Столична библиотека ще отбележи Деня на народните будители 1 ноември с две събития: от 18.00 ч. в Мраморно фоайе на първия етаж ще се открие изложбата „Нестор Марков – будителят". Откриването ще бъде съпроводено с представяне на новоизлязлата книга „Щрихи от две епохи. Нестор Марков – писма и спомени“ от Мария Ловджиева, изд. „Стилует“.

Изложбата може да бъде разгледана от 1 до 14 ноември в галерия "София" на Столична библиотека. Входът е свободен.

***

Нестор Марков (1836 – 1916) е личност не само на възрожденската, но и на следосвобожденската просвета, култура и политика. Той е от поколението български учители, които работят през 60-те и 70-те години на XIX в. Той е от плеядата възрожденци – новатори и реформатори на учебното дело, автор на учебници, активен участник в обществения живот, един от водачите в Борбата за църковна независимост, създател на читалища и училища.

Завършва Пловдивската мъжка гимназия, като ученик на Йоаким Груев. Учителската си дейност започва през 1859 г., в родното си село Криво Поле, хасковска област, през 1863 г. е първият български учител в Харманли. Той е един от първите, който горещо възпитава родолюбие в своите ученици и повежда борбата срещу гръцкото влияние в родния си край. В Харманли е организиран опит за убийството му през 1867 г., след като по негова инициатива българското население в града за пръв чества празника “Св.Св. Кирил и Методий”. От 1868 г. е учител в Хасково, там е обвинен в бунтовна дейност, подстрекателство срещу официалната власт, и е откаран на съд в Пловдив. От смъртната присъда, го спасява неговата защита - на процеса пред Османския съд се явяват най-видните хасковски граждани, съучениците му от Пловдивската гимназия, преподаватели, като решаваща роля в неговата защита играят Йоаким Груев и амеркианския пастор Джеймс Кларк. Обвиненията срещу Марков са снети, но му забранено да преподава навсякъде в Одринския вилает, днес Южна България.

След процеса в Пловдив е учител в Плевен, там извършва радикални промени в образованието, открива общинско девическо училище, създава читалище „Съгласие”, и множество училища в Плевенския край. По-късно е учител в град Русе, а от 1873 г. до 1876 г. е преподавател в прочутата Априловската гимназия в Габрово.

По време на Априлското въстание е арестуван и без присъда лежи в Търновския затвор. След всеобщата амниситя за всички задържани по време на въстанието е освободен през август, но му е забранено да преподава и живее в Габрово.

Марков участва в освободителната война като преводач в щаба на ген. Гурко и получава редица отличия. След войната хвърля всички сили в утвърждаване на новите закони най-напред в Източна Румелия, а след това и в Княжеството. За кратко е префект на Хасковска област, след това е първият префект на опустошената Ст. Загорска област, в която влизат шест околии. В продължение на четири години полага огромни усилия за възстановяване на опожарената Стара Загора, по негова инициатива са открити над двеста училища в цялата област. След това е областен управител на Търново, и Министър на вътрешните работи 1883 г. Като областен управител на Русе го заварва Съединението на България и Сръбско-българската война. Нестор Марков денонощно участва в изпращането на войска и кораби с боеприпаси и храни към Видинския фронт, където Видин е почти обсаден от сърбите. Днес името му е включено в списъка на бележитите личности на Русе живели и работили в дунавския град.

През 1887 г. се установява със семейството си в София, по политически причини не заема държавни постове, занимава се с лексикогравска дейност. В началото на XX век е областен управител на Варна и Пловдив.

Нестор Марков има заслуги и към българската наука и култура. Той е автор на най-добрите, за дълъг период от време., пълни френско – български 1894 г. и българско – френски 1898 г. речници, именно в период, когато френския език е и официален международен език. Неговите речници са принос в развитието на френско-българските културни връзки и са високо оценени от френската република. През 1903 г. той е удостоен с „Орден за заслуги към просветата, литературата и изкуствата”, от Министерство на просветата на република Франция.

Съвременните лексикографи отбелязват, че поради богатството на речниковия състав и начин на представяне те не са загубили своята актуалност. Немското издателство „Ото Холце”от Лайпциг, което издава джобните му речници през 1912 и 1915г., след смъртта на Н. Марков прави още две издания през 1929 и 1940 година. Днес, библиографска рядкост, можем да се гордеем, че речниците му се намират в хранилищата на най-големите библиотеки в Европа.

В спомените на поколенията Нестор Марков остава като борец за национално освобождение и любим учител на младото поколение, а след освобождението като изявен книжовник, честен и опитен администратор, работил всеотдайно за преуспяване на младата българска държава.