Творчеството на Карлес Сантос може да предизвика всичко друго, но не и безразличие

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Още една значима изложба в София, за съжаление, не може да бъде видяна, докато действа извънредното положение заради вируса COVID-19. Тя е от творби на Карлес Сантос в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, филиал на Националната галерия. Тази изложба е част от културната програма за отбелязване на 110 години от установяването на дипломатически отношения между Испания и България. Надявахме се, че ще може да бъде разгледана преди 3 май, когато трябва да завърши. Но очевидно, това няма да стане. И поне може да се види от снимки и текста, който публикуваме. Защото Карлес Сантос /1940-2017, Винарос/ е бил една наистина изключително интересна личност. А ние с този текст искаме да изразим и подкрепата си за испанците в преодоляването на тежкото положение при тях заради вируса.

11_3

„Карлес Сантос казваше, че е преди всичко музикант. Музикант, който достигна безспорни върхове в творчеството си. Истински гений с всичко, което предполага това, защото хора, които се правят на гении, има много, но истинските гении са малко, а Сантос беше такъв в пълния смисъл на думата. Каквото правеше Сантос, можеше да го прави само Сантос, свободен, неограничен артист с неизчерпаеми творчески способности. Възможно е художествената вселена, която си е представял в мечтите си, още да не е постигната. Тук ни остава надеждата, че свободният му дух ще вдъхновява хората на изкуството, изправени пред винаги несигурния бъдещ творчески свят, основа на живота на човешкия род. Така че се надяваме – и затова организираме тази изложба, – че макар животът му да беше кратък за нас, изкуството му ще се окаже вечно за всички”, пишат организаторите на изложбата.

Тя представя забележителното мултидисциплинарно изкуство на испанеца Карлес Сантос – всеобхватен артист, който се движи между непокорството и социалната критика и чиято траектория е наситена с творчески, естетически и идеологически отправни точки. Организатор е Институт Сервантес в сътрудничество с фондация „Кайша Кастело“, „Кайша Винарос“, Депутатство Кастело и университета „Хауме I“ в Кастейон. Озаглавена е „Страст по минимализма”, а куратори са Рафаел Менезо и Антони Валеза. Видеопрожекции, фотографии и плакати представят неговата работа в областта на сценичните изкуства и са израз на необятното му въображение. Има и творби, посветени на Карлес Сантос от големи фигури в изкуството. Антони Тапиес прави обложката за една плоча на Сантос, а Жозеп Гиноварт изразява почитта си към него със серия гравюри.

4_10

Карлес Сантос е по образование класически музикант, който оставя значително наследство от записи, резултат от дейността му като композитор на филмова музика и като сценарист. Към това следва да се добави и работата му в областта на театъра, поезията, дизайна, графиката и други средства, чрез които изразява своята креативност. Творческият му път преминава през акционизма, пърформанса и стига до музикалния спектакъл и операта. Работите му се отличават с открит неконформизъм и пречупване на установения академичен език, целейки по този начин да извади на показ проблемите на своето време. Сантос композира музиката за церемониите при откриването и закриването на Олимпийските игри в Барселона през 1992 и за откриването на Биеналето на изкуствата във Валенсия през 2001. Носител е на Националната награда на Испания за музика и на многобройни други отличия.

Ето какво пише за него Жозеп Рувира: „Карлес Сантос беше преди всичко музикант (пианист, диригент и композитор), поне с тази своя дейност той се отъждествяваше най-вече; така пише по негово желание и на табелката на улицата във Винарос, където живееше. И действително, във всички биографични бележки за него се говори какъв забележителен пианист е бил като малък, как е личала виртуозността му на голям концертиращ артист. След години обаче той описва амбивалентното си отношение към пианото като садомазохистична любов; и сигурно е била такава, щом толкова пъти си е отмъщавал на този инструмент за наслада и мъчение, който го е разпъвал на кръст и който той разпъва, като го тормози, съсипва, потапя в морето или в крайна сметка, хвърля в пламъците”.

5_5

И продължава: „Погледът към огромното, необичайно и стъписващо творчество на Карлес Сантос, дори само към малка извадка от него, може да предизвика всичко друго, но не и безразличие. Оценяването му в  цялост при множеството обстоятелства, с всичките му елементи, с всичко, което се проявява в него, е далеч по-сложна операция. Сантос изразяваше нарцисизма си, ако изобщо е притежавал такъв, не в трупането, в колекционирането на художествената си продукция, а в бягството от нея, всеки път бягаше към нов проект, взимайки със себе си вече направеното. От музиката като изпълнител и композитор, към киното, към сцената без граници, към пърформанса, от пластичното изкуство към писането; всичко това съставя една хетерогенна цялост, която обаче се отличава с кохерентност и с единност, обикновено скрита в гънките на плътната му, изпълнена с рискове биография.

Всъщност, изобщо не е лесно да се обяснят, нито дори да се обхванат произведенията на този педантичен в работата си артист, многостранен и единен, който тръгва от минималното, за да намери наслада в пищното и ониричното. Истината е обаче, че Сантос успя да се наложи без трикове, нито хитрини и да развълнува много хора, надминавайки мнозина от съвременниците си. А, също като в онази гравюра на Гоя, сънят на разума ражда чудовища, много от които достигат статута на гениални”, написа Жозеп Рувира.

А Висенс Алтаио добавя: „Сантос беше изпълнител, автор и актьор, на образите и на музиката. Тоест, изключителен изпълнител на музиката на друг. До такава степен, че в случая с Бах, например, като успяваше да я оживи с такава физическа сила, че дори вървеше срещу законите на живота и смъртта, и провала на историята. А той, същевременно автор, когато е композирал, е и интерпретирал, бил е в състояние на непрекъснато изпълнение, извършвайки километрична обиколка по звуковото, измеримо шосе на музиката. Композициите на Сантос, освен че преодоляват границите между композитора и интерпретатора, омагьосват слуховата среда, превръщайки я в жив текст, не фосилизиран, не писан, ах!

Без нотен, нито звуков запис, музиката на Сантос е действие в настоящето, памет в настоящето за бъдещето. Заради всичко това присъствието и действията на място за него имаха за прицел  радикалната промяна на света – естетическа и политическа – чрез разума, осезателния разум и телесния факт на музиката. Музиката живееше вътре в Сантос, вътре в тялото на Сантос; а той, демиургът, знаеше, че музиката живее в сетивните предмети на света, в очите на птиците и струните на пианото, в лодката и в жените, в историята и в обрата, във всичкото и нищото на езика и живота.

В биографията си Карлес Сантос трябваше да се наложи като „аз, който дръзвам, и аз, който съм свободен човек“ пред академичната инструментална отчужденост и политическото потисничество, на което неговото поколение беше подложено от военния ред по време на диктатурата. Сантос се обявява и срещу религиозното заслепение, тъй като ултрареакционният националкатолицизъм осъжда хипотетично роденото в първороден грях тяло, което става жертва на сурови наказания. Сексуална музика и музика, омаломощена докрай в тялото, на ръба на екстаза, в постоянен бунт.

13_2

Музиката въздейства върху Сантос като марш върху музикант, който освобождава думите, и те ще бъдат изпети без оглед на синтактичен и семантичен ред. Пеят фонемите, знаците. Сантос сваля позитивизма и социологията от социалното тяло в пространството на индивидуалното тяло и оттам свързва критическия разум с творческата сетивност, променяйки реда на Ерос и Танатос спрямо Разум и Революция. Проблемът с реалността е, че понеже имаме въображение, ни е нужна техниката на телесния език, за да разбием лекотата на комуникативната инструментална техника и да превърнем трудността и разбиването в щастие. Музиката на Сантос е инструмент за освобождение, тя освобождава дори инструментите си”, пише Висенс Алтаио. И добавя: „Вследствие на идеята, че изкуството живее в творческото въображение, Сантос престава да възприема пианото като мебел: пианото, също като езика, е живо същество. Сантос обича пианото така, както Миро вярва, че дърветата са хора. И като човек, пианото може да умре внезапно от кръст, който пада върху него”

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: архив

1 - 4. Поглед към изложбата „Страст по минимализма” на Карлес Сантос в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, филиал на Националната галерия – снимки Борислав Чернев, архив на Националната галерия

5. Карлес Сантос - Фигура на кон, част от сценографията за операта „Гласът на Лукреция Борджия”, 2001, шперплат и синтетична боя - снимка Борислав Чернев, архив на Националната галерия - част от изложбата в Софийски арсенал - Музей за съвременно изкуство в София

6. Жозеп Гиноварт - „Пианистът: 20 вариации на лика на Карлес Сантос“, 1996-2006, колаж, рисунка и картина върху фотокопие - снимка Борислав Чернев, архив на Националната галерия - част от изложбата в София

7. Карлес Сантос – „Пръсти на пианист за плаката „Не на не-то”, 2005, пръсти от фибростъкло и фотография - снимка Борислав Чернев, архив на Националната галерия - част от изложбата в София

8. Карлес Сантос - Серия Бах. Цветни фотографии. 1997-1998 - снимка Борислав Чернев, архив на Националната галерия

9. Карлес Сантос - Серия Бах. Цветни фотографии. 1997-1998 - снимка Борислав Чернев, архив на Националната галерия

10. Карлес Сантос - Модифицирано пиано с уши. Без дата - снимка Борислав Чернев, архив на Националната галерия - част от изложбата в София

11. Карлес Сантос на Биеналето на изкуствата във Валенсия - снимка архив

12. Произведение на Карлес Сантос от изложбата „Univers Santos“ в културен център La Nau, Валенсия – снимка архив

13. Карлес Сантос - снимка архив Twitter.com

14. Винарос, родният град на Карлес Сантос, го почете преди време със стенопис, направен на задната фасада на 8-етажна сграда, като част от проекта на Vinaròs Art Urbà - снимка архив

Моля почакайте...