Световен театър в София все повече открива своя облик

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

За 13-и път платформата „Световен театър в София” върви паралелно с Международния театрален фестивал „Варненско лято”, организиран и тази година от „Виа Фест”. 

57490353_1047743192100310_9032203330272624640_n

„Този фестивален мост съществува вече 13 години, защото съвместно със Столична община представяме международната програма на Варненския фестивал и пред софийската публика. Постепенно платформата започна да придобива своя собствена логика и физиономия”, написа в свой текст за „въпреки.com” проф. Николай Йорданов, театровед и преподавател, директор на фондация „Виа Фест“.

„Опитваме се да включваме в нея и спектакли, които гостуват само в София – било поради свободното им време за турне, било поради специфични архитектурни или технически изисквания за сцената, било поради търсенето на професионални аудитории с оглед на бъдещи творчески сътрудничества. Така тя се превърна в трайна инициатива, част от Календара на културните събития на Столична община”, написа още Николай Йорданов. Тази година представлението, което гостува само на софийска сцена, е „Глухарче“. Това е танцов спектакъл, създаден от британско - гръцки хореографски и изпълнителски екип на Културен център „Онасис“ - Атина. А другите заглавия, които за първи път гостуват в България и ще бъдат показани и във Варна, и в София, са много различни помежду си, но идват да запълнят представите докъде може да стигнат съвременните възгледи за театралност. „Възползвайки се от срещата, която имах с интердисциплинарния фламандски артист Ян Фабър по време на изложбата му в София през март, отправих покана за гостуване на негов спектакъл в България. Въпреки необичайно кратките срокове за подобна покана, турнето на спектакъла „Щедростта на Тавита“ е факт през месец юни. В него виждаме екстатичен танц на италианския изпълнител Матео Седда върху една класическа сцена, превърната в своеобразна инсталация чрез висящи цветни нишки”, добавя Йорданов.

3_8

През последните 30 години Ян Фабър се утвърждава като един от най-значимите артисти на съвремието. Той работи в сферата на театъра, танца, визуалните изкуства и пърформанса, като всяка негова творба разширява границите на изкуството. Той е единственият съвременен артист със самостоятелна изложба в Лувъра, а сценичните му творби са представяни на най-големите международни сцени и фестивали по света като Авиньон, Биенале на Венеция, БИТЕФ, Импулстанц и много други. „Щедростта на Тавита“ е част от поредица сола, които Ян Фабър създава за отделни изпълнители, с които е работил. Той ги нарича  „войни на красотата“ и в спектаклите представя някакво тяхно изключително качество. На сцената излиза енергичният и харизматичен млад италианец Матео Седда. Облечен като фокусник и с позлатени устни той танцува под страховито надвиснали над главата му висящи игли.  Спектакълът е вдъхновен от библейския разказ за Тавита. Тя била известна със своята щедрост и шиела дрехи за бедните. Умира от неизвестна болест, но апостол Петър я възкресява. Чрез ритуала на танца Матео Седда се опитва да достигне до по-интензивно състояние на съществуването.

Съвършено друга театралност предлага „Макбет“ по Шекспир на компания „Театроперсона“ от Италия. Шекспировият текст е миксиран с карнавалния дух на специфичната културна традиция на остров Сардиния. Спектакълът на Александро Сера досега вече е получил множество награди и отличия – обявен е за най-добро италианско представление за 2017 г. от италианската критика, получил е покана за участия в престижни международни фестивали, и др. Сега очакваме срещата му с българската публика. Търсенето на нова сценична изразност доведе до поканата към френската театрална компания  La Main de L’homme със спектакъла със странното заглавие „Хуманоптер“. Това е измислена дума, която трябва да асоциира с хибрид между човек и насекомо. По-интересното е, че става въпрос за хибрид между жонглиране и съвременен танц. Надяваме се, че този спектакъл ще предизвика интереса и на по-широк кръг зрители, тъй като в него ще открием игровия инстинкт в човека и изключителна виртуозност на жонгльорите.

6_1

В Дома на киното е и прожекцията на отличения със „Златна маска“ „Онегин“ по Пушкин от вундеркинда на съвременния руски театър – младият руски режисьор Тимофей Кулябин. Той безспорно е от най-талантливите и успешни днес руски режисьори от новото поколение, който печели признание из цяла Европа. „Онегин“ е от най-играните негови спектакли от последните години. Фестивалните зрители имат възможност да го гледат заснет по време на представление пред публика. „Онегин“ на Тимофей Кулябин пренася в съвременния свят романтическия роман на Пушкин в стихове. Разкриват се вътрешните мисли, надежди, страсти и отчаяния, които завихрят четиримата главни персонажи – Онегин, Татяна, Олга и Ленски. Вместо класическа „Енциклопедия на живота в Русия“, спектакълът представя тиха любовна история, като съумява да предаде духа на големия поет, доказвайки, че произведението звучи актуално и в реалността на 21 век. Спектакълът печели две статуетки на престижната театрална награда „Златна маска“ в Русия.

А Николай Йорданов добавя в своя текст: „Накрая искам да аргументирам и участието на македонския национален театър с Чеховата „Чайка“. Преди всичко това е интересен визуален и актьорски прочит на култовата Чехова пиеса. Режисьорката Нина Николич е млада професионалистка, която вече се налага на съвременната македонска сцена. Постановъчният екип е международен – сценографката е от Сърбия, хореографът от Гърция, а светлинният дизайнер от Обединеното кралство /композитор на основната музикална тема е Влатко Стефановски – б.а./. Надявам се гостуването на всички тези международни спектакли да провокират и професионалните среди, и театралната публика преди всичко чрез своя професионализъм, но и чрез оригиналното си разбиране за съвременна интерпретация на познати текстове за театър или за съвременни театрални форми. Разбира се, смисълът на предложенията, които отправят към своите зрители и международният театрален фестивал Варненско лято, и платформата Световен театър в София, ще кристализира едва когато се осъществи срещата им с тях, едва когато те отекнат в усещането за едно или друго незабравимо театрално преживяване”. 

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: архив на „Виа фест” и Стефан Джамбазов

1. Проф. Николай Йорданов, театровед и преподавател, директор на фондация „Виа фест“ – снимка Стефан Джамбазов

2. „Глухарче” – снимка архив „Виа фест”

3. „Щедростта на Тавита” – снимка архив „Виа фест”

4. „Хуманоптер” – снимка архив „Виа фест”

5. „Макбет” – снимка архив „Виа фест”

6. „Онегин” – снимка архив „Виа фест”

7. „Чайка” – снимка архив „Виа фест”

8. Лого на Световен театър в София

Моля почакайте...