Време за награди и равносметки

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy_1

Последните дни на годината преди Рождество Христово и Нова година винаги са време за награди, празнични събирания, и разбира се неизбежните равносметки. Но и за подаръци. Хубаво е, че книгите и картините са сред желаните изненади за близки и приятели. Тези дни в София имаше достатъчно предложения в тази посока.

1_14Разбира се, ще започнем с Международния литературен фестивал и Панаира на книгата в НДК. Доста хора избраха това място не само за покупки на книги, но и за срещи с писатели от България и страните на Вишеградската четворка - Полша, Словакия, Унгария и Чехия. Едва ли можем да изброим всички събития, но остава въпросът доколко това смесване на две събития – литературния фестивал и панаира на книгата е подходящо. Защото едновременно вървят на две сцени и по щандовете срещи и дискусии, които не е възможно да бъдат посетени изцяло, освен от неколцина изкушени почитатели или пребиваващи постоянно в НДК. Според някои мнения е по-добре двете събития да бъдат разделени – Панаирът на книгата да си остане през декември, а през май около празника на братята Кирил и Методий да бъде Литературният фестивал. Но това е въпрос на бъдещи решения. Едно от важните и интересни събития на Литературния фестивал беше изложбата „Самиздат” с дисидентски книги от Чехословакия и Полша от колекцията на Петър Поспихал и дискусията с участието на Владимир Левчев, Едвин Сугарев, Миглена Николчина, Пламен Дойнов и Петър Поспихал с модератор Михаил Неделчев, за която „въпреки.com” ще публикува подробен материал.

Друго от важните събития на панаира бяха годишните награди „Златен лъв” на Асоциация „Българска книга”, организатор на фестивала и панаира. Отличията са в две категории – за най-добър издателски проект, оценяван от експертно жури и за издателски проект с най-голяма обществена значимост и с широк медиен интерес, оценяван от журналистическо жури. Така се случи, че наградите отидоха за детска литература. В първата категория – за детските заглавия „Топлото човече“ от Мая Дългъчева, „Весел гъделичкащ смях, част 2“ от Маргарит Минков и „Книгата на всички неща“ от Хюс Кайер на издателство „Жанет 45“ и във втората – на поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“ на издателство „Лист“. Хубаво е да бъде отчетено присъствието на детската литература в нашето общество, но не по-малко важно е вниманието към проекти, които са насочени към миналото ни като оценка и анализ. Такава е поредицата „Минало несвършено” на Института за изследване на близкото минало” и издателство „Сиела”, която получи Почетна грамота за „важен принос към паметта на обществото“ с гласовете на двама членове на журналистическото жури, които я предложиха за основната награда в тази категория /Стефан Джамбазов и Андрей Захариев – б.а./, но в крайна сметка вишегласието реши. Някои от последните за сега книги от тази поредица - „Литература на случаите – от „Тютюн” до „Хайка за вълци” – казуси в литературното поле на НРБ” на Пламен Дойнов и „Как се променят нещата – от инциденти до голямото събитие” том 1 и 2 на Ивайло Знеполски освен изключителен познавателен интерес, създават и нов вид литература. Това не е само фактология на определени събития и случки с големи личности от нашия интелектуален елит, но и научно изследване на произведения и анализиране през събитията на механизмите за натиск в тоталитарното общество.

3_9В тези предколедни дни имаше и доста други награди, свързани с книги. Наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев 2017” получи Александър Секулов за „Море на живите” /изд. „Изток – Запад”/. Поетичният Никулден, когато беше връчена наградата, се организира от съпругата на поета Федя Филкова и Милен Миланов, актьор и председател на фондация „А, Аскеер”. Фондация „Елизабет Костова” даде също своите годишни награди за превод на името на известния ни преводач Кръстан Дянков. Голямата награда отиде при Радосвета Гетова за превода на романа "Законът за детето" от Иън Макюън /изд. „Колибри”/, а специалната /поощрителна/ награда при Милена Попова за превода на романа „Пламтящият свят” от Сири Хуствет /изд. „Колибри”/. Наградата „Кръстан Дянков” (2017) на Фондация „Елизабет Костова” се осъществява с подкрепата на Нели Гипсън и Луис Рот Ендаумънт и в сътрудничество с Посолството на САЩ в София и A Team.

И още - Голямата награда за нова българска проза „Хеликон” беше присъдена на Владимир Полеганов, автор на романа  „Другият сън” /изд. „Колибри”/. Столична библиотека също за четвърта поредна година връчва Годишните награди „Писател на годината” и „Читател на годината”. Писател на годината на Столична библиотека тази година e Милен Русков - най-четен автор на художествена литература. Най-четен автор на научна и научно-популярна литература е акад. Георги Марков. Писател на годината на детска литература е Живка Шопова. В призовите три места на най-четени съвременни български автори в библиотеката са: Захари Карабашлиев, Ивинела Самуилова и Ангел Игов. Читател на годината е Валя Петрова. Читател на детска литература е Кристиян Тодоров на 10 години. Така че, освен писатели, хубаво е, че има и читатели…

Когато говорим за подаръци, ни се иска да споменем, че и много столични галерии са подготвили свои коледни експозиции с възможност за покупки за празниците. Например, галерия „Аросита” предлага своята станала вече традиционна експозиция преди Коледа „Само за фенове” по идея на Любен Фързулев /организатор заедно с Росица Гецова/, в която всеки може да си избере произведение за 50 лева, независимо от автора или творбата. Някои художници не приемат напълно това, защото смятат, че се принизява техният труд, но пък сме свидетели какво е очакването на ценителите. И то не само заради ниските цени. А пък доста художници с удоволствие участват заради самото събитие и връзката с публиката и колекционерите, които понякога купуват картини „на кило”. В Института за съвременно изкуство в София също има традиционна коледна изложба. Както я определят организаторите: „Групова експозиция от ограничени и почти с нищо неограничени тиражи, уникални авторски произведения, намерени обекти, прекръстени предмети, променени очевидности, допълнени реалности, преосмислени клишета, овеществени метафори, измислени документи, домислени орнаменти, експерименти, смешки, закачки и шегички – творби с подчертано обектен и сувенирен характер, замислени, за да са желани за празниците, дома, градината, спалнята и навсякъде”.

Искаме да споменем в тези дни за две изложби на големи български художници – Георги Трифонов и Андрей Даниел. На 18 декември се навършват 70 години от рождението на покойния Георги Трифонов. Някак си и сега този прекрасен художник и поет, който не парадираше със своето присъствие в културния ни живот, остана в сянка. Но все пак, в галерия „София”на Столичната библиотека беше открита изложба с творби от колекциите на Васко Жеков и д-р Колю Бянов. Не можем да не си спомним с болка, че голямата мечта на Георги Трифонов да изографиса храм остана нереализирана. Спомняме си огорчението му заради неизпълнения му проект за църквата в Пампорово, когато някои преекспонирани медийни личности го убеждаваха да участва, но след това не го подкрепиха достатъчно. И това огорчение също беше една от причините за неговия труден живот. Но е редно да си спомним за него пред тези рождественски дни, нищо че годишнината му не се отбелязва подобаващо за сметка на други личности от културния ни мейнстрийм /най-широко разпространена мисъл, към която се придържа мнозинството – б.а./.

6_7Колкото за Андрей Даниел – изложбата му в столичната галерия „Ракурси” – „Картини върху хартия” е поредната му изключителна изява. За изложбата си, авторът казва: „Да си учител е рискована работа. Реалността винаги може да опровергае, уж провереното от времето твърдение, че сериозното занимание с живопис предполага непременно платно, маслени бои, четки и сериозно обмислени сюжети. „Безотговорността” и непосредствеността на моите студенти ми отвориха очите за „несериозните”, „почти непрофесионални” материали - темпери, акварели, гвашове и акрили и аз прескочих своето табу. В тази изложба показвам няколко от хартиените картини, които се получиха от моите спонтанни и свободни игри, с тези ескизни материали. Оказа се, че за известно време, тези игри ми доставиха голямо удоволствие. Така че, никога не е късно да научиш нещо ново, пък макар и от своите ученици.“ Тези думи на Андрей Даниел ни отправят и към един проект на „въпреки.com” за следващата година – „Учители и ученици в изобразителното изкуство”, подкрепен и от Програма „Култура” на Столичната община, в която един от участващите е точно Андрей Даниел, където разговорът за връзката му с учениците му ще продължи…

И може би най-добрият финал за една година е едно ново начало. Нова галерия с изложбата „Форми на съвместно съществуване”. „На 19-ти декември в София се открива ново пространство за съвременно изкуство – галерия „Структура”. Разположено в сърцето на града /до Централна поща/, едно неочаквано архитектурно съкровище от 1936 г. е внимателно възстановено, за да бъде върнато на хората под формата на модерно място. Отношението към традицията, съчетано с усет към новото, ще превърнат локацията в притегателен център за всички, които искат да усетят съвременните пулсации на времето”, пише в съобщението на организаторите. Ръководена от изкуствоведа и куратор д-р Мария Василева, галерия „Структура” ще представя най-новото от областта на визуалните изкуства. „Откриващата изложба на галерия Структура е разговор за личното и общото, за близкото и далечното, и за онази толкова естествена, но и толкова непостижима съвместимост, която определя съществуването ни във всеки един момент. Какво се случва след големите утопии на мултикултурализма? Повлия ли провалът им върху персоналното ни усещане за света? Невинността е изгубена, детронирана от цинизма. Мегапроектът се превърна в мултикулти фешън лейбъл, който само декорира всекидневието ни с екзотика. Зад паравана на разнообразието е скрита невъзможността за общо живеене. То става все по-трудно дори в рамките на една държава, един град, един дом. Социалните и политическите проблеми неизменно се преплитат с измеренията на личното. Индивидуалните неуспехи и травми се препокриват, но и разминават с обществените правила и с политическите амбиции. Изкуството също търси своя образ – между социалното и идеалистичното, между документа и чистия творчески нагон, между критиката и утехата”, пише в анотацията за първата изложба в галерия „Структура”, която се намира на ул. „Кузман Шапкарев” 9 в София. Така че годината завършва и започва следващата - с нови предизвикателства и очаквания за изкуството и обществото. 

Автори: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1.Петър Поспихал, Михаил Неделчев и Едвин Сугарев на дискусията за „Самиздат” в рамките на Софийския международен литературен фестивал в НДК

2.Част от изложбата на дисидентски книги от Чехословакия и Полша в НДК

3.Александър Секулов получи наградата за поезия на името на Атанас Кънчев от неговата съпруга Федя Филкова

4.Специалната /поощрителна/ награда за превод на Фондация „Елизабет Костова” беше дадена на Милена Попова за превода на романа „Пламтящият свят” от Сири Хуствет /изд. „Колибри”/

5.Една от картините на Георги Трифонов, показана в Столична библиотека

6.Андрей Даниел при откриването на изложбата си в столичната галерия „Ракурси”

Моля почакайте...