Весела Казакова и Мина Милева начело на журито на „Венециански дни“

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

 „Жените наистина плачат“ - в септемврийското издание на 25-ия София Филм Фест

1_17

Неуморният екип на Феста, начело със Стефан Китанов се грижи за всички ни да бъдем винаги на вълната на световните кинофестивали. А новините около филма и неговите създатели са страхотни, както ни съобщават приятелите от София Филм Фест: „Троен „удар в десетката“ само за три години на българския женски кинодует Мина Милева и Весела Казакова. Дебютният им игрален филм „Котка в стената“ стартира от конкурса в Локарно през 2019 и през 2020 спечели наградата за най-добър български игрален филм на София Филм Фест. Наскоро новият им филм „Жените наистина плачат“ участва с успех в конкурсната програма „Особен поглед“ в Кан, а дни след това световната филмова общност научи, че те са поканени да оглавят престижната програма „Венециански дни“ (Giornatte degli autori) на най-стария кинофестивал в света във Венеция“. Дано си даваме сметка какво признание е това за двете талантливи, безкомпромисни и смели момичета Весела и Мина. Докато готвехме този текст дойде и друга важна новина за „Жените наистина плачат“.  Той ще се състезава за наградите ′′Сърцето на Сараево′′ в конкурсните програми на 27-ия филмов фестивал в Сараево от 13-20 август 2021 г. Филмът ще закрие селекцията на Конкурсната програма, в която ще участват 10 игрални филма.

В прессъобщение Венецианският фестивал аргументира поканата си към Весела Казакова и Мила Минева за членове на журито в програмата „Венециански дни“. Създаден през 1932 година, той е най-старият кинофестивал в света и един от трите най-престижни, наред с Кинофестивала в Кан и фестивала Берлинаре в Берлин. Провежда се в края на август и началото на септември на остров Лидо във Венецианската лагуна. „Те са изпълнени със страст и целеустременост и събират овации от киноспециалистите в целия свят - забележителният режисьорски и продуцентски дует Весела Казакова и Мина Милева е част от младото българско кино, което поставя България във фокуса на вниманието от 2013 до настоящата, 2021 година. Двете дами са на една вълна в творческо отношение още от документалния си дебют „Чичо Тони, тримата глупаци и ДС“, приет с противоречиви отзиви най-вече поради политическия заряд на историята, особено в България, където все още имат сериозно влияние предразсъдъци на тема идеология, полова и расова принадлежност. Весела и Мина ще пристигнат във Венеция начело на журито на програмата „Венециански дни“  „Giornate degli Autori“ след изключително топлия прием в Кан на най-новия им филм – „Жените наистина плачат“; творбата им се състезаваше в конкурсната програма „Особен поглед“, а Screen International определи филма като „провокативна и увлекателна драма, в която се съчетават лични и политически теми“.

2_7

За първи път две дами, които са режисьори и продуценти, ще бъдат начело на журито на „Венециански дн“, което присъжда режисьорска награда, придружена с чек за 20 000 евро - финалното обсъждане и решенията на журито ще бъдат предавани на живо в социалните медии на 10 септември 2021. Мина и Весела имат ангажимента да говорят „в един глас“ - така, както правят това във филмите си. Решението да бъдат поставени начело на журито е революционно и съвсем в духа на самото жури, което е съставено от 27 млади киномани, представители на всички европейски държави - част от програмата „27 пъти кино“ на Европейския парламент, организирана съвместно от „Венециански дни“, Наградата на публиката „ЛУКС“ на Европейския парламент и Европа Синемас, в партньорство със Cineuropa. Във Венеция тази инициатива се координира от артистичния директор на фестивала в Карлови Вари, Карел Ох.

„Мина Милева и Весела Казакова са жени, активисти, феминистки и кинаджии, - заявява артистичният директор на „Венециански дни“ Гая Фурер. - Радваме се, че те приеха предложението да застанат начело на журито на „Венециански дни“, защото днес повече от всякога ни е нужно съчетание от киномайсторство и активна позиция. Нужни са ни хора, които могат да рушат границите чрез киното, да проправят нови пътища. В техните творби ние откриваме жизненост, дръзка комбинация между обществени и лични теми, между лични и колективни права, между форма и съдържание. Киното на Мина и Весела е умно, изпълнено със съчувствие, провокативно, яростно, иронично, живо и изключително честно. Надявам се именно тези ценности да бъдат открити и в тазгодишната селекция на конкурсната програма „Венециански дни“.

4_3

И тук ще се върнем малко във времето – Мина и Весела бяха от първите, които ни повярваха почти преди 8 години, когато „тръгна“ нашата интернет платформа преди почти 8 години. Ние гледахме тогава техния забележителен документален филм “Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС” и ги потърсихме да си говорим за учителя на Мина, герой на филма Антоний Траянов – чичо Тони, Чухме тогава фонограмата от дискусията на фестивала „Златен ритон“ по повод на филма и бяхме, меко казано, потресени от тона, с който авторките бяха заклеймени и от уважавани смислени кинематографисти, според нас. Тогава във „въпреки.com” написахме: „Мина Милева и Весела Казакова никога не избират лесния път в своята работа. Историите, които разказват във филмите си, пораждат полемика, противоречиви реакции, в които често са замесени страсти, но в изкуството си творческото

Интересно е как работят заедно Мина и Весела – едни утвърден режисьор аниматор и една забележителна актриса. И двете с престижни международни награди и с амбиции и в своите си области. „Ние много се допълваме в работата си. Мина много внимава във визия, много художнически изпипва нещата и работи с много позиция и знае какво иска да каже. Той и филмът е нейната позиция – на ученика към учителя”, споделя Весела. А Мина продължава: „Весела усеща състояния на герои, актьорска игра, мизансцени, а всъщност и много я влече драматургичната линия, много хубаво да се извлече историята.” Но и двете отчитат, че много добре се допълват и в организационната работа, защото един филм е голяма хамалогия. „Много добре е да работиш в екип - едната като започне да пропада и да се отказва – другата я вдига. И в монтажа, а и в документалното кино не знаеш накъде ще тръгне случващото се. Трудностите са много и в такъв момент пропаданията са чести. Но аз имам това качество, че не се отказвам, каквото и да стане не се отказвам. А Мина има една благост, деликатност. Аз не съм толкова деликатна,  Мина е много по-балансирана и човек с толерантен характер. Ние мислим, че тепърва ще изграждаме много добър тандем за работа” , признава Весела. Но филмът “Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС” не беше допуснат до селекцията на Филмовата академия. Кой и защо го реши, някой, за когото времето е спряло или тегне думата на недосегаемите. Няма значение. Важното е, че Мина и Весела са казали това, което мислят, чувстват и са направили прекрасен филм. Проблемът е на тези, които го спират, но да не забравят, че вече сме 2014 година и светът, и ние сме различни и по-свободни.“След публикацията ни от Съюза на филмовите дейци ни се обадиха и заявиха тогава, че филмът не бил спрян от селекцията на Филмовата академия, а имало “процедура заради възражения на Вера Донева”.

3_10

Но да се върнем към днешния ден и поредния успех на тандема. В различни интервюта пред български медии те споделят по повод на „Жените наистина плачат“: “Автентичност и неконвенционалност. Разкри се една дълбока ранимост, каквато рядко е разглеждана в киното, смеем да твърдим, а и не само ние - потвърди го известен френски критик, който също отбеляза една невероятна режисьорска свобода. И се радваме, че постепенно екипът ни започна да ни се доверява. Много необходимо пренареждане, защото бе време да се обърнем повече към себе си и това неминуемо променя и средата, и киното. Неслучайно в АРТЕ в момента един от най-гледаните сериали е с психоаналитични сеанси. Все по-безинтересни са външните причинно-следствени сюжети от сорта на "Бързи и яростни", "Умирай трудно". Те са част от мъжкия свят и светоглед, от мъжката гледна точка. Тях ще продължава да ги има, но все пак и, слава Богу, се събуждат другите 50% от човечеството и другият начин на поглеждане на света, вглеждане в нас самите и в другия. Сюжетът на „Жените наистина плачат“ е изцяло женски, но филмът не е създаден с цел да разделя на два противоположни лагера мъже-жени. Историите, разказани в него, по-скоро приобщават и се оказва, че въпреки женската тематика много зрители мъже го намират за вълнуващ. „Това е съвременна история, социална драма, защото пак в наш стил е свързан с нещо, което ни вълнува – какво става в нашата страна. И в цялата тази семейна история от жени, в която всяка има отделна лична драма, понякога разгледана по хумористичен начин, стои нератифицирането на Истанбулската конвенция и невъзможността да се справим с проблемите на съвременното общество и защитата на жените.“, разкрива основата на сюжета Весела Казакова, а Мина Милева споделя още: „Вдъхновението беше да се представи по по-сложен начин женската природа. Действително ансамблов филм за едно семейство, случват се разни неща, но има много усещания, много е трогателен, просълзяващ и може би това е изиграло роля в накланяне везните за селекцията.“ Убедени сме, че всичко това е вълнение за много жени по света и не само – и мъжете го разбират.

„Жените наистина плачат“ разказва историите на жените в едно семейство. Във филма участват сестрите на Весела Казакова, също актриси, както и племенницата ѝ. Голямата сестра Екатерина Казакова е завършила куклено майсторство в НАТФИЗ, но почти веднага след завършването се включва и работи в социални програми за приобщаване чрез изкуството на театъра уязвимите групи, маргинализирани от обществото. Повечето от проектите са свързани с деца и млади хора. Дъщеря ѝ Ралица Стоянова, млада актриса също участва във филма. Сестрата-близначка на Весела Биляна Казакова участва в много филми, но направи изключително впечатление във филма на Костадин Бонев „Подгравяне на вчерашния обяд“ . Освен сестрите Казакови и Ралица  участва и вече истинската звезда след участието си в „Борат 2“ и номинациите си за най-големите световни филмови награди, включително и „Оскар“, Мария Бакалова. Весела Казакова и Мина Милева избират Бакалова за своя филм доста преди тя да спечели кастинга в продукцията на Саша Барън Коен.

Ние от „въпреки.com” бяхме като граждани и като ангажирани с болезнените теми в обществото бяхме омерзени от пълния консенсус, с малки изключения, за неприемането от страна на България на Истанбулската конвенция и нелепиците, че тя е в противовес с българските християнски ценности. А всеки ден научаваме за насилие над жени и деца и то именно в семейството. В голяма степен Весела и Мина са провокирани от всичко това за  идеята на филма, която развиват. Те винаги са ангажирани с най-важните и сложни въпроси в обществото не само в България, но и глобален план. Филмът им „Котка в стената“ специалистите определяха силата на филма, че е в контекста на Брекзит, на мигрантската криза, които продължават да тегнат над нас. Но той е и за нещо много повече – по-добър може да стане само добрият, лошият човек не може да стане добър. Той ще продължава да лъже, да не изпитва емпатия и ще си остане на дъното навсякъде по света. Добрият винаги ще разбира и съчувства на другия, а така, вероятно, ще намира себе си. Дълга и сложна тема, но Мина и Весела ги разбират тези работи. Те разказват лични истории, без да се притесняват, че ние по нашите земи се страхуваме да споделяме и истината, и интимното. Документалният им филм„Звярът е още жив“ също е личен за Мина, в който е вплетено досието на дядо ѝ. Дядото – философ и англофил, през 20-те години на XX в. е симпатизирал на социалистическата идея, но по-късно, виждайки вредите от лявата пропаганда през 1944 г., тръгва към планините, за да се присъедини към масивното опозиционно движение „Горяни“. В един полумистичен диалог с дядо си, визуализиран чрез въображаема анимация, внучката възстановява колективната памет на поколенията. Но историята продължава и някои от „героите“ на филма, независимо от всичко продължават да са началници, дори в сегашната сесия на БАН са се  кандидатирали за академици или член кор. Съдбата ни…Дълга история.

10_6

И на финала нещо лично и, може би, интимно. Когато Весела и Мина монтираха „Звярът е още жив“ се видяхме неформално в апартамента на Мина в центъра на София. Той беше преди всичко монтажна. Споделяха за филма, споделяха за мечтите си, свързани с киното. В очите им имаше любов, светлина, тревоги за финансирането на проектите им, но и много искри с убеденост, че продължават и няма да спрат, защото обичат това, което правят! Успех, момичета! И чакаме с нетърпение „Жените наистина плачат“ на София филм фест.

Текст: „въпреки.com”

Снимки:

1. Весела Казакова /л/ и Мина Милева /д/, снимка: архив на СФФ

2. Весела Казакова /л/ и Мина Милева /д/, снимка: архив на СФФ

3. Плакат на филма „Жените наистина плачат“

4. „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“, снимка: архив на продукцията

5. Антоний Траянов – чичо Тони, снимка: архив на продукцията

6. Мина Милева /л/ и Весела Казакова/д/, снимка: Стефан Джамбазов

7. Екипът на „Жените наистина плачат“ в Кан, снимка: архив

8. Биляна Казакова във филма „Подгряване на вчерашния обед“, снимка: архив на продукцията

9. Плакат на „Котка в стената“

10. „Звярът е още жив“, снимка: архив на продукцията

Моля почакайте...