За сравненията, повторенията и преминаването на идеите

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy 

Ако кажем, че светът на идеите преминава безпрепятствено граници и континенти, едва ли ще изненадаме някого. Но когато и в една малка литература като нашата могат да се намерят връзки и със световни творби, това при всички случаи е интересно. Защото понякога ние, като че ли скромно и срамежливо се прибираме в своята черупка с оправданието, че сме прекалено малки, за да определяме някакви световни тенденции. Само когато се отървем от това комплексиращо чувство, наистина можем да се усетим граждани не само на Европа, но и на света. За подобни разсъждения повод ни дават няколко интересни културни събития в столицата през седмицата.

2_12Най-напред ще споменем премиерата на книгата на Биляна Курташева „По ръба на сравнението” /изд. „Жанет 45”/ с подзаглавие „Яворов и Ролинг Стоунс и други не/възможни интертекстове”. Възможно ли е да четем паралелно стихотворение на Яворов и парче на Ролинг Стоунс? А Константин Павлов и Ницше? А остаряването у Далчев през Гео Милев? Книгата изпробва границите на междутекстовия диалог днес върху примери от българската и световната литература. Анализът често върви „по ръба на сравнението”, като предлага успоредни четения на привидно неуспоредими текстове и полета. Така изникват неподозирани неща за познати и не толкова познати текстове и автори, за самите начини, по които съпоставяме, и за отношението между литературата и света тук и сега.

В разговор за „въпреки.com” Биляна Курташева споделя: „Сравнението е важно за познанието. Сравнителната литература не е от вчера, но тя обикновено стъпва в национални литератури. И сравнява явления на базата на съпоставка на някакви национални традиции. Освен това, като кажем сравнителна литература, веднага заработва мисълта за влиянието - кой пръв, кой втори, кой от кого се повлиял и така нататък. Докато това, което е различно при интертекстуалната теория – да, тя стъпва на всичко това, но настоява, че самите текстове си говорят. Че не е нужно да има непременно влияние, намерение за цитиране, позоваване или каквото и да е. Че някой път самата текстуална тъкан по най-неочаквани начини се преплита. И думата е изкована от Юлия Кръстева в една от ранните й книги, първите й книги, които издава във Франция, като там тя не е основен акцент. Проф. Никола Георгиев е един от най-енергичните адепти и едновременно критици на интертекстуалната теория. Той непрекъснато я ползва и заедно с това я проблематизира, доразвива по свой начин. Той впрочем много настоява да казваме междутекстовост, а не интертекстуалност, което му се вижда малко дума лешникотрошачка и не му е толкова симпатична.”

Биляна Курташева споделя, че е нарекла тази книга „По ръба на сравнението”, защото не тръгва винаги на всяка цена да търси прилики и разлики между текстове и автори, а изведнъж, както казва, интертекстуалността надниква иззад ъгъла. В хода на самото четене, на самото размишление изведнъж се явява необходимост да съпоставяш. И то понякога да съпоставяш с неща, които не са най-първите и най-обичайните, като мислим върху един текст. А за това какво й дава като изследователка и анализаторка такъв подход споделя: „На първо място това прави за мен четенето по-интересно, самата българска литература по-интересна. И не само българската, разбира се. Но българската литература като една малка литература, която е склонна всичко да политизира и да му надява непременно национална пък и националистическа шапка. Не самата литература, по-скоро интерпретациите й, тази уговорка е съществена. Пак казвам, българската литература бива натъпквана в някакви интерпретативни чекмеджета, особено що се отнася до начина, по който се преподава в училище. И според мен трябва да разчупваме тези черупки, да й търсим нови контексти. Защото тя има много по-широки потенциали. И критически, и междутекстови. Сама по себе си литературата съдържа, дава възможности за контрапротчити, за измъкване от лесните клишета, но пак казвам, често интерпретациите я бутат натам. И затова всяка такава възможност за излаз ми се струва много важна. И не смятам, че отиването с един в крак в поп-културата по някакъв начин снизява и обеднява потенциала на българската литература. Напротив, дава й едни много по-широки валенции и показва, че дори писането в периферията, писането на един малък език, всъщност може да активира изключително интересни по-широки смисли. И да прави тази литература по-интересна за младите читатели – за учениците, за студентите”, казва тя.

3_12И още една книга, която ни дава възможност да се огледаме не само в границите на страната си или в битовите си проблеми, а и в един по-широк свят, на какъвто би трябвало да принадлежим. Премиера тази седмица имаше „Да мислиш двайсети век” /изд. „Колибри”/ на Тони Джъд в сътрудничество с Тимъти Снайдър в превод на Невяна Андреева. Имали сме възможност да говорим за книгите на Тимъти Снайдър във „въпреки.com” и ще говорим отново, защото това са важни книги. Както и „Да мислиш двайсети век”, защото те освен книги на автори с изключителна ерудиция, познаване на история, политика и социология, са важни точно за нашето отношение към ставащото в света. И за повторенията в него. И да осмислим своя живот не само от гледна точка на провинцията, вкопчена в собствените си дребнави битовизми и национализми, а усещащи се като част от световната история. Тони Джъд (1948–2010), професор по европейска история и история на идеите, е виден публичен интелектуалец на нашето време. Преподавател в Кеймбридж, Оксфорд и Бъркли. Професор по европейски науки в Нюйоркския университет, а също основател и директор на Института „Ерих Мария Ремарк“ в Ню Йорк. Член на Американската академия за изкуства и науки и на Британската академия. Автор, респ. издател на 14 книги, а също и редовен сътрудник на реномирани периодични издания като „Ню Йорк Ревю ъв Букс“, „Ню Йорк Таймс“, „Таймс Литерари Съплемент“ и др. През 2008 г. Джъд се разболява от амиотрофична латерална склероза, неврологично заболяване, водещо до парализа и смърт. Въпреки това продължава да пише и публикува до самия си край. Малко преди смъртта му вестник „Гардиън“ го нарича „най-живия ум в Ню Йорк“.

А Тимъти Снайдър казва за книгата и за разговорите си с Тони Джъд: „Тази книга е история, биография и морално-философски трактат. Тя е история на политическите идеи на 20 век в Европа и Съединените щати. В нея става дума за власт и справедливост според интерпретациите, които им дават – от късния 19 век до днес – либералните, социалистически, комунистически, националистически и фашистки интелектуалци. Тя е и интелектуална биография на историка и есеиста Тони Джъд, роден в средата на 20 век в Лондон само няколко години след катаклизма на Втората световна война и Холокоста, и точно по времето, когато комунистите заграбват властта в Източна Европа. И най-накрая тя е опит да се проследят границите на политическите идеи (и тяхната способност да се възраждат), а също и моралните провали (и задължения) на интелектуалците в политиката.“

5_10А за интелектуалците в изкуството е изложбата с фотографии на Арнолд Нюман в Софийска градска художествена галерия. Първата изложба на Нюман в България показва 55 негови оригинални творби. Нюман е американски фотограф (1918 - 2006), познат като един от най-великите портретисти на ХХ век, заснел емблематични имена от света на изкуството, политиката и шоубизнесa. Посвещава 70 години от живота си на фотографията и запечатва историята на столетието, създавайки новаторски подход в портретирането – „фотопортрет в интериор” /environmental portraiture/, като разбива стереотипа на студиото, изваждайки модела от него. Нюман разполага обектите си в среда, типична за професиите им, с което улавя същността на техните живот и работа. Този подход е широко използван днес, но техниката е необичайна за 30-те години, когато Арнолд Нюман започва да я използва. Стравински край рояла, Шагал пред своя картина, Кенеди пред Белия дом - Нюман е направил хиляди портрети на художници, писатели, актьори, музиканти, политици: Пикасо, Дали, Мондриан, Миро, Брак, Макс Ернст, Ман Рей, Артър Милър, Алфред Круп, Айн Ранд, Кристиaн Диор, Капоти, Джордж Харисън, Анди Уорхол, Анри Картие - Бресон. И тази изложба също разчупва всяка регионална изолираност и довежда до нас без дистанция очарованието на тези големи личности. 

Текст: Екип на сайт за култура „Въпреки.com” 

Снимки: Стефан Джамбазов

1. Издателката Божана Апостолова и авторката Биляна Курташева при представянето на книгата „По ръба на сравнението”

2. Книгата „По ръба на сравнението” /изд. „Жанет 45”/

3. „Да мислиш двайсети век” /изд. „Колибри”/ на Тони Джъд в сътрудничество с Тимъти Снайдър

4. Доц. Даниел Смилов и проф. Александър Кьосев представиха „Да мислиш двайсети век” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”

5. и 6. Част от изложбата с фотографии на Арнолд Нюман в Софийска градска художествена галерия

Моля почакайте...