"

Идеята за балета „Жизел” (Giselle) идва от френския писател Теофил Готие, който предлага на Адолф Адам да напише музиката. В началото на 1841 година композиторът вече е готов, не закъснява и премиерата на 28 юни 1841 г. в Парижката опера. Успехът е толкова голям, че превръща веднъж завинаги „Жизел“ в апотеоз на романтичния балет. След Париж „Жизел” се играе в Лондон, Виена, Санкт Петербург, Милано, Ню Йорк, в целия свят.

В Софийската опера и балет  „Жизел” на Адолф Адам винаги има своите страстни почитатели. Хореографията е на  Ж. Корали, Ж. Перо, М. Петипа. Редакция Л. Лавровски. Постановка: Петър Луканов, Художник на декора е Радостин Чомаков. Художник на костюмите е Цветанка Петкова-Стойнова. Репетитори са: Мария Илиева, Ясен Вълчанов, Милена Симеонова. Помощник-режисьор е Риолина Топалова.

В „Жизел“ участват:

Катерина Петрова, Цецо Иванов, София Цуцакова /за първи път в ролята на Мирта/, Румен Бонев, Памела Пандова, Венера Христова, Кристина Чочанова-Иванова, Георги Банчев, Шарлот Берар, Еленко Иванов, Юлиана Шишкова, Теодор Воденичаров

Диригент: БОРИС СПАСОВ

Съдържание:

Село в Лотарингия. Гроздобер е. Жизел е влюбена в Алберт, който скоро се е появил в селцето. Напразно лесничеят Ханс я предупреждава, че младежът е неискрен към нея. Много скоро той намира и доказателства за това – графската шапка на Алберт в наетата от него ловна хижа. Към селцето приближават знатни ловци. Всички гостоприемно посрещат херцога, дъщеря му Батилда и тяхната свита. Влюбеният в Жизел лесничей разкрива измамата на Алберт – той е граф и скоро ще се жени за годеницата си Батилда. Жизел не може да понесе това, полудява и умира.

През нощта Ханс идва на гроба на Жизел. Неговата скръб е неутешима. От лунните лъчи изплува сянката на Мирта, която зове на танц вилисите – девойки, починали преди сватбата си. Те увличат в своя танц Ханс. Той не може да се откъсне от хоровода и загива. Алберт, който също дълбоко тъгува за Жизел, идва на гроба й. Участта на Ханс очаква и него, но Жизел го спасява. Обичта й му вдъхва сила и той танцува с вилисите до зазоряване. Сенките на вилисите, Мирта и Жизел се стопяват. Алберт остава да живее с болката по загубената обич, по-силна от смъртта.