За каталога на изложбата „Генеалогии на българското съвременно изкуство“

Винаги в наши публикации сме отбелязвали колко е важно след всяка изложба, независимо от мащабите и авторите, да бъде издаден каталог. С всички изисквания на тази книга като текстове, като качество на репродукциите, като печат, които са задължителни в професионален, смислов план, а и в крайна сметка това е памет за изкуството ни, за времето и хората, творили в него. За радост, в последните години наблюденията ни са, че и не малко частни галерии се опитват и държат да подготвят каталози към изложбите си. Не е лесно, защото преди всичко това налага сериозен финансов ресурс, най-вече, за да има едно добро и качествено книжно издание. И се радваме да споделим, че наскоро излезе дори второ издание на каталога „Генеалогии на българското съвременно изкуство“ по повод едноименната изложба в галерия ONE през юли миналата година. Каталогът се изпълнява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Критика” 2020 от фондация „Мусиз”, в партньорство с галерия ONE и Софиийска градска художествена галерия.

Изложбата включваше четирима български автори, представители на различни артистични жанрове и групи, които освен като творци, са представени и като авторитети в областта на историята и художествената критика. Използвайки характерни за тяхната сфера техники и медии: видео арт и документация, плакат, фотография, мода и прочее, те визуализират и текстуализират конкретен период от българското изкуство, създавайки оригинален контекст под формата на „родословното дърво“. Проучванията им са обосновани на исторически факти, но пречупени през личния опит и участие в историческите процеси. Изложбата през 2020 представи Албена Михайлова – Бенджи, Лиляна Караджова, Мариела Гемишева и Ненко Атанасов. Те, разбира се, са и в каталога, за който стана дума, включително и с техни текстове.

Инсталацията на Мариела Гемишева "Колекция от жени" представя документация, част от която вече архивна, и важни обекти, които илюстрират една от фундаменталните идеи в работата като художник и дизайнер още от 80-те години на XX век: „да рисувам с живи хора“. Работата на Гемишева визуализира страстта да работи с много хора, много различни помежду си, но основно жени: изкуствоведки и кураторки, журналистки, моделки, фотографки, конструктор-моделиерки, студентки, стилистки… Изобщо всякакви дамски и не толкова дамски професии. Документите присъстват като процес, а обектите като образи – моменти от едно продължаващо артдействие. „Това е идеята – да създам или поне за момент да организирам съвършената за мен Колекция от жени. И тук модата се появи съвсем естествено и логично като основна медия; феноменалната способност на модата да изобразява в действие се превърна в основно средство в действията ми като художник и дизайнер.“ Основен сегмент от инсталацията е модният пърформанс на Мариела Гемишева Fashion fire oт 2003 г. Доц. д-р Мариела Гемишева е моден дизайнер и артист в областта на пърформанса, инсталацията и обекта, преподавател в специалност „Мода” към НХА. Мариела Гемишева е известна с многобройни нестандартни и запомнящи се експериментални решения в областта на модата и арт пърформанса. Провокацията е съществен елемент в нейните работи, като превръща ограниченията в предимства.

Инсталацията на Лиляна Караджова "Алтернативната фотография" в България представя автори, които използват радикален език, за да противодействат на масовите тенденции. Алтернативната фотография се заражда през 80-те години на XX век като реакция срещу естетическия конформизъм в комерсиалния сектор и по-късно се развива като бунт срещу масовата фотография, която неглижира историята на медията и налага снимки със съмнителни качества. Институционално независимите фотографи и визуални артисти противодействат на обезличаването на фотографското като използват сложни фотографски процеси, които интерпретират със съвременен подход. Лиляна Караджова заснема техни портрети и ги кани да създадат художествена интерпретация на своите взаимодействия. Участват Ælia Lælia (Петр Шпонка), Ванеса Лу, Велин Заячки, Венета Тилева, Владислав Лепоев, Вяра Янева, Ивайло Филипов, Калин Костов, Лиляна Караджова, Любомир Арабаджиев, Никола Дюлгяров, Радостин Седевчев, Райна Власковска, Станка Цонкова – Уша, Христо Станкулов. Д-р Лиляна Караджова е фотограф и историк на фотографията, автор на критически текстове и кураторски проекти, главен асистент по фотография в Нов български университет и дългогодишен автор на списание L’Europeo. Работата й има експериментален характер и често свързва стари фотографски процеси със съвременни подходи в изкуството.

„Когато заговорим за съвременно изкуство в България,  винаги се обръщаме към архивите. За какво става дума – за изкуство на днешния ден или за изкуството на миналия ден?“ Представянето на Албена Михайлова – Бенджи, "Сънувах, че ме има" разказва за артистичните процеси от 1989 г. до съвремието. Бенджи събира някои (арте) факти, с които е свързана професионално и много лично, структурира хронологично и подплатява с документален материал моменти от историята на РЪБ, със завои към днешния ден – до група Жените на Ръба, защото голяма част от архивите на групите се съхраняват при нея.

"Родословие на българския театрален плакат" на Ненко Атанасов отбелязва и пресича хронологично някои от значимите художници в българския театрален плакат. Започвайки от учителите и пионерите в създаването на неговата художествена форма и същност през 60-те години на миналия век, стигайки чак до днес. Това своеобразно картотекиране е субективна панорама от имена на художници, оставили следа в най-атрактивния и съдържателен жанр в изкуството на плаката. Смисълът на тази гледна точка е да дистанцира зрителя от въздействието на конкретната творба като фокусира вниманието му върху личния подпис на плакатиста. По този начин подредените автографи се трансформират в произведения – кадри, символизиращи поредността, влиянието и взаимовръзката между различните генерации автори. Първото издание на изложбата бе по идея на Иван Мудов и Десислава Димова. Куратор Гергана Мудова.

Всичко това присъства в каталога и остава като важен документ не само за изложбата и авторите, но и в контекста на времето защо точно сега. По този начин каталогът коментира и важни процеси в съвременното ни изкуство в последните десетилетия. На корицата е изобразен детайл от „дневник-нощник” на художничката Албена Михайлова/Бенджи, член на легендарната пловдивска група РЪБ. Широкоформатният ръчно изработен дневник показва процеса на подготовка за ленд арт акцията „Роклята“ от 1989 г., в която участват Бенджи, Димитър Грозданов, Тодор Балев, Христо Господинов, Сълзина Балева, Галя Йотова, Татяна, Йорданка Симеонова, Цецо Манев, Гошо, Вера, Пламен, Светльо и други. Съставител на каталога е Гергана Мудова, фотографиите, публикувани в него, са на Владимир Томашевич, Калин Серапионов, Ивана Кълвачева и личния архив на авторите.

С Албена Михайлова – Бенджи ни свързва и приятелство, което тръгна преди повече от 10 години покрай проекта ѝ за документалния филм „Пара и вяра“, посветен на драмата в нейното семейство, отключена от „Пражката пролет“ 1968 година. Преди време за „въпреки.com” тя разказа:  „Ескалацията на всички тези факти, случки, предпоставки, които са довели до този конфликт в семейството, т.е. конфликта на две идеологии – тази на моите родители и тази на нашето поколение в лицето на брат ми, който става венец на тази история и посяга на живота си, тъй като не може да се пребори със системата и не вижда какво да направи от създалата се ситуация”, сподели тогава художничката.  По това време баща ѝ е дипломат в Прага. Няма право на мнение, ако го е имал. Тя е малко момиче, но брат ѝ Стилян е тийнейджър и явно е завладян от това истинско свободомислие. След връщането им в България той има друг светоглед, друго усещане за свобода, но това се плаща и то жестоко. Изключен от училище, без право да учи където и да е, се самоубива на 17 години през 1972 г., неразбран дори от родителите си. Майката мълчи за това 40 години, бащата заболява от склероза, за да забрави. Сестрата Албена търси истината, за да я разкаже толкова години след погрома на Пражката пролет не само заради самоубилия се брат. Тогава е била на 13 и неистово започва да рисува.

През 2015 г. художничките от групата РЪБ направиха изложба в галерия „Мисията“ на Културния институт към МВнР  „Жените на ръб - а”. Видеоинсталацията, показана в галерия ONE като вариант я видяхме именно тогава. Много въздействаща беше и изложбата в САМСИ през есента на 2019 г. – „Фиктивни биографии“ – монументална четириканална видео инсталация, която представя общ поглед към личното и към живота като част от цикличността в природата. Албена Михайлова - Бенджи е художник и съосновател на пловдивската група РЪБ, станала легендарна с неконвенционалния си маниер. Преподавала е в гимназията за сценични и екранни изкуства в Пловдив. Албена Михайлова - Бенджи живее в Швейцария, откъдето организира обмен на художници, проекти и фестивали между двете държави.

Д-р Ненко Атанасов е главен асистент в катедра „Плакат и визуална комуникация“ в НХА и доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства. Член на ръководството на секция „Графичен дизайн“ в Съюза на българските художници, както и член на управителния съвет на Камарата на дизайнерите в България. Ръководител е на проекта на Катедра „Плакат и визуална комуникация“ на НХА  за създаването и класифицирането на тематично работен каталог на колекция „Стефан Кънчев“. Ненко Атанасов се занимава и с графичен дизайн на пощенски марки от 20 години. В началото на 2021 г. беше валидирана пощенска марка „120 години от рождението на патриарх Кирил Български“ , на която художникът е автор. С него ни свързват общи проекти и съвместна работа . Ненко Атанасов е дизайнерът на фототаблата и рекламните материали на фотоизложбата на Стефан Джамбазов „Андрей Даниел – последните седем години“, която продължава своя път в различни галерии в страната след представянето си на Празниците на изкуствата „Аполония“ В Созопол (2020), в Дома на културата „Борис Христов“ по време на „Пловдив Джаз Фест“ (2020) на Мирослава Кацарова, в галерия „Академия“ на НХА, в Градската художествена галерия във Варна през 2021 г.

Каталогът, без да е обширен и обстоятелствен, представя художниците, а и те самите себе си – по интелигентен и фин начин. Разбираме посоките, търсенията им. А те продължават напред като талантливи автори в съвременното ни изкуство.

Текст: „въпреки.com”

Снимки:

1.      Корица на каталога „Генеалогии на българското съвременно изкуство“. Албена Михайлова/Бенджи. Роклята. 1989. Фотография: Ивана Кълвачева

2.      Албена Михайлова/Бенджи. Без възраст. 2014. Видео инсталация. Жените на Ръба. Фотография: Стефан Джамбазов

3.      Албена Михайлова/Бенджи в галерия „Мисията“. Фотография: Стефан Джамбазов

4.      Албена Михайлова/Бенджи в САМСИ. Фотография: Стефан Джамбазов

5.      Лиляна Караджова. Лична генеалогия на алтернативната фотография в България. Портрети на Владислав Лепоев и Калин Костов. Фотография. Процес мокър колодий – тинтипия.

6.      Мариела Гемишева. Колекция от жени. 2020. Будоарна дървена кутия. 2020. Детайл.

7.      Мариела Гемишева при участието си в проекта  „Десертът (с черешката на тортата)” на Калин Серапионов в СГХГ. Фотография: Стефан Джамбазов

8.      Ненко Атанасов. Родословие на българския театрален плакат. 2020.

9.      Валидиране на пощенската марка „120 години от рождението на патриарх Кирил Български“, Ненко Атанасов /д/. Фотография: Личен архив

10.  Плакат на фотоизложбата Джамбазов „Андрей Даниел – последните седем години“ с автор Ненко Атанасов

 

Моля почакайте...