За изкуството и вълнението от него

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy

Театралните празници продължават. След като в Международния ден на театъра на 27 март бяха раздадени наградите „Икар” на Съюза на артистите, през май идва ред на наградите „Аскеер”. На 24 май – Денят на най-светлия ни празник: празникът на българската духовност, просвета и култура и на славянската писменост, в Театър „Българска армия” за 28-ми път фондация „Академия Аскеер” ще връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Академия „Аскеер” удостоява с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство  „Аскеер 2018” актьорът Васил Михайлов. Наградите „Аскеер” са единствени по рода си. В България няма друга толкова дълголетна неправителствена организация. При това следваща неотменно, вече близо три десетилетия ясни правила: несвързаност с държавни институции и посветеност единствено на театъра, културата, духовността. Стотици са номинираните за престижното отличие, 205 са творците, удостоени със статуетката на рицаря Аскеер, дело на Георги Чапкънов – Чапа.  Тази година има известна промяна в регламента – през 2017 г. Фондация „А`Аскеер“ взе решение да включи в номинирането също творците и спектаклите от Театър „Българска армия“, като журито за 10-те спектаклови категории бъде съставяно от театрали от други театри, а ТБА бъде представян в него миноритарно.

2_710-те спектаклови категории на „Аскеер 2018” включват представления и техните създатели с осъществена премиера в периода от 1 април 2017 г. до 31 март 2018 г. „Обект на внимание бяха 100 представления. 58 от тях са реализираните премиери в София, 42 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 9 столични сцени с 16 заглавия и 4 извънстолични театъра с 4 заглавия. Ако включим и сценичните творби, станали обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, оценени през годината от „А`Аскеер”, са 118”, каза председателят на фондация „А`Аскеер“ Милен Миланов. Всички номинирани спектакли тази година можете да видите тук. Само ще добавим, че номинациите за съвременна българска драматургия за „Аскеер”, които бяха обявени по-рано миналата седмица, са за: „Изход”, пиеса в две действия от Йоана Мирчева - Университетски театър – НБУ, постановка Гергана Димитрова, 26 февруари 2018 г.; „Закачане“ от Неда Соколовска - в Театър „София“, постановка Неда Соколовска, 9 март 2018 г.; „Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова - Народен театър „Иван Вазов“, постановка Бойка Велкова, 13 октомври 2017 г., /Стоянова е носител на тази награда за 2014 г. за пиесата си „Покана за вечеря” в театър „София” – б.а./. Церемонията по награждаването ще се излъчи директно от Българската национална телевизия – „БНТ1”, „БНТ Свят” и „БНТ2”. Галаспектакълът е поверен тази година на Петринел Гочев – режисьор и сценарист,   сценография – Нина Пашова, музикална картина – Петя Диманова. А преди време в разговор за „въпреки.com” Милен Миланов, създателят и основен двигател на наградите „Аскеер”, беше казал: „На мен ми носи всичко - и радост, и мъка. Понякога „Аскеерът” ми носи и отчаяние, и гняв. „Аскеерът” ми носи абсолютно всичко. Мисля, че съм от хората, които имат чувство за историзъм, тоест смея да твърдя, че знам как се създава история”,

3_4Освен за театър, ни се иска да споменем и за две събития, свързани с изобразително изкуство. Едното е Уъркшоп по акварелни техники за учениците от 8 до 12 клас на Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” в София от страна на художника Милко Божков - възпитаник на Художествената гимназия. При голям интерес премина това ателие на прекрасния художник, който сподели с учениците своя опит. „Не мога да ви уча на нищо, защото нямам този талант. Това да учиш деца или студенти не е просто да завършиш някакъв курс или университет, но трябва да имаш талант за това. Баща ми и майка ми бяха учители, но този талант го нямам. Ще ви покажа как правя това без да смятате, че това е начинът, по който трябва да се прави акварел” каза Милко Божков пред учениците. И добави за своята гледна точка: „Акварелът е такава техника, че много по-често нещо не става, отколкото става. Моят принцип за правене на акварел – по-малко боя, повече вода. Има други художници, които са друг тип. Аз се опитвам да запазя свежестта на белия лист, който да излъчва светлина отдолу”.  Според него старите големи китайски, японски художници не се стремят да запълнят белия лист с боя, а той е част от структурата на изображението, което искат да направят. И в крайна сметка, както сподели: „Ако нещо не си го преживял, каквото и да е то и не е минало през сърцето ти, няма как да стане картина или рисунка, която да развълнува другите. Има художници, добри майстори техничари, които цял живот правят едно и също нещо. Но се вълнуват единствено дали може да го продадат. Тогава една картина няма стойност и смисъл, който да оправдава защо си се учил толкова години в специализирано училище и в академията”.

А една друга изложба, отново свързана с вълнение е на художника и преподавател проф. Ивайло Мирчев в галерия „Българи”, озаглавена – „Конферанс – 8. Упражнения по живопис”. Наистина тази изложба е свързана с вълнения на автора, който той изрази по следния начин: „Годината е 1988. Русе беше обгазяван системно от химическите заводи в Румъния. По същото време в Плевен се провеждаше поредната ОХИ „Подвиг, признателност, дружба“. Светлин Русев – един от основателите на Комитета за защита на Русе – прикани колцина колеги, приятели и съмишленици да участват в изложбата със свои работи, свързани с протестите против екологичната катастрофа. Събраните произведения бяха обособени като отделен раздел в изложбените зали, боядисани в черно. Въздействието беше невероятно предвид създалото се обществено напрежение. Местните власти, уплашени и объркани, затвориха раздела, което беше най-голямата политическа глупост, защото така предизвикаха още по-голям интерес към изложбата. Три дни по-късно разделът беше отново достъпен за публиката. Аз участвах с картината „Екологичен мотив“, която излагам и сега в Галерия „Българи“. Тридесет години по-късно реших да направя реплика на същия „мотив“. Промени ли се нещо оттогава ?

5_6„Гротеска“ първоначално беше замислена като „Лудница“. В процеса на работа претърпя огромна метаморфоза, превръщайки се в гротеска. Абсурдна и лепкава, като съмненията и вътрешните битки, които често тревожат съзнанието ми. Рисунките са малка част /може би най-експресивната/ от серия, която бях направил при подготовката за „Лудница“.

Обичам старите градски квартали. Особено привечер, когато напролет запяват косовете, а през есента мирише на печени чушки и оцет. Харесвам циганските каруци и бездомните кучета, толкова характерни за българския пейзаж в началото на третото хилядолетие. Провинциално, но прекрасно.

По стените на ателието ми са окачени само рисунки на деца между 4 и 7 години. Възрастта, когато са все още искрени, непокварени от подражателството и суетата да се харесат. Те са моите необходими паузи в работния процес. Не крия, че са и примери за колоритна чистота и коректив на правилата. По същите причини си позволих да ги предложа на Вашето внимание”, написа Ивайло Мирчев.

Текст: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1. Статуетката на рицаря Аскеер, дело на Георги Чапкънов – Чапа

2. Милен Миланов, председател на фондация „А`Аскеер“

3. и 4. Художникът Милко Божков пред учениците в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” в София

5. Ивайло Мирчев – „Гротеска”

6. Ивайло Мирчев – „Нощна разходка I”

Моля почакайте...