Значими гастроли от страната в София

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy

Често спектакли и културни събития от София гостуват на сцени в провинцията. Но не по-малко важно е, когато има значими гастроли от страната в столицата. Защото те не само допълват палитрата на културния живот в София, а и много често реализатори са творци от столицата.

Тези дни имаше няколко такива интересни и значими гастрола. На първо място това беше гостуването на Плевенската филхармония с „Реквием” от Андрю Лойд Уебър. У нас творчеството на Уебър е познато от неговите мюзикъли. Гледали сме чудесните филми по някои от тях като „Исус Христос Суперзвезда”, „Евита”, „Котките”, „Фантомът на операта”, при това с изключителни изпълнения и саундтраци, а не във вторични интерпретации, колкото и шумно да са рекламирани и сме оценявали разликата между оригинала и копието. Но едно друго негово произведение до сега беше някак си непознато или поне по-малко познато за нас. Става дума за единствената му класическа творба. При това „Реквием” носи почерка на Уебър и колкото и композиторът да се съобразява със съответните изисквания за такова произведение, усмивката на сър Андрю наднича иззад оркестъра. Най-известната част от него  „Pie Jesu” влиза в класацията за 100-те най-добри съвременни класически произведения (Класик ФМ, Австралия) и заживява собствен живот.

1_30

В зала „България” Националният филхармоничен хор, Детският филхармоничен хор , Младежката хорова капела „Любомир Пипков“ към Националното музикално училище в София и Плевенска филхармония представиха Уебъровия „Реквием“ под диригентството на Славил Димитров. Солисти бяха Мария Цветкова - Маджарова и Георги Султанов. Андрю Лойд Уебър – царят на мюзикълите, пише Реквиема в памет на своя баща. В него той преплита характерния си мелодичен поп стил с класически форми. Още на премиерата през 1985 г. в Ню Йорк произведението печели сърцата на публиката. Солисти тогава са Пласидо Доминго, Сара Брайтман и малкият Пол Майлс Кингстън. През 1986 г. Реквиемът печели Грами за най-добра съвременна класическа композиция. Искаме веднага да отбележим, че изпълнението на солистите и особено на Мария Цветкова – Маджарова, както и цялостното звучене на оркестъра и хоровете беше на нивото на Уебър. За съжаление обаче като че ли публиката все още предпочита рекламата пред стойностите и не беше изпълнила подобаващо зала „България”. А за това, че произведението е рядко изпълнявано в България маестро Славил Димитров беше отбелязал: „Първо, афишът ни се изпълни с много реквиеми, които са най-често най-хубавите произведения на композиторите и второ - е много трудно за изпълнение. В него има много инструменти – ударни, дървени, голяма брас секция, има орган, пиано, челеста и синтезатор. Причина е именно невъзможността на камерните оркестри да пресъздадат произведението в истинския му блясък, въпреки че има редакции за малки състави”. И така в този състав беше представен „Реквием“ на Ендрю Лойд Уебър в неговия оригинал, нещо което не може да се чуе често…

Когато говорим за гастроли, не можем да не споменем и гостуването на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ в София. Варненският драматичен театър при Tеатрално - музикален продуцентски център Варна по традиция гостува в началото на годината в София с най-новите си постановки. Сред тях този път беше „Драконът“ от Евгений Шварц на режисьора Явор Гърдев с участието на ред известни актьори, между които най-новият носител на Наградата „Икар” за чест и достойнство Михаил Мутафов, който ще получи наградата на церемонията на 27 март. Пиесата „Драконът“, забранена по времето на Сталин, режисьорът дефинира като притча за въплъщенията на властта, която поразява с актуалността си. „Когато детските писатели започнат да пишат за възрастни, въображението им с болезнената си проницателност направо разбалансира света. Това е пиеса за дълбоките човешки интуиции и мотивации, по отношение на които политическите идеологии са само вторична маска, риторическо алиби“, обяснява Явор Гърдев подхода си към текста, превърнат от него в блестяща антиутопия.

3_17

И още: „Задълбочената политическа философия на тази пиеса изследва ирационалните механизми, които задвижват човешкото общество и открива скритите психологически и интуитивни механизми на политическо действие. Това е пиеса за дълбоките човешки интуиции и мотивации, по отношение на които политическите идеологии са само вторична маска, риторическо алиби”, казва Явор Гърдев. Сценографията и костюмите са на Свила Величкова, музиката е на Калин Николов. Главните персонажи защитава с майсторство звездната актьорска четворка: Михаил Мутафов, Михаил Билалов, Стоян Радев и Ованес Торосян, заедно с младия Ненчо Костов, 16-годишната Александра Златева от Детско-юношеския театър „Златното ключе“ и 7-годишния Здравко Кънчев от Детската театрална академия „Питър Пан“ при Държавен куклен театър Варна. Във великолепния ансамбъл се вписват адекватно и останалите актьори от различни театрални поколения. Не случайно спектакълът беше три пъти игран при пълни салони в театър „София”.

И още един спектакъл, който е имал проблеми по времето на Сталин и следващата седмица ще бъде показан също в София. Става дума за операта „Катерина Измайлова” от Шостакович, която ще гостува в Народния театър „Иван Вазов” на 22 февруари. Постановката на Пловдивската опера е на Вера Немирова - една от най-успешните български оперни режисьорки в Европа, а диригент е маестро Диан Чобанов. Като театър със силен творчески профил, Опера Пловдив се стреми редовно да включва в репертоара си малко популярни на българската публика творби, които са търсени от ценителите на оперното изкуство по света. Неотдавна там беше премиерата на „Мария от Буенос Айрес“ – единствената танго опера в света, създадена от поета Хорацио Ферер и композитора Астор Пиацола. Този спектакъл ще бъде показан и в София в Народния театър „Иван Вазов” на 20 април. Сюжетът на произведението е базиран на мрачната повест от руския писател Н. С. Лесков „Леди Макбет от Мценска околия“, както е било и първоначално заглавието на операта, преди да изпадне в немилост от Сталин за повече от 20 години.  Шекспировата Лейди Макбет може да е тоталният образ на фатална жена, но когато става дума за елиминиране на съперниците, именно Катерина Измайлова на Шостакович може да се похвали с „обирането на лаврите”. 

Само за две години след премиерата си през 1934 година операта има огромен успех не само в Ленинград (83 представления) и Москва (97), но също така в Цюрих, Любляна, Пресбург (Братислава), Копенхаген, Стокхолм, Буенос Айрес, Метрополитън опера, Ню Йорк, Кливланд. Днес заглавието от Шостакович  предизвиква голям интерес и се изпълнява редовно в десетки чуждестранни театри, между които в Лондон, Сан - Франциско, Милано, Виена, Берлин, Копенхаген, Варшава, Осло и други. В България „Катерина Измайлова“ се представя за първи път от Русенската народна опера през 1965 г. в присъствието на композитора. Режисьор е бил бащата на Вера Немирова - Евгени Немиров. „Катерина Измайлова” е потресаваща с жестокостта и бруталността си драма, а подходът на Вера Немирова не спестява нищо от характера й. Шостакович определя операта си като трагико-сатирична, но казва още: „В тези жестоки условия на живот и любовта е такава.”

Тези думи са определящи и за постановката, която се фокусира върху насилието и унижението на човека, а композиторът превръща музиката в инструмент на онази сила, която се надсмива над абсурдите и несправедливостта на живота. Режисьорката Вера Немирова е гост-професор в Музикалната Академия „Ханс Айслер" в Берлин и доцент във Виенския университет. Нейни постановки се играят във Виенската Щатсопера, в оперните театри в Залцбург, Бон, Хамбург, Пекин, Малмьо и др. Билетите за нейната тетралогия „Пръстенът на Нибелунга" от Вагнер в операта във Франкфурт са разпродадени години напред. Тя репетира в Пловдив с помощта на нейната майка и драматург на проекта - оперната певица Соня Немирова, която е била солистка на Опера Пловдив.

А своеобразен гастрол на артефакти от страната е дванадесетата национална археологическа изложба „Българска археология 2018” в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН). По традиция изложбата представя най-интересните находки и богат илюстративен материал, плод на теренната работа на българските археолози през предходната година. Повод за организирането на изложбата е Празникът на археолога, 14 февруари. „За нас, посветилите се на тази толкова увлекателна професия, това е възможност в деня на празника да се почувстваме едно цяло, да видим и уважим резултатите от труда на своите колеги и да си припомним, че изследването на нашето минало не е елементарна надпревара, в която всеки се стреми бързо да открие най-много и най-впечатляващи обекти и артефакти, а сложен процес, в който всяка отделна спирка - теренна работа, документиране, консервация и реставрация, научна интерпретация, социализиране и довеждане на информацията до най-широките кръгове на обществото, има своето важно място“,  сподели новият директор на НАИМ при БАН доц. д-р Христо Попов.

9_1

Изложбата представя 250 експоната от 23 обекта и постери за общо 50 проучвания, различни като вид и хронология - от ранната праистория до Средновековието. Сред тях са продължаващите проучвания на пещерите Козарника и Бачо Киро, праисторическите селищни могили Юнаците, Дуранкулак и Козарева могила, къснобронзовият некропол при Балей, античните градове Аполония, Хераклея Синтика, Сердика, Филипополис и Улпия Ескус, средновековните български столици Преслав и Търново, и редица други. Впечатляващи резултати и интересни находки предоставиха мащабните спасителни археологически разкопки на античния обект при Покровник, Благоевградско по трасето на автомагистрала „Струма“. „Българска археология 2018” ще бъде отворена за посетители до 14 април 2019 г. в Залата за временни експозиции на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1 в София. 

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на съставите

1. Сър Андрю Лойд Уебър – снимка архив БНР

2. Маестро Славил Димитров – снимка архив Плевенска филхармония

3. „Драконът” на Варненския театър дойде и в София – снимка архив на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

3а. Явор Гърдев – снимка Стефан Джамбазов

4.„Мария от Буенос Айрес“ – снимка Александър Богдан Томпсън, архив на постановката

5 и 6. „Катерина Измайлова” от Шостакович в постановката на Вера Немирова в Пловдивската опера – снимка архив на операта

7.Новият директор на НАИМ при БАН доц. д-р Христо Попов – снимка Стефан Джамбазов

8 и 9. На изложбата „Българска археология 2018” има експонати и от разкопките на площад „Света Неделя” в София – снимки Стефан Джамбазов

Моля почакайте...