Време е за театър

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Актьорът и директор на Народния театър „Иван Вазов” Мариус Донкин стана на 70 години. А световноизвестният писател и драматург Ерик - Еманюел Шмит дойде за спектакъла на своята пиеса „Господин Ибрахим и цветята на Корана”, която се играе от Мариус Донкин вече 16 години на сцена „Апостол Карамитев“ в Народния театър „Иван Вазов”.

1_7

Донкин и Шмит се качиха заедно на сцената, за да изиграят заедно част от спектакъла. „Господин Ибрахим и цветята на Корана”, режисиран от преподавателката в НАТФИЗ проф. Снежина Танковска, има редица престижни награди от родни и международни форуми, а билетите за него свършват с месеци напред. В пресконференцията преди спектакъла Ерик - Еманюeл Шмит каза: „Мисля, че има битки, които никога не се спечелват. Битката между интелигентността и глупостта никога не се печели. Както и битката между толерантността и агресивността също никога не се печели. Но тези битки трябва да се водят! В тези битки никога няма да има победа, но красотата им не е в победата, а в причината за тях. Мисля, че в наши дни е много важно да се борим срещу невежеството, защото невежеството е това, което води до агресивност и до нетолерантност. Това, което всъщност разказва спектакълът „Господин Ибрахим и цветята на Корана“, е за срещата между едно еврейско дете и един арабски бакалин. Аз самият разбрах какво съм направил с този текст, когато миналата година го играх в Бейрут, Ливан. В продължение на една седмица играх този спектакъл, а публиката какво виждаше – един християнин на сцената, който играе срещата между един евреин и един мюсюлманин. И хората плачеха! А плачеха, защото виждаха една тяхна мечта – страната им да стане такава, каквато е била по-рано и за която се надяват един ден пак да бъде същата. Затова според мен идеята, която трябва да прокараме, е, че никой не трябва да бъде сведен до една-единствена идентичност".

3_7

И още една пиеса на същия автор излезе премиерно на столична сцена - „Енигматични вариации” в театър „Българска армия”. За съжаление авторът ни каза, че не е успял да я види, заради програмата на спектакъла, която не е съвпаднала с дните на посещението му. Но пък е успял да види друга своя пиеса – „Развратникът” в театър „София” и е останал доволен. В „Енигматични вариации” в театър „Българска армия” участват Васил Михайлов и Милен Миланов, а постановката е на Георги Михалков. „Енигматични вариации” опус 36 е симфонична творба на композитора Едуард Елгар. Написана между 1898 г. и 1899 г., тя се състои от една тема и четиринайсет вариации, всяка от които отговаря на един от неговите най-близки приятели. Пиесата „Енигматични вариации” е поставена за първи път през 1996 г. в парижния театър "Марини" с участието на Ален Делон и Франсис Юстер. Тя разказва за писателя Абел Знорко – нобелов лауреат за литература, който живее съвсем сам на остров в Северно море, измъчван от въпроси за една жена, с която има дългогодишна кореспонденция и Ерик Ларсен – журналист, който под претекст, че иска да вземе интервю, посещава автора. В България пиесата е поставяна преди това с участието на Стефан Данаилов и Мариус Донкин в Народния театър „Иван Вазов” с режисьор Христо Христов. Сега се готви и нова постановка по пиеса на автора в Народния театър, но заглавието не поискаха да споменат.

За сегашната постановка в ТБА Милен Миланов, който играе ролята на журналиста, казва в интервю: „Приех текста като нещо, което изключително много ме вълнува. Да можеш да обичаш една жена до такава степен, че да обикнеш голямата й любов, да продължиш да поддържаш жива тази физически мъртва любов – в това има житейска магия. И аз не мисля, че това е измислица. Убеден съм, че има хора, които могат да го почувстват”. А Мариус Донкин в разговор за „въпреки.com” преди време каза за „Господин Ибрахим и цветята на Корана” и го повтори и на пресконференцията: „Не броя годините, нито представленията. В „Ибрахим“ аз не играя, аз определено преживявам за пореден път, говорейки с хората”. Срещата сега при посещението на Ерик - Еманюел Шмит беше изключително интересна и за нея ще публикуваме обстоен текст във „въпреки.com”.

4_7

Проф. Снежина Танковска, която е режисьорка на спектакъла и преподавателка в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, е и председателка на журито, представило новите номинации за Националните награди „Икар” на Съюза на артистите. При обявяването преди дни за работата си с колегите си по номинациите за наградите, които включват спектакли, появили се на българска сцена в периода 1 януари – 31 декември 2019 година каза: „За мен беше много интересен този процес, защото ми дава възможност да изляза извън пределите на Академията. Ние сме там по цял ден и по цяла вечер, до късно. Успях да гледам много представления, някои от тях, разбира се, на запис, но това не променя отговорността. Ние единодушно, което е приятно, единодушно сме се ориентирали и към колеги, и към постижения в областта на театралното изкуство като цяло, които, все пак бележат, макар и някои от тях не толкова осезаемо, но съдържат в себе си възможностите за развитие напред и принадлежността към едно по-цялостно естетическо направление, което се ориентира към грижата, безпокойството и необходимостта от това човешкото същество да бъде поощрено в трудните му усилия да запази достойнството си и да продължава напред. И от тази гледна точка, особено ценни за мен са номинациите, които бележат и индивидуалния принос не само на актьорите, но на всички останали различни професии като част от цялостния облик на спектакъла, които дават своя уникален, макар и да е силна думата, но е така – уникален принос към тази цялостност на спектакъла и в същото време съумяват да го движат напред и да му дадат по-особено измерение. Затова си заслужава внимателно да се чуят номинациите и след това отново да се гледат представленията с колегите ни, които са номинирани. Желая успех!“, каза тя.

Припомняме и част от разговора ни преди време с проф. Танковска за „въпреки.com”, макар и в друг, по-академичен контекст, но свързан с времето и живота ни тук и сега. „Прекалено сме изолирани един от друг, ние сме много малка общност и малка по численост нация и знам, че театърът е такъв и културата е такава и особено сега с тази агресия, безперспективност и изолираност – ние колкото сме подвластни на това и консумираме този ефект, толкова го и създаваме. Това е така, защото много често си казваме „Е, какво зависи от мен!”. Сигурно не зависи всичко от нас, но обаче човек трябва да знае, че трябва да следва линията си. Да работи в това, в което вярва и да отстоява едни принципи. Ако това може да отстоява, аз съм убедена, че ще намери съмишленици. Може да не са много, но да започне да създава една по-благоприятна среда, защото ние никога не можем да създадем тази среда, от която само ние да се ползваме. По-скоро можем да тръгнем в този процес и нататък да поемат следващите и да работим за това. А не просто за това, че ние тук си вършим работата, всичко е прекрасно или може да бъде и по-добре, но навън ситуацията е неблагоприятна, какво да направим. До тук. Не мога да се примиря с това, не казвам, че то ме дразни. По-скоро не го приемам и доколкото нещата зависят от мен и със собственото си поведение се опитвам, без да го постигам абсолютно, следвам този път”.

6_5

За първи път публиката ще се включи в определянето на най-добър спектакъл на 46-то издание на наградите „Икар“ на Съюза на артистите, които традиционно ще се връчат на официална церемония на 27 март – Международния ден на театъра. На страницата https://uba.bg/ikar-poll-2020/ може да се гласува само по веднъж от един IP адрес до 23.59 часа на 26 март 2020 година за категориите „Драматичен спектакъл“ и „Куклен спектакъл“. Тази категория не е включена в номинациите на журитата. Това е една от приятните изненади на организаторите, които представиха номинациите в различни категории. По традиция членовете на журито в няколко изречения споделиха впечатленията си от стотиците изгледани представления в цялата страна, доста тежка и отговорна задача.

А от 1 март до 26 март в Софийския театрален сезон могат да се гледат всички спектакли, в които имат номинации, независимо в коя категория. Този форум на българския театър, заедно с церемонията по връчване на наградите Икар на 27 март, е част от Календара на културните събития на Столична община. Датата 27 март е избрана през 1961 г. на IХ конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО и е свързана с откриването на сезона на "Театъра на нациите" в Париж през 1962 година. Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г.  е големият френски творец Жан Кокто - поет, писател, дизайнер, художник, скулптор, сценарист, актьор и режисьор. Оттогава всяка година на Международния ден на театъра световноизвестна личност поднася на всички почитатели на изкуството размислите си за театъра и живота на сцената и извън нея. Разпространено е във всички култури на света и има свой универсален език – езика на едно от най-древните изкуства Театъра с неговата муза Мелпомена.

А когато говорим за театър, трябва да споменем и Конкурса за нова пиеса на Нов български университет за 2020 г. Писателката Теодора Димова работи с шестима драматурзи по техните текстове в ателие-лаборатория в НБУ. Въз основа на резултатите от лабораторията журито ще определи и носителя на тазгодишната награда на конкурса, който ще бъде обявен на публична церемония в НБУ на 17 февруари. Шестимата автори търсят отговор на въпроса: Могат ли парите да се окажат в основата на добрия театрален разказ? Техните драматургични произведения на тема „Парите“ са финалисти в четвъртото издание на Конкурс за нова пиеса на Нов български университет. А авторите отличени от академичното жури с председателка проф. Виолета Дечева са Боян Крачолов с „Монетата“, Калина Терзийска със „Светлана“, Таня Йорданова с „Наследството“, Теодора Георгиева с „Активи“, Теодора Панайотова със „За парите и други важни неща“ и Христо Карастоянов с „Навъсени ангели“. Конкурсът за нова пиеса се осъществява с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на Нов български университет и е част от Календара на културните събития на Столична община.

7

Премиера имаше и една друга интересна постановка тази седмица - „Фермата на животните“ по Джордж Оруел в театър „199 Валентин Стойчев“. „Политическият театър настъпва (отново?) в нашата култура, и то по симптоматичен начин. Въпросителният знак в предното изречение не е с риторична функция, особено ако се изведат извън скоби акциите от 20-те и 30-те години на ХХ в.” Това написа проф. Георги Каприев в своя рецензия за „въпреки.com”. И добави: „Съвременният политически театър не се занимава с педагогическо осъзнаване на някакви класи или социални групи и няма за цел тяхно укрепване или властово налагане. Днес той се определя чрез общо-антропологическа платформа, имаща за свой център свободата в разните ѝ форми: нейното отстояване, разширяването на териториите ѝ, съпротивата срещу опитите за нейно потъпкване, редуциране или фалшифициране. Десислава Шпатова, Снежина Петрова и техният екип тръгват точно оттук. „Какво се случва днес? Какво очакваме да бъде утрото на нашето утре?“ – такива са техните програмни питания.” 

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

1. Ерик - Еманюил Шмит и Мариус Донкин на срещата с журналисти в Народен театър „Иван Вазов” – снимка Стефан Джамбазов

2. Мариус Донкин в „Господин Ибрахим и цветята на Корана” – снимка архив НТ „Иван Вазов”

3. Васил Михайлов и Милен Миланов в „Енигматични вариации” в постановката в театър „Българска армия” – снимка архив на театъра

4. Снежина Танковска и Пламен Манасиев при представянето на номинациите за наградите Икар 2020 - снимка Стефан Джамбазов

5 - 6. Още от представянето на номинациите за наградите Икар 2020 – снимки Стефан Джамбазов

7.„Фермата на животните“ по Джордж Оруел в театър "199" – снимка Иван Дончев – архив на театър "199"

Моля почакайте...