Умението да виждаш зрителя

Интервю на Теодора Станкова със Стефан Китанов

 

С бързата си мисъл и креативност Стефан Китанов наложи фестивалната култура у нас, отваряйки врати на София Филм Фест преди 23 години.

Мисията му е да открива талантливите, да подкрепя смелите, да се вслушва в умните и да възпитава кинокултурата у нас. Въпреки че стои зад кулисите, той умело управлява една институция, която може да има успех, само когато зрителите вярват, че тя ги познава. Работи в екип и непрекъснато вдига летвата на качество на работа. Цени колегите си и създава невероятна творческа атмосфера. Затова София Филм Фест има умението да вижда зрителя.

 

Това е вече 23-то издание на София Филм Фест. Какво научихте от опита си през годините? Спомняте ли си как преди 23 години стигнахте до този избор?  

Стигнах до извода, че не трябва да се страхуваме да изпробваме различни неща и да грешим, защото най-важният урок се учи от грешките. Когато стартирах София Филм Фест преди 23 години, въобще не съм си представял как ще се развие и че ще стигне до нивото, на което е в момента. В началото фестивалът беше кино-музикален хепънинг. И като логично продължение на двата Рок Филм Феста от 1993-та и 1994-та г., програмата на следващите няколко Филм Феста - до 2000 г., беше подчинена на музикални филми. Постепенно фестивалът намери себе си и разделихме музикалната програма от кино програмата. Филмовата програма през годините, особено след въвеждането на конкурсната програма през 2004 г., превърна София Филм Фест в притегателен център за филмовата индустрия в Европа и в момента фестивалът се посещава от близо 300 нейни представители.

 

Било ли ви е трудно? Как изживявате трудните си моменти?

Разбира се, имало е трудни моменти. Преодолявали сме ги с търпение. И с мисълта, че след пиковете на напрежение ще има пикове на удовлетворение. Винаги е така. Балансират се във времето.

 

Как вие привличате вниманието на публиката?

Най-важното е да сме честни и откровени със зрителя. Не правим компромиси на популистко ниво в името на лансиране на лесносмилаеми продукти, които да стигнат по-бързо до една по-широка аудитория. Винаги сме били взискателни към съдържанието, което предлагаме, и сме се старали да издигаме нивото на зрителя до голямото кино.

 

Как се спирате на даден избор? Бързите решения правилни ли са?

Зависи от контекста. Понякога взимаме много бързи решения, друг път стигането до решения е въпрос на анализ на ситуацията. Мисля, че от опита, който имам вече 27 години, мога да си позволя в определена ситуация да взимам бързи решения. Важното обаче е след като вземеш решение, да бъдеш отговорен за своя избор. И ние винаги сме били отговорни пред зрителя за избора си.

 

Най-големият ви компромис?

Компромиси правим непрекъснато. Трябва да се съобразяваме с най-различни неща. Важното е да не правим генерални компромиси със себе си. Не мисля, че съм правил такъв. Няма от какво да се срамувам.

 

Кога ви връхлитат идеите?

Непрекъснато. Аз работя 24 часа, случва се и насън да ме връхлети някоя идея, която да почна да развивам през деня.

 

А кога блокирате?

Никой не е застрахован от свръх напрежение и стрес, които да доведат до забавяне на реакцията. Старая се да си давам сметка, че дори да има проблеми, те могат да бъдат разрешавани.

 

Какво правите тогава?

Отивам във фестивалния център. И е много хубаво, че имам и мога да разчитам на партньори като „Джеймисън“ и „Домейн Бойяр“ - едно питие помага за взимане на правилно решение.

Разбира се, когато съм в тежка ситуация, споделям с моите колеги или с най-близките си и стигаме до избор.  

 

Платформата „София Мийтингс“ вече 16 години събира европейския елит във филмовата индустрия и по традиция се е превърнала в трамплин за млади български автори - много проекти стигат до Европа и обратно…

Още преди да се случи „София Мийтингс“, София Филм Фест представяше българските филми пред гостуващи фестивални селекционери и от 2002 г. българското кино, след едно много трудно десетилетие на 90-те години, започна да пътува отново. София Филм Фест е един от катализаторите на това преоткриване на новото българско кино от света. Със „София Мийтингс“ ние постигнахме две неща – първо, новите български филми се гледат много по-целенасочено от международните селекционери и второ, създават се нови български филми в условията на копродукция. И мога да кажа най-отговорно, че почти всички успешни български филми, които се създадоха от 2004 г. досега, са минали през „София Мийтингс“ под една или друга форма. Тази платформа предоставя възможност на авторите и продуцентите да се срещат със своите колеги, бъдещи партньори и да реализират своите идеи.

 

Стефан Китанов и Вим Вендерс - в компанията на Джими

 

Какви са вашите наблюдения – по-трудно ли се прави киноизкуство у нас в сравнение с чужбина? Каква е разликата? Сякаш на Запад не допускат брак, там имат по-големи възможности, но и по-голяма конкуренция… Тук артистите по-безотговорни ли са към таланта си?

Въобще не е вярно, че на Запад има по-малко брак. Това, което идва при нас от филмовата продукция на Запад, е една много малка селекция и е най-доброто, което може да пътува. В едни по-големи държави като Германия, Италия, Испания, се произвеждат средно по 150 филма на година, като една част от тези филми дори нямат премиери в киносалоните, а се излъчват в различни телевизии или директно в мрежата. Но тези държави много ясно са си дали сметка, че за тях е важно да поддържат едно културно многообразие и жителите в тези страни заслужават техните теми да намерят отражение във филмовото изкуство. Но както на Запад има и добри, и слаби филми, така и в България има филми с по-високи художествени достойнства и зрителски потенциал и такива с по-малки. Това е съвсем нормално. За миналата година ние постигнахме един връх във филмопроизводството - поставихме абсолютен рекорд като показахме 22 нови български филма, произведени между два фестивала. Много трудно такова количество може да се постигне отново, но да бъдем оптимисти и да разчитаме на това, че новите технологии намалиха значително разходите за производство на един филм, който се прави без държавна подкрепа. Така се дава възможност на повече хора да се пробват в киното. Разбира се, крайният резултат е различен, но няма нищо лошо в това да се опитва.

Любопитното е, че в тези 22 продукции, които показахме, поне 6-7 бяха частни – без финансова подкрепа от държавата, от Националния филмов център и от телевизията.

 

Според Тео Ушев у нас няма добри културни мениджъри, няма хора, които да организират случващото се в много сфери на изкуството... Съгласен ли сте с него?

Това е негово мнение. Аз мисля, че в България има немалко хора, които със своето постоянство са се доказали - с резултатите, които са постигнали през годините при това в една среда, която е много по-трудна от средата, в която работят културните мениджъри в западните държави, където имат установени възможности за лансиране на техния продукт. В България все още има лимити за създаване на по-мащабни културни проекти и ние трябва да се съобразяваме с това.

От друга страна, София Филм Фест е ключово събитие в Културния календар на Столична община и се съорганизира под патронажа на общината и в партньорство с Министерство на културата, Националния филмов център и Програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз. Имаме признанието и уважението на институциите. Нужна е генерална промяна на мисленето в държавата за значението на културните проекти и създаване на условия за тяхното устойчиво съществуване и развитие.

 

Според статистика, у нас талантът хаби 80 процента от силите си за преодоляване на пречките и му остават едва 20 процента енергия за креативност…

Резултатите, които ние постигаме, са съпоставими с резултатите, които се постигат в Западните държави и ние ги постигаме с много по-малко финансови средства. И разбира се, това е за сметка на енергията и отдадеността на екипите, с които работим.  Които са несравними с екипите, които работят в западните културни продукти. Тази отдаденост не може да се намери в западната среда.

Аз от моя опит мога да кажа, че имаме разбиране от страна на институциите. Факт е обаче, че у нас както има лимити на финансовите възможности, така има и лимити на мисленето и на стратегическото виждане как културата ни трябва да се развива.

Според мен, ако се анализират културните проекти, а такива анализи са правени, ще се види колко много дават те - както имиджово, така и икономически на града и страната.

 

Как приемате критиката?

Градивно, ако виждам основания в критиката, ако тя не е безпочвена и злонамерена.

Не съм от тези, които се обиждат, макар че понякога ми се случва. Както казах, човек се учи от грешките си и е важно да ги преодолява и честно да си ги признава.

 

А комплиментите как приемате?

Не съм от тези, които носят на комплименти. Комплиментите ме притесняват. Неглижирам ги.

 

Кой е най-големият комплимент за вас?

Това, че със жена ми, актрисата Илиана Китанова, сме заедно от 31 години. И съм щастлив дядо.

 

Какво казвате на внучката си?

Пея й песни. Тя е на 1 г и 2 месеца.

 

 

Със сръбската филмова легенда Мики Манойлович и режисьора Стефан Командарев. „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ е филмът, с който Стефан Китанов се чувства най-силно емоционално свързан  

 

Кога ще я срещнете с киното? Кога е моментът за среща с киноизкуството? Помните ли вашата първа среща?

На телевизионен екран, на компютър вкъщи или на кино - срещата с киното е неизбежна. За някои тази среща е съдбовна. Спомням си първия път, когато ме заведоха на кино в летния театър в Борисовата градина (тогава Парка на свободата)… Бях на 5, трябва да е било 1966 г., гледах „Фанфан Лалето“.  И до ден-днешен си спомням мелодията, която братът на главния герой свирукаше, докато Фанфан Лалето беше в затвора.

Сещате ли се за някой филм, който е изиграл важна роля в живота ви? 

„Строго охранявани влакове“ на Иржи Менцел. Гледах го в началото на 1986 и този филм ме мотивира да кандидатствам във ВИТИЗ и да бъда по-близо до моя основен учител и кумир проф. Тодор Андрейков. Втората година написах курсова работа за киното на Иржи Менцел, а дипломната ми работа бе за Чехословашката нова вълна. Всяка Коледа с дъщеря ми и жена ми гледаме гениалният филм на Тим Бъртън „Кошмари преди Коледа“, който е последван от „Животът на Брайън според Монти Пайтън“ на Тери Джоунс. От филмите, на които съм продуцент, най-емоционално съм свързан със „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ на Стефан Командарев, но много ценя и „Ирина“ на Надежда Косева.

 

Кои са акцентите в програмата на фестивала тази година? Какво е българското участие? Кои са гостите?

Акцентите са много. Нивото на един фестивал зависи от качеството на програмата и от гостите, които определят облика му. Нашата програма винаги е била на световно ниво. Но смятам, че тази година имаме извънредно добра селекция.

23-ят София Филм Фест се открива в Зала 1 на НДК с премиерата на документалния филм на българския режисьор Андрей Паунов – „Да ходиш по вода“. Това е филм за артиста Кристо и неговия проект „Плаващите кейове“ - продукция на САЩ и Италия.

Тази година ще предложим много актуални заглавия, свързани с номинациите и наградите „Оскар“, които вълнуват по-масовата аудитория. Ще спомена „Зелената книга“,  „Рома“, „Студена война“.

Филмите от международния конкурс, които ще имат световна премиера, са „Прасето“ на режисьора Драгомир Шолев (без държавна подкрепа) и „Снимка с Юки“ на режисьора Лъчезар Аврамов.

Други български филми, които ще имат премиера на фестивала, са отличените на „Златна роза“ във Варна „Живи години“ на Радослав Спасов и „Ирина“ на Надежда Косева, който получи награди и от международни фестивали през есента.

Още два филма са реализирани с напълно независимо финансиране - „Обичам те, Бойдин“ на Борислав Михайловски и „Танго в тунела“ на Стоян Анов и Ники Станчев. Сред българските документални филми има 7 премиерни заглавия. Ще се спра на филма, с който даваме старт на прожекциите в Дома на киното на 27-и февруари – „Чувство за непоносимост“ на Боя Харизанова - филм за писателя Георги Марков в навечерието на неговата 90-а годишнина от рождението му. „Дворците на народа“ на тандема Мисирков-Богданов ще участва в международния документален конкурс. Особено внимание обръщам на българската копродукция „Тайният живот на Вера“ на режисьора Тонислав Христов. Този филм е хибрид между документално и игрално кино или по-скоро е документално кино, реализирано с похватите на игралното. Този филм беше представен при огромен интерес на фестивала „Сънданс“, а малко след това имаше европейската си премиера в Берлин.

Специален гост на тазгодишния София Филм Фест ще бъде легендарният Кшищоф Зануси, който ще получи Наградата на София на Столична община за своя принос към изкуството на киното, а киноманите ще могат да видят ретроспектива от 6 от най-добрите му класически филми, а също и най-новата му творба „Етер“. 

Обичаният български рок музикант Кирил Маричков пък ще получи Наградата на София на Столична община за своя принос към изкуството на киното и музиката и в негова чест ще бъде показан филмът „Щурците – 20 години по-късно“.  Датският режисьор Биле Аугуст, носител на две награди „Златна палма“ от Кан, ще получи Наградата на София на Столична община и специалната награда „ФИПРЕССИ Платиниум 90“ на международната асоциация на филмовата критика. Сред гостите на фестивала са още двама световноизвестни полски режисьори – носителят на Оскар Павел Павликовски („Студена война“) и председателката на борда на Европейската филмова академия Агнешка Холанд („Мистър Джоунс“). Те, както и Зануси, са част от изключително силния фокус върху киното на Полша, който сме подготвили в партньорство с Полския филмов институт и Полския културен институт в София.

 

Как  си представяте София Филм Фест след 10 години?

Среща, на която ще изпеем: „Пак ще се срещнем след 10 години“. И ще направим втора част на това интервю. (Смее се.)

Най-важното е да сме живи и здрави. Представям си светът да е станал по-добър, а България и особено моят град София да са по-добри места за живеене. София Филм Фест да има по-голяма и вярна публика, до  която всички да стигаме заедно с качествени филми.

 

 

 

 

 

 

 

Моля почакайте...