Един от доайените на съвременната българска поезия Иван Теофилов ще чете свои стихове и ще разговаря с публиката на 10 април 2018 г. (вторник) от 18:30 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека. Авторът ще бъде представен от проф. Божидар Кунчев, Силвия Чолева и Иван Ланджев. Входът е свободен, а книгите на Иван Теофилов ще бъдат изложени във витрина на втория етаж в ваправление „Обслужване на читатели” през целия месец април.

Иван Теофилов е роден на 24 март 1931 г. в Пловдив. Завършил е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1955 г. Бил е драматург в драматичните театри в Сливен, Бургас, Русе и автор-драматург и режисьор в Централният куклен театър в София. През 1984 г. е водещ редактор на поредицата за световна поезия „Поетичен глобус” в изд. „Народна култура” и едновременно работи в отдел „Поезия” на сп. „Пламък”. Два мандата е председател на Сдружение на български писатели и основател и главен редактор на литературното сп. „Сезон”. 

Автор е на поетичните книги „Небето и всички звезди”(1963), „Амфитеатър”(1968), „Град върху градове”(1976), „Богатството от време”(1981), „Споделено битие”(1984), ”Да” (1994), ”Геометрия на духа” (1996), ”Инфинитив”(2004), „Вярност към духа или значението на нещата” (2008), за деца „Дървеното конче от въртележката”(1986 ), „Цветният човек”(2015) и на есеистичните книги „Монолози”(2001), „Вселената на яйцето” и “Митология на погледа”(2013).

Издал е преводните книги ”Избрани стихотворения” от Иван Бунин, „Кипарисова кутия” от Инокентий Аненски” (1984), „Ананаси в шампанско” от Игор Северянин (1986), ”Колелото на хаоса” от Андрей Бели (1994) и „Граматика на вечния език” от Иван Бунин.

Автор е на пиесите за драматичен театър „Чума” (1956), „Къщата на сенките” (1958), „Как завърши денят” (1960) и „Поетът и планината” (1964), както и на 11 пиеси за куклен театър. Негови куклени пиеси и постановки са представени на Кралските тържества в Единбург (1969), на Международния фестивал на авангардните изкуства под егидата на ЮНЕСКО във Виена, в редица европейски страни, Индия и Япония.

Негови стихове са преведени и публикувани в литературни издания и антологии на повечето европейски езици, в САЩ, Бразилия, Мексико, Япония и редица арабски страни.

Носител е на националната награда за поезия „П. К. Яворов” за „Геометрия на духа”, на националната награда за българска литература „Христо Г. Данов” за „Инфинитив”, на националните награди „Иван Николов” и „Христо Г. Данов“ за цялостно творчество, на наградата на Министерството на културата за принос в българската култура, на наградите „Орфеев венец”, „Аполон”, „Перото” и голямата награда на Софийския университет ”Св. Климент Охридски”. Отказва да приеме орден „Стара планина”. Почетен гражданин на Пловдив.