„Вирусът” на изкуството е по-силен

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

За съжаление вече и галериите са затворени. Така че, нашият призив от миналата седмица да разглеждаме картини в самота, не може да се реализира. Но все пак остават книгите вкъщи, музиката, някои предавания по радиа и телевизии. Както и Интернет, където може да се гледат и концерти, и театрални представления. Хубаво е, че БНТ започва да излъчва и за учениците по различни предмети. Пък и родителите им може да погледнат и ако не да се доограмотят, поне да си припомнят някои позабравени неща от училище.

А ние все пак искаме да се върнем на някои изложби в София. Миналата седмица имаше няколко откривания, тази седмица други вече се отменени. Някои изложби са отложени, други пък са подредени, но галериите са затворени или с ограничен достъп. Но искаме да припомним тези, които вече бяха открити със снимки и текстове. Защото все пак те са експонирани и дори и галериите да са затворени, могат да бъдат разгледани и по-късно. А и със снимките даваме известна представа. В столичната галерия „Арте” беше подредена изложбата „Мъжете и жените”, живопис и скулптура, на Десислава Минчева и Кирил Матеев. Двамата са били свързани през годините не само с изкуството, но сега отново се събират този път само творчески.

1_11

Галеристката на „Арте” Гергана Борисова написа в анотацията за изложбата: „ЖЕНИТЕ  и МЪЖЕТЕ – вечният антагонизъм, ЖЕНИТЕ  и МЪЖЕТЕ -  класика в изкуството,  любими теми, безкрайни и неостаряващи. Любопитно и интересно е, когато всичко това е през погледа на бивши семейни партньори и настоящи приятели, с две думи на един творчески тандем. Тя – Десислава Минчева – живописец, Той – Кирил Матеев – скулптор. Общото е, че и двамата са преподаватели от Академията, но дотук със съвпаденията. Той твърди, че по-добрият модел е жената със своя финес и мекота, поезия на формите. Тя открива красота и предизвикателство в мъжката физика, макар  досега да не е посвещавала цяла изложба на мъжете. Точно преди 40 години за пръв  път заедно имат обща експозиция,  от тогава чак сега. Настоящото събитие е истинско предизвикателство, но знае ли човек докъде може да стигне житейски и творчески. Събрах ги отново заедно в едно камерно пространство с десетина драматични пастели на мъжки тела и портрети от Десислава и четири големи керамични женски фигури от Кирил, както и няколко композиции в метал: Трите грации, „Танцът“ по Матис, Диана и други.

С обич и хумор Кирил Матеев споделя:Десислава е толкова сериозен художник, че каквото и да кажа за нея, ще бъде малко. Още навремето, докато Авето се е сблъскала с импресионистите, то аз съм гледал подлистника на списание Огоньок. Тя е расла в семейство на големи художници и е градила вкус, а аз - в семейство на бачкатори. Да се чудиш как интелектуалка като нея може да хареса такъв мъж. Явно е имала сетива да види малкото парченце злато, което има в мен. Но в любовта е като в изкуството - когато има нещо недоизказано, то е много по-вълнуващо и трогателно. Ако на един човек подскажеш, че го обичаш, и то с жест или само едно действие, е много повече от всички обещания и думи. Ние просто станахме приятели, прекалено добри приятели.“

Сериозно и аналитично Десислава за Кирил: „Разнообразието като стил – така бих определила творческия път на художника. Неоправдано, но и неизбежно е желанието на всеки анализатор да намери точното място, на което да постави своя обект. Мястото на Кирил Матеев е в кутия с табелка „Невъзможно за идентификация“. Дори да звучи клиширано, той, въпреки рамката на личния си възглед, е експериментатор. Работи дърво, камък, керамика и метал. Всеки от тези различни материали предопределя и чисто пластическите му търсения, прави го независим от постигнатото в по-предишен етап и му дава свободата да наслагва, руши и играе. Така той открива новите си посоки. Киро не прави нищо по задължение. За него всяка следваща работа трябва да е нещо различно. Не е маниакален по отношение на собствените си скулптури – вярва си достатъчно, за да знае, че не е съвършен. За него, в най-хубавия смисъл на думата, изкуството е игра. Животът също.” Само мога да добавя, че когато след толкова години приятелите работят в тандем, резултатите са забележителни. Благодаря за професионализма и житейския  урок”, пише в своя текст Гергана Борисова.

9_2

И още една изложба, която за съжаление пак трябва да разглеждаме виртуално. Тя е на художничката Мария Райчева в галерия „Астри” в София, където често прави изложби. И всяка от тях е своеобразно пътешествие – дали по света или из България. А това е винаги зареждащо, особено сега като сме ограничени от пътувания и срещи.

Художничката написа: „Изложбата „Моите места“ замислих като кратка разходка из България – многоцветен пъзел от местата и гледките, които харесвам и обичам. Такива, при които се връщам отново и отново, или други, на които погледът се е спрял само за миг… но всички те – мое вдъхновение.

От аристократичните фасади на Русе и Пловдив, през романтичните търновски улици и уединените манастирски дворове, до носталгичните лозници и запуснати къщни прагове на Слокощица… Вярвам, че всяко платно, макар и пречупено през субективно възприятие и преживяване, ще събуди у зрителя позабравени асоциации и топли спомени.

…и разкривам пред вас моите места, без претенция за друго, освен да ви поведа през тях с чисто откровение и искреност, в цвят и образ… Приемете моята покана за разходка!” Приемаме я!

И още една изложба, която е подредена, но няма да бъде официално открита на 18 март в Софийска градска художествена галерия, както беше предвидено. „Въпреки забранения достъп  в условията на пандемия, екипът на СГХГ е подготвил голяма представителна изложба на Константин Щъркелов по повод 130 години от рождението му. В две от залите са подредени хронологично негови масла, акварели и рисунки. Експозицията е с начало 18 март и ще продължи до 14 юни 2020 година. Като изказваме дълбоко съжаление за форсмажорната ситуация и забраната за посещение в галерията се надяваме, че тя ще привлече заслужено вниманието на широката публика веднага след прекратяване на забраната”, написаха от галерията.

8_5

Изложбата е озаглавена „Константин Щъркелов. Скитникът самотник”. Куратори са Аделина Филева, Красимир Илиев и Пламен Петров. „Изложбата представя живота и творчеството на Константин Щъркелов през архивните материали – снимки, лични дневници, спомени, писма на негови съвременници, документи, статии и отзиви във вестници и списания, съпътствали неговите художествени изяви и не на последно място чрез произведенията, създадени от самия художник през различните периоди на творчеството му. От маргинална фигура на вдовишки син, беден творец, самотник, скитник, бохем, Щъркелов се превръща в олицетворение на преуспелия талант. Срещу всички перспективи на практичния уют, той избира сътворението, креативността, за да останат накрая произведенията му -  пейзажите от България и света, портретите на не една личност и образите на войната”, пише в анотацията за изложбата.

И още: „От една страна пред нас изплува образът на човек, който обича живота, компанията на своите приятели, песните, поезията, хубавото вино, веселието. Същевременно ще го съпътстват и множество житейски трудности. Не винаги ще разполага с необходимите средства за себе си, за творчеството и семейството си. А от друга страна, въпреки че е неспокоен и често е тревожен, той остава изпълнен с оптимизъм, поетичен, искрен и зареден с онази пантеистична любов към природата и човека, за да създаде стотици произведения.

За него Природата е тази, която го пречиства от всичко светско и го дарява с  онова искрено чувство, с което стъпва обратно към другия свят – светът на планините, полята, реките, долините. Чувство, което му носи импулси за творческо вдъхновение – радост и тъга, възхищение и преклонение. Така художникът в тази част от своя живот се превръща в самотник. Скитникът самотник, който от своята свобода в природата твори нови простори. В тях той е първи техен обитател. Самотник. Но за кратко.– тези нови простори стават земни. Стават достъпни. След последния удар на четката, след последния щрих вече ще принадлежат на Света, на другите”.

16_1

И една друга изложба, откриването на която не се състоя – „От символизма до реализма” на Борис Стефчев в галерия „Нюанс”. „От 18 март до 16 април имаме удоволствието да ви поканим на една изключителна изложба. Ще почетем донякъде непопулярния талант на един истински ерудиран автор, който с гордост стои до европейските си съвременници – Борис Стефчев”, пишат от галерията. Роден  в София на улицата на галерия „Нюанс“ - „Иван Денкоглу“ през 1894 година, той започва образованието си на професионален художник в Художествено-индустриалното училище в София, където му преподава проф. Цанко Тодоров. След това става студент по декоративно изкуство при проф. Стефан Баджов. Благодарение на таланта си Борис Стефчев получава стипендия, за да продължи образованието си в Мюнхен. Военните действия в Германия, свързани с избухването на Първата световна война, правят следването му в Мюнхен фактически невъзможно, вследствие на което той става студент в Кралската художествена академия във Виена. Повлиян от духа на времето и тенденциите, актуални в една от тогавашните столици на изкуството, младият Борис се увлича по символистичната и сецесион естетика. Той рисува множество широко форматни маслени композиции, в които предлага интригуващи интерпретации на библейски и митологични сюжети, облечени в една от характеристиките на цялостното му творчество, а именно мистичното присъствие в неговия живописен език”, добавят от галерията. А ние очакваме все пак моментът, когато Корона вирусът ще отстъпи на вируса на изкуството, за да се докоснем пълноценно до него… 

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

1.до 6. Десислава Минчева и Кирил Матеев и част от изложбата им в столичната галерия „Арте” – снимки Стефан Джамбазов

7.  Константин Щъркелов (1889 –1961), Пейзаж – река (Край Казанлък), 1928, акварел върху картон, 29 х 44 см, Софийска градска художествена галерия - архив на галерията

8. Константин Щъркелов (1889 –1961), Море, 30-те години на ХХ в.,акварел върху картон, 30 х 40 см, Държавен културен институт към Министъра на външните работи - снимка архив на СГХГ

9. до 15. Мария Райчева и част от изложбата й в столичната галерия „Астри” – снимки Стефан Джамбазов

16. Изложбата „От символизма до реализма” на Борис Стефчев в галерия „Нюанс” в София чака по-добри времена, за да бъде видяна – снимка архив на галерията

Моля почакайте...