За вредата/ползата от фалшификатите в изкуството

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Скандал, свързан с фалшификати в изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива” в столичната галерия „Структура” разбуни художествената и не само нея общественост. Разбира се, недопустимо е да се появяват фалшификати на изложба в една такава престижна столична галерия. При това придружена от каталог с текстове на изтъкнати изкуствоведи като проф. Ирина Генова, доц. Борис Данаилов, д-р Биляна Борисова и д-р Мария Василева.

1_20

Самата изложба, която за съжаление беше прекратена предсрочно заради обследване от прокуратурата, наистина включваше интересни произведения, при това както от утвърдени, така и от по-малко познати автори. А периодът на българския модернизъм е важен и за днешното ни съвременно изкуство. Защото не бива да се свиваме в черупката си и да смятаме, че единствено старите майстори са стойностни, при това впечатляващи се предимно от селския бит и патриархалните ценности, както искат да ни убедят някои търговци на произведения на изкуството. Ние не познаваме достатъчно интелектуалната си история, прекъснала за съжаление през годините на соца, когато всичко модерно е било или забравено, или умишлено пренебрегвано за сметка на т.нар. „социалистически реализъм” във всички изкуства. Тъжното обаче е, че за всичко това се разбира покрай скандала. А и българската медийна и широка обществена среда за съжаление е чувствителна не толкова към изкуството, колкото към скандалите около него. Да припомним само реакциите от последно време около пърформанса с шунки, филета и луканки на Ода Жон /артистичен псевдоним на художничката Михаела Дановска/ в Националната галерия, които изместиха истинския разговор за съвременното изкуство и неговата функция и послание.

Така и тук се оказва, че проблемът за българския модернизъм отново остава на заден план, така както се случи и с някои от значимите изложби, представени в тази галерия, а и не само. Като че ли българският зрител не е научен да оценява изкуството като част от своя живот, а като нещо, което някои си го правят, за да начешат едва ли не само крастата си. Спомняме си една изложба през 2014 година в Националната галерия – на Огюст Роден. Изложбата наистина беше впечатляваща, дори в някои отношения по-богата от експозицията на Роден в Париж. Наистина, беше съобщено че 32 000 души са я посетили, но ако сравним броя на посетителите на подобни изложби с други европейски столици, това е посещението за седмица. А опашките би трябвало да се вият от ул. „Раковски” или пък поне от Министерски съвет и президентството, ако са от другата страна. Но това, впрочем е и въпрос на образование и възпитаване на ценности още от ученическите години, за което е ставало дума многократно в наши разговори и текстове във „въпреки.com”.

6_2

Да се върнем обаче на изложбата в галерия „Структура”, която беше предсрочно закрита. Както се казва, няма лоша реклама, а и тя привлича изкушена или неизкушена публика. И в деня, след известно прекъсване заради скандала, когато галерията отвори, вече имаше доста зрители. А в експозицията освен фотоси на картините, които бяха поставени на мястото на обследваните произведения, имаше и много автентични, интересни и важни творби. Всъщност основните фалшификати бяха на картини на Сирак Скитник, няколко на Мирчо Качулев, две на Харалампи Тачев и една на Гео Милев. А иначе имаше и оригинални творби на Николай Абрашев, Анна Балсамаджиева /едно откритие/, Николай Дюлгеров, Борис Елисеев, Александър Жендов, Иван Милев, Иван Ненов, Жорж Папазов, Иван Пенков, Георги Попов – Джон, Боян Райнов, Николай Райнов, Дечко Узунов и ред други значими автори.

Всъщност не е ясно, кой крив, кой прав в цялата ситуация. Дали колекционерът Николай Неделчев, който се е предоверил на различни изкуствоведи, дали посочените изкуствоведи с текстове в каталога не са догледали автентичността на произведенията? Както самият Николай Неделчев споделя, събирането на тази колекция е кауза. Кауза, която ще помогне да се хвърли повече светлина върху процесите в българското изкуство от началото на ХХ-ти век до днес. Впрочем, в световната практика има много фалшификатори, някои известни, други не толкова. Някои са успели да заблудят световни музеи и никога няма пълна гаранция за автентичността на едно произведение. Говори се за хонорари на изкуствоведи, които дават сертификат на дадено произведение, но никой от тях не е подведен под отговорност за умишлена или грешна експертиза. Но както говорихме с реставратора и галерист Емил Чушев, решението е не в това да се допитваш до различни експерти, а да повярваш на някого и той да те консултира. Това е нещо подобно, както имахме възможност да се уверим преди време и с лекари заради здравословен проблем. По съвета на друг също лекар, пациентът не бива да се обръща към различни доктори и да сравнява тяхното мнение и да се люшка между тях. А да повярва на един и да следва неговите препоръки. И в случая важи същото. Още повече, че в много отношения сме за съжаление болно общество, което има нужда и от емоционално и културно лечение.

9_3

Много по-малко внимание тази седмица предизвика една друга изложба, посветена на Светлин Русев в столичната галерия „Райко Алексиев”. „Обичайно всяка година на 14 юни – неговата рождена дата, той организираше своя изложба, за да ни събере и приеме в пространството на своето артистично откровение. Това го имаше като свое вътрешно задължение и ритуал на общуване. Общуване през необяснимия и необятен език на рисунката, през пластическата сила на живописната материя, през идиоматичния израз на пластическото – истините, в които той така дълбоко вярваше и страстно отстояваше”, пише в анотацията за изложбата. Тя е организирана от негови ученици, колеги и приятели. И според тях „изложбата търси емоционалната и духовна памет за Светлин, за неговата мащабна, всеобхватна деятелност, белязала българската култура през последните 60 години”. Спорна е личността на академик Русев, но като художник е безспорна. А и като колекционер още повече – никой не е алармирал в неговата колекция за фалшификати. И тук отново изниква въпросът пък за качеството на нашенските колекционери и за техните колекции. Но това е въпрос на бъдеще и на култура и на самото ни общество.

А преди време в интервю за „въпреки.com” акад. Светлин Русев беше казал: „Илюзията за изкуството като спасение ни е нужна и необходима, така както са ни нужни високите нива на духовност. Но колко и кои стигат до тях е проблем на цялото човечество. В конкретен план - за сериозния творец, за високо издигнатата личност - разбира се, че е спасение. Това, което става с разрушаване на човешката култура, само показва, че човечеството е не само различно, но и голяма част от него все още не е излязло от варварското си битие и съзнание. Но каквото и да кажа сега, все още не ме напуска мисълта и за фашистките концлагери, и за болшевишките, които бяха в историческо време до вчера, а до вчера бяха и ку-клукс-клановските аутодафета?! Не съм много сигурен, че от първобитното си състояние сме отишли много напред. Но все пак има антична култура, има Египет, има Възраждане, има човечеството на Рембранд, Роден, Ван Гог… Иска ми се да вярвам, че това, което се е случило на духовно ниво остава въпреки разрухата. Не знам дали е надежда или една от поредните илюзии, че човечеството е обречено да оцелее именно като човечество”. 

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1 - 2. Последният ден от предсрочно закритата изложба в галерия „Структура”

3. Оригинална картина на Сирак Скитник до фотосите на свалените фалшиви копия на творби на художника

4. Освен автентични картини на Мирчо Качулев има и няколко фалшификата на негови творби

5. Едно от откритията в изложбата в „Структура” са творби на малко познатата у нас художничка Анна Балсамаджиева

6. „Мислителят” на Роден в Националната галерия в София през 2014 година

7 - 9. Изложбата по повод рождения ден на акад. Светлин Русев в галерия „Райко Алексиев”

Моля почакайте...