Светлина струи от думи и образи

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Седмицата започна с Деня на София и с наградите на Столична община за ярки постижения в областта на културата и продължи с ред други културни събития. Продължава Панаирът на куклите с организатор Столичния куклен театър. Винаги е интересно, когато кукли и клоуни излизат на улицата. И докато вървеше церемонията по връчването на наградите в Народния театър, пред него българският Жар театър осъществяваше спектакъла си „Нощта на белите коне”. Хората се забавляваха и вън, и вътре. Светлината беше най-красивото в този спектакъл. А и Бронзовата къща в градината на мястото на бившия мавзолей беше осветена по един много красив начин, който привличаше желаещи да я разгледат и да се снимат.

1_13Светлина струеше и от думите на писателя Георги Господинов, който получи Специалната награда на София за изключителни постижения и принос в националната култура. Наградата му връчи кметът на София Йорданка Фандъкова. И всъщност смисълът от тези награди точно в областта на културата изрази в своите думи Георги Господинов: „Културата, и литературата в частност, произвежда памет. А защо ни е паметта днес, ще каже някой. За да изпитваме срам от себе си, ще кажа, когато минаваме недопустими граници. Ние вече не се срамуваме, не се колебаем, не се притесняваме. Но съмнението, срамът, тъгата, понеже за тези години станах експерт по тъгата, са част от човешкото”. И още: „След всичко което се случва в света най-голямата съпротива, най-голямата битка днес е битката е да останеш човек – да запазим ясна територията на човешкото. Може отнякъде да ни слушат политици и икономисти, на които културата не им е първа грижа, затова да кажа ясно - не подценявайте културата, това е гравитацията, която още ни държи. Литературата, киното, театърът всички изкуства ни държат заедно, очертават едно общо поле на смисъла, за да не живеем като шепа хора под празно небе, както казваше Яворов. Защото култура е и онова, което се случва тук, между самите нас. Без тази гравитация обществата се разпадат, а държава без общество е куха черупка”. И завърши: „Децата ни гледат -  и в тях е цялата наша надежда, вяра и любов. Честит празник!”

5_12За децата и техните родители мислят и от Института „Сервантес” в София. В него до 30 септември може да се посети третия pop-up от проекта на Фондация „Културадас” – „Пътуваща галерия с изкуство от Испания“. Целта на проекта е да доближи изкуство от музеите, галериите, улиците и училищата на Испания до публиката в България. Затова Меглена Мишева събирa на едно място големи и влиятелни творци от световна величина като Жоан Миро, Жоан Броса и Хавиер Марискал и ги съчетава с млади художници от съвременна Испания, които са част от селекцията на „Плом” – първата галерия за деца в Испания и „Контемпоранеа ” – платформа за съвременно изкуство от Испания. Представени са принтове, факсимилета, книги с илюстрации, видео-презентация, също и оригинални произведения на изкуството на съвременни автори. Проектът излиза от формáта „изложба”, тъй като всеки един от представените художници обитава не само галериите и музеите в Испания, но и свободно живее в градската среда. Произведенията на Мирó, Броса и Марискал могат да бъдат открити на много места в Испания и Барселона, техни скулптури са част от градския пейзаж. Желанието на „Културадас” е посетителите да могат да видят, но също така и да вземат в къщи изложеното, да пренесат във всекидневието си цветовете на Жоан Миро, визуалната поезия на Жоан Броса, да се потопят в средиземноморския пейзаж на Хавиер Марискал.

Ако се върнем на наградите на Столична община, не можем да не отбележим наградата на Лъчезар Бояджиев в категорията „Визуално - пластични изкуства" за ретроспективната си изложба в Софийска градска художествена галерия. В нея бяха показани творби от над 20-годишната му практика. Имаше произведения от началото на 90-те до днешния ден, сред които авторски реплики и реконструкции на ключови и рядко показвани творби. Присъстваха едни от най-ранните работи на художника, създадени в хаотичното време на еуфория и надежди за промяна веднага след събитията от 89-а. Имали сме възможност да говорим за работата на СГХГ, която непрекъснато се доказва със своите изложби. И сега отново се откри знакова представителна изложба на Елиезер Алшех - „Естетика на безобразието”.

6_4Проектът е специфично фокусиране върху миналото, онова минало, ограничено от частния случай, от хронологичните граници между раждането и смъртта на художника Елиезер Алшех – времето между 1908 и 1983 г. Целта е спомените за него, документите, осветяващи житейския и творческия му път, наследеният масив от художествени произведения да бъдат най-сетне превърнати в история, която има функцията да изяснява и подрежда. Едно минало – разказ, но не като низ от датирани събития, а като наратив, позволяващ не само да бъде прочетен, но и преживян, разбран. Всяка седмица в рамките на изложбата (от сряда до неделя) ще бъде експонирано по едно непознато произведение на Елиезер Алшех, което може да се види само в рамките на съответната седмица. А до края на изложбата /18 ноември/ има редица срещи, лекции и разговори около творчеството на художника.

7_2И когато заговорихме за светлина, не може да пропуснем една друга изложба – на художника Чавдар Петров в Националната галерия – квадрат 500, зала 19. Тя е третата проява от започналата през 2018 инициатива на Националната галерия „Българските художници днес“. Въпреки, че е озаглавена „Лунна нощ” от картините струи светлина. Даже когато влязохме в залата ни се стори, че осветлението, което там поначало е приглушено, е по-ярко. И попитахме дали не са го сменяли. Не, отговориха от галерията, това е от картините. „Когато застана пред платното, водя битка. Трябва страхът от бялото платно да изчезне. Това е като да си пред една пропаст. И ако се прокрадне страхът, може да не преминеш”, това беше заявил преди време Чавдар Петров в разговор за „въпреки.com”. А в тази изложба художникът отново категорично е преодолял страха. А по повод на нея казва: „От малък обичам да гледам луната. Спомням си как на село лятно време спяхме навън. Баба и дядо постилаха рогозките, върху тях чергите, и всички лягахме. Нас децата ни слагаха по средата. Кучетата и котките също бяха покрай нас. Аз гледах небето, звездите, слушах песента на щурците и мечтаех за много неща. Но най-хубаво ми беше, когато изгрее луната. Когато е пълнолуние, нощите стават вълшебни. Светлината, хвърлените сенки придават една приказност на цялата природа. Не обичам да спя на спуснати щори и пердета. Продължавам да гледам небосклона, луната и звездите!“. И не случайно наред с двете нарисувани в галерията работи, както държи да нарича платната си, той е поставил и една друга картина с текст върху нея – „Нека опазим душата си чиста”… 

Текст: Екип на сайт за култура „Въпреки.com” 

Снимки: Стефан Джамбазов

1.Георги Господинов при получаването на наградата си от кмета на София Йорданка Фандъкова

2.Хеле Далгор, преводачката на Георги Господинов на датски език и съпругата му Биляна Курташева по време на награждаването на писателя

3.„Нощта на белите коне” пред Народния театър

4.Бронзовата къща също вече е чудесно осветена

5.Меглена Мишева е двигател на проекта „Пътуваща галерия с изкуство от Испания”

6.Изложбата Елиезер Алшех - „Естетика на безобразието” в СГХГ е и с модерна визия

7.Чавдар Петров /л./ и колегата му художник Енчо Пиронков на изложбата „Лунна нощ” в Националната галерия

Моля почакайте...