„Въпреки.com”: Време за скулптури и скулптори

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy

Като че ли скулптурата е в центъра на събитията в София тези дни. „В началото е натура” – тази на пръв поглед банална тема е предизвикателство и възможност за най-различни интерпретации в Националната изложба „Скулптура” в галерията на „Шипка” 6 в Съюза на художниците.

Но изложбата съвсем не е банална. Виждали сме в предни години подредени, по-скоро натрупани не най-качествени произведения на членове от секцията на СБХ. Личи си амбицията на новия секретар на секцията, чудесния скулптор Иван Русев, да разчупи статуквото. И той го разчупва и с подредбата на експозицията, и с избора на произведенията, и със стабилното участието на младите не само като количество, но и като качество. „Натура е заобикалящият ни свят като източник на въображение. Независимо дали се вглеждаме в природата около нас или в някакви конструктивни решения, родени от съвременните технологии, или в кадри от нашия интериор, или в необятните  възможности на фигуративността на човека и животинския свят – във всички случаи става въпрос за натура, която захранва въображението на артиста. Представените творби са създадени през последните три години – периодът между настоящата и предходна изложба”, пише в текста за изложбата.

1_7Доколко натурата е представена пълно и интерпретирана не е толкова важно. Важното е, че има опит за тема, провокация и осмислено представяне на кураторски принцип и журиране. А не, както сме виждали в предни изложби на тази секция, представяне на скулптури в насипно състояние по системата – да има от всеки член по нещо. Имаше и награди от Арт център „Илинденци” на Иван Русев, който очевидно е вложил огромно желание не само за своите проекти, но и за творбите на колегите си, които да представи по най-добрия начин. Наградите са: за ярка индивидуалност – Иван Томанов; за дебют – Христо Антонов, Награда Нова натура – Елена Яневска, на Съюза на колекционерите – Дона Стоянова. Имаше при откриването и малка шега от председателя на СБХ Любен Генов. Двама посетители се срещнали на изложба и единият попитал – какво значи скулптура. Другият му отговорил – скулптури са тези неща, които пазим да не бутнем, докато разглеждаме картини. Това беше добронамерена шега от един живописец, какъвто е Любен Генов към своите приятели – скулптори. Но това говори за чудесната атмосфера между художниците, които не забелязваме за първи път.

Впрочем, в София, в галерия „Българи” беше открита и чудесна изложба на Нина Русева – дъщеря на Иван Русев. Озаглавена е „Терени”. „Нина Русева показва своите живописни платна под общото название „Терени“,  събирайки в тях, емоционалното  моментно впечатление и експресивността  на природата. Те носят енергията  и динамичната мощ на земята,  пречупени през артистичната й, и човешка  чувствителност. Съзнателно води своите композиции към простота  на пластичния израз и привидна суровост, оставяйки на зрителя възможността да бъде въвлечен в борбата  на цветни контрасти, като съумява да внуши истинността и безвремието на материята. Изгражда живописните петна като отломки от безкрая и ги  извежда до личния критерий за завършеност”, пише в анотацията за изложбата. А самата Нина освен че намира свой път в изобразителното изкуство, очевидно е наследила мощта на своя баща – скулптор. Тя също има свои търсения в тази посока, но за това – друг път.

И друга скулптурна изложба се открива в София. Юбилейна изложба – скулптура на акад. Крум Дамянов в изложбена зала „Райко Алексиев”, също на СБХ. „Експозицията е едно обобщение на творческия път на, пластическите търсения и скулптурни реализации, на които автора е посветил десетки години. Тя е поглед и синтез на проблемите от монументалните му творби и пластическият свят, осъществен в скулптурните му композиции - равносметка на един артистичен творчески живот”, пише в съобщението за изложбата. В юбилейната си изложба Крум Дамянов представя скулптурни работи от цветен алуминий. Показани са композиции и отделни фигури, интерпретации на любими на автора стари теми и образи (Саломе, Сурикати и др.) както и нови. Крум Дамянов е безспорен авторитет, въпреки различни мнения за негови работи, включително за фигурата му на Орфей на входа на метрото при летище София, или паметниците му над Шумен.

5_4Но най-радостното за нас е все пак присъствието на младите в изкуството. Включително пластиките на Мартиан Табаков подредени за ден в проекта ни „Европа в една софийска улица” на ул. „Цар Самуил” в София миналата събота. И може би пътят за развитието на градската среда е в подобно временно експониране с различен времеви диапазон, но не монументално за „вечни времена”.

Театрите също се пораздвижиха в тези есенни дни. Не може да не се отбележи спектакълът „Франкенщайн” от Ник Диър по романа на Мери Шели на режисьора Стайко Мурджев в театър „София”. „Разглеждането му може да премине през неговите стимули, начини на постигане на желаното, емоциите му, резултатите от тези стремежи и всичко, през което е преминал. Но ако за човека крайното е онова, до което се стига след  усилия и жертви, които водят до обособяване на пашкул от психологически състояния без ясен край, то тогава какъв е този край? Резултатът към кое има отношение – към създателя на последното положение, в което имаме създадено или към онзи бръснач, който е променил своя създател? Когато човешкото и нечовешкото се засрещнат, но не като противоположности, а като резултат на възникване на едното от другото, то неизбежността от множество взаимодействия помежду им е факт.  Тогава възникват въпроси по отношение на това - кое има правото да съществува? Всички тези нива на разумни автоизстрели могат да унищожават човешкото или най-малкото – да го попитат за неговия смисъл”, написа в рецензия за спектакъла поетът и философ Валентин Славеев за „въпреки.com”.

И още един спектакъл предстои да излезе премиерно също в Театър „София” – „Алонсо” от Щефан Фьогел с режисьор Марий Росен. „Представете си едно жонглиране с две двойки. Изчерпваме възможните комбинации. Накрая единият от играчите се отказва. Kазано с много малки букви и на чужд език: middle class, middle finger, ass. Всичко останало, което знам за Алонсо предпочитам да ви го покажа. Приятно гледане!”, написа Марий Росен за спектакъла.  А преди време в разговор за „въпреки.com” беше казал: „Не мога да си представя артист и неетичен човек, един артист, който е неморален. Може би това е много високо изискване от моя страна, но предпочитам да работя с такива хора”. Може би такива са и неговите сътрудници в този спектакъл – актьорите Лилия Маравиля, Стефания Колева, Ириней Константинов, Пламен Манасиев. Така че, идва и времето на театъра, не само на скулпторите…  ≈

Автори: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1.Иван Русев /л./ и Любен Генов /д./ при откриването на Националната изложба „Скулптура” в СБХ

2.Елена Яневска – „Пролет”

3.Мартин Трифонов – „Курортисти”

4.Картини от изложбата на Нина Русева в галерия „Българи”

5.Част от платната на Мартиан Табаков на ул. „Цар Самуил” по време на проекта „Европа в една софийска улица” на фондация „Въпреки”, реализиран в рамките на Програма „Европа” на СО

6.Скулптурата на Орфей от Крум Дамянов при входа на метрото на летище „София”                        

Моля почакайте...