Звездни събития около Великден в София

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy

Звездни събития в културния живот на столицата има тези дни около Великден. Най-напред беше концертът на изключителния цигулар Максим Венгеров и Софийската филхармония, които откриха Европейския музикален фестивал, който се организира от „Кантус Фирмус” и е част от Календара на културните събития на Столична община за 2018 г.

Този концерт беше с изцяло Брамсова програма - Симфония №1 в до минор, оп. 68 и Концерт за цигулка в ре мажор, оп. 77 и беше се осъществен в колаборация със Софийска филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров. Изявата на Максим Венгеров в София се очакваше с голям интерес от българската публика, която още помни първото му гостуване у нас през 2006 г. Оттогава до днешна дата признанията за таланта на Венгеров идват от всички краища на света, а даровитият музикант продължава да изкачва нови и нови върхове в кариерата си. Неговите изпълнения, наситени с енергия и всепоглъщаща страст, му спечелват признанието на един от най-великите цигулари на нашето време, който владее инструмента до абсолютно съвършенство. Това той доказа и на този концерт. Перфектното изпълнение беше придружено с абсолютна свобода и лекота на музицирането, което може да се получи само при изключителен майстор.

1_12Но освен перфектен музикант, Максим Венгеров е и много приятен събеседник, както доказа и на специалната пресконференция, която даде преди концерта. И тогава сподели: „Свиря на цигулка 30-35 години. Има произведения, концерти, които съм свирил стотици пъти двайсет и повече години и когато се връщам и ги свиря отново в един момент разбирам, че те не са същите произведения. Те са се променили, защото аз самият съм се променил. Този инструмент цигулката ме е провокирал да търся много по-голяма образност, много повече познания, които да ми помогнат да разбера какво правя като изпълнител. Защото цигулката е израз на душата по подобен начин, както лъкът е продължение на ръката. Композиторите разглеждат по много различен начин музиката  от начина, по който изпълнителите я разглеждат. Надявам се един ден да мога да се заема и с композиране, защото сигурен съм концертът за цигулка на Брамс ще изглежда по много различен начин, ако имам и това умение и тази гледна точка на композитор. Много мога да говоря на тази тема. Важното, което искам да кажа, че като диригент, когато дирижирам една симфония на Брамс и след това се върна като цигулар да изпълня концерта му за цигулка, моят подход е вече много различен. Търся тези малки приятелства, тези имитации между различните инструменти, когато цигулката се опитва да звучи като кларинет и кларинетът се опитва да звучи като цигулка или валдхорна. Радвам се на това ново преживяване на новия поглед. Когато дирижирам концерта за цигулка на Брамс, което ми се е случило вече много пъти, погледът ми е различен, когато изпълнявам концерта като солист”.

И още един звезден концерт имаше в София. Той беше на прекрасната Александрина Пендачанска – Джиджи, както я наричат приятелите. Световноизвестното българско сопрано представи мултимедийния концерт-спектакъл „Това съм аз“ в зала 1 на НДК. Събитието, изцяло продуцирано от НДК, отбеляза 30-годишния творчески път на певицата, започнал от сцената на зала 1. Той включва над 70 роли от предкласиката (Попея, Агрипина) до музиката на 20-ти век (Саломе, Кризотемис), от Белканто и Верди (Семирамида, Ермионе, Сомнамбула, Елизабет II, Луиза Милер, Еболи) до Бетховен (Фиделио) и Вагнер (Кундри), от колоратурен сопран (Царицата на нощта) до мецосопран (Кармен). С гастроли на най-големите световни музикални сцени, с изпълнения под палката на най-признатите диригенти на своето време, с високо оценени записи на Моцартовите опери на Рене Якобс за Хармония Мунди, наградени с множество награди, сред които BBC Music Magazine Award, Gramophone's EditorChoice, две номинации за Грами за най-добър класически албум и най-добър оперен запис Александрина Пендачанска е безспорно един от най-признатите гласове на своето съвремие. На сцената на НДК Пендачанска си партнира с оркестъра на Пловдивската държавна опера под диригентството на Мартин Пантелеев, а в спектакъла видяхме и кадри от емблематични роли в репертоара й.

5_5Джиджи е изключителна певица и артистка, но никога не може да бъде наречена примадона. Готова е самоотворжено да се включи в обществени акции, защитаващи свободата и достойнството, дори с риск на гласа си – този изключително фин инструмент на нейното творчество. Но за нея най-важното е позицията, която трябва да заеме. Спомняме си я на един антинацистки протест в София в едно доста хладно време. А иначе за своето певческо „дълголетие” сподели пред „въпреки.com” в разговор преди време: „Този невероятно комуникативен свят, в който съществуваме, ускорява темповете, не само в човешкия живот, но и в развитието на всички, в кариерата на всички. Много по-лесно е, много по-бързо е, но това носи и много рискове. Видях много хора, които наистина дойдоха блеснаха и изгоряха буквално в рамките на 5 години. Появява се, става супер звезда и след 5 години спира да пее. Тук много фактори имат значение –най-важното е да останеш верен на гласа, на природата си. Ако останеш верен на природата си, тя ти казва нещо, тялото ти казва нещо и гласът е част от това. Тези гласни гънки, струни са част от тебе, както никой инструмент не е. Те ти говорят, те ти казват: „това ми е лесно, това ми е приятно, това ми е удоволствие да го пея, това ми е трудно – не става.” Когато се вслушаш в този глас, когато е съвсем очевиден си по-предпазен. То ти говори, както говори, когато например те боли лакътя и знаеш, че има нещо, което не е наред и трябва да му обърнеш внимание. Когато нещо ти доставя удоволствие,  когато го правиш -  знаеш, че то е полезно за тебе. Когато нещо е трудно за пеене, то е неприятно физически, то е  като физическо усещане, то те напряга, напряга органа, който е ларинксът.”

6_5Александрина Пендачанска си замина след концерта, но ще се върне скоро за фестивала, който организира съпругът й Найо Тицин – журналист, режисьор и продуцент. Между 12 и 30 април в София, Пловдив и Варна ще бъдат представени 77 заглавия от цял свят, 10 от които са български. Всички те са обединени във филмовия фестивал „Master of Art", посветен на големите имена в световното изкуство и култура. Той се провежда за трета поредна година и е единствен по рода си в Югоизточна Европа, а Националният дворец на културата отново е негов съорганизатор. Подкрепен е от програма „Култура” на Столична община и фондация „Америка за България”. Всички заглавия от програмата са премиерни за страната ни. Сред тях са филми за творци като: Бярке Ингелс, Кент Нагано, Василий Кандински, Марк Шагал, Антоан Дьо Сент-Екзюпери, Жан Нувел, Лев Толстой, Салвадор Дали, Мария Калас, Мстислав Ростропович, Микеланджело, Чарли Чаплин, Карлос Саура, Оскар Кокошка, Етгар Керет, Кент Нагано, Иван Андонов, Петър Попйорданов - Чочо, Рем Колхаас, Аугуст Стриндберг, Начо Дуато, Роберт Ван Хюлик, Антонио Сеги и много други. Сред филмите във фестивала има носители на награда за най-добър документален филм на фестивала в Кан – „Лица, места”/ „VISAGES, VILLAGES” (2017), номинирания за „Оскар” за най-добър документален филм 2017 –„Животът като анимация”/ „LIFE, ANIMATED” (2016) и други филми, селектирани по най-престижните кино фестивали във Венеция, Берлин, Сънданс, Торонто и др. Целта на фестивала е да представя най-добрите документални филми в областта на музиката, танца и театъра, изобразителните изкуства, архитектурата, дизайна и литературата, както и рекламни арт продукции, създадени по света през последните години, като чрез това се стреми да приобщи максимално българската публика към съвременните световни тенденции в тези сфери.

А иначе при първото издание на фестивала Найо Тицин каза в разговор за „въпреки.com”: „Мисля си, че ако повече хора прочетат повече книги, видят повече такива филми като филмите от фестивала, отидат на повече културни събития, истински културни, а не субкултурни, може би всички ще станат по-човеци. Защото всъщност културата и изкуството за мен е онова доказателство за божественото. Иначе, ако ги няма културата и изкуството, човек оскотява. Скот значи животно. Животното пие, яде и спи. Като че ли обаче Господ ни е дал шанса не само това да правим, но и през нас той да говори и да се заявява, че присъства. За мен това е изкуството и културата, и за това е важно ние да го уважаваме и да се опитваме да не си затваряме очите към него, да бъдем отворени”, сподели Найо за мотивацията си да организира подобен фестивал. „Аз съм много доволен, защото това е първа крачка към започването на отглеждането на публика, която да не се плаши от документалното кино, първо, и второ да не се плаши от документално кино за изкуство. Оказва се, че има много такова. То със сигурност е много вдъхновяващо – когато гледаш история за голям творец, или за негова творба, или за негов начин на мислене, или за хора, които са посветили живота си на опазването на културата, на културните ценности, на културното наследство – това със сигурност е инспириращо, даващо увереност, че не е загубена каузата”, добави тогава Найо Тицин. Сега неговите думи са още по-актуални и очакваме наистина звездни срещи с героите от филмите на фестивала.

Текст: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1- 3. Максим Венгеров на пресконференцията в София преди концерта

4- 5. Александрина Пендачанска е готова не само да пее прекрасно, но и да се включва във важни обществени акции - архив

6. Найо Тицин за трети път организира кинофестивала „Master of Art”

Моля почакайте...