Соня Йончева: Любов, Копнеж, Благодаря

Интервю на Теодора Станкова със световното сопрано Соня Йончева

 

Соня Йончева е белязана с талант. И с божествения си глас прави вълшебния свят на музиката още по-красив.

Изтъкана от класа и дарование, тя притежава магична обаятелност, с която пленява категорично всяка публика, всички големи сцени. Защото вярва, че музиката ще спаси света.

В граничното време на големи промени, в което живеем, в очакване пандемията да бъде овладяна, Соня Йончева вярва, че посланията, които достигат до нас чрез музиката, са изключително важни – а именно: Колкото повече човещина отглеждаме в себе си, толкова повече божественост пристига при нас като отражение.

Това е и житейската философия, застъпена в последния й албум Rebirth, родил се по време на първия локдаун.

Премиерата на "Ребърд" в Миланската ла скала ще бъде на 18 ноември. Но преди това е изключителната й среща с българската публика.  

На 31 август пред катедралния храм "Свети Александър Невски" световноизвестната българска оперна прима Соня Йончева ще изнесе концерт заедно с един от най-известните световни тенори – Пласидо Доминго. 

Основен партньор на това музикално събитие е Столична община, която вече подготвя специална организация на пространството пред катедралния храм.

 

 

Вълнувате ли се от предстоящата среща с българската публика? Как си представяте концерта, каква е вашата лична емоция?

Всеки път за мен е чест да пея пред българска публика. Искам този концерт да е много личен. Искам хората да се доближат до нас. Винаги се стремя към това, когато пея. Особено в България, моята държава, откъдето идвам и чувствам хората много близки до мен. Бих искала този концерт да се превърне в символ на новото начало, на това, за което всички си мечтаем в момента – не само в България, но и в света – едно прераждане на  изкуствата с нова сила, с нови енергии, с голям замах.

Този концерт ще бъде различен, защото мястото, където ще се проведе, е специално.

Катедралният храм „Свети Александър Невски“ е духовният центът на София и вълнението е особено.

И исках този концерт да се състои именно на това митично място, където хората се събират по много поводи. Тъжни, радостни… събират се за протести и  какво ли още не. Този път аз искам да ги събера с една кауза, културна кауза, най-вече заради младите хора и младите артисти в България, които не трябва да губят надежда. Светът излиза от един труден момент на пандемия. Вярвам, че с Пласидо Доминго и Софийска филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров ще създадем празник за всички, които обичат музиката. Благодаря на Софийска община, на кмета Фандъкова, на Министерство на културата и Светия синод, че направиха всичко възможно концертът „Гала в София“ да се случи на 31 август.

 

 

Разкажете ни за работата си с Пласидо Доминго? Как го убедихте да дойде в България?

Пласидо Доминго е историческа фигура в света на операта. Той е изключителен артист и човек с мащаб, който напълно заслужено се радва на дълга и успешна кариера. Първата ни среща беше на конкурса за млади оперни певци „Опералия“, който той създаде. Щастлива съм, че го спечелих. „Опералия“ е трамплин за младите артисти, дава им възможност да открият свое място в големия свят на операта. Останалото е много работа. През годините сме се срещали с Пласидо Доминго и на сцената, вече като партньори. Защото освен глас, той притежава онова магическо присъствие, което те отделя от добрите и те прави изключителен. Щастлива съм, че каза „да“ на моята покана да пеем заедно за българската публика.

 

Какво има зад кулисите? Кое ви е най-трудно?

Зад кулисите на всяка професия има труд. Трудното е постижимо, когато има цел, посока и стратегия. 

 

Как се подготвяте за сцената?

Нямам специални ритуали. Работя, репетирам, мисля, анализирам, спазвам режим, който ми позволява да съм във форма. Днес за всеки артист е трудно да поддържа добрата си форма, защото цяла година бяхме затворени в домовете си.

 

Били ли сте някога на строги диети, на строг режим – тук няма да ходя, там няма да ходя, трябва да пазя гласа си?

Всеки артист спазва ограничения, но не съм маниачка. Живея умерено.

 

 

Освен че сте много талантлива, сте и много красива. Това помагало ли ви е някога да си избирате ролите?

Благодаря за комплимента. Красотата е бонус, но е преходна. Не мисля толкова как изглеждам на сцената, а какво правя, как провеждам образа на героинята, как пея. Със сигурност е важно да изглеждаш добре, защото хората първо възприемат твоята външност и след това твоя глас.

 

Обръщате ли внимание на професионалната критика? Как приемате похвалите?

Критиката, когато е професионална, както казвате, е важна за артиста. Тя го развива, дава му насоки. И похвалите, и упреците понякога приемам с разум, без много чувства. Знам коя съм, какво искам да постигна, кои са лимитите ми. Имам чувство за реалност, което ми помага да правя лични и професионални избори, за които да не съжалявам след време.

 

Майка ви първа е повярвала във вашия талант. А вие кога си повярвахте?

Факт, майка ми е човекът, който беше убеден, че ще стана добра певица. Баща ми е човекът, който винаги ни е подкрепял и никога не се усъмни в понякога налудничавите идеи на моята майка. Благодарна съм, че семейството ми даде вяра и любов.

 

Ролята на родителите е да вярват и да подкрепят своите деца. Вие как подкрепяте вашите деца?

Аз давам пространство на моите деца да се намерят, да се чувстват свободни в изборите си. Като майка винаги ще ги подкрепям, но няма да избирам вместо тях.

 

Как обяснявате това, което правите, на едно малко дете като сина ви, например?

Мама пее. Просто е, но и синът ми, и дъщеря ми живеят в света на музиката. От малки са наясно какво работят мама и тате.

 

Риск или предимство е да живееш с човек от същата професионална среда?

За мен е щастие. Защото съпругът ми Доминго е моят коректив, най-добър съветник, приятел, любов.

 

 

Как корените ви повлияват кариерата и живота ви?

Българската оперна школа е изключителна и това няма как да не ми се отразява. Най-малко големите български оперни певци са отворили много врати пред нас. Българските гласове! Гена Димитрова, Николай Гяуров… Да не изброявам всичките изключителни български оперни артисти с признание по целия свят. И макар да не съм завършила в България, има нещо генетично, което ни отличава от останалите оперни артисти.

 

Пеете на различни места по света. Има ли различна публика?

Публиката е еднаква навсякъде  – или те аплодира, или те освирква. Разбира се, има различни нюанси и специфични реакции на публиката, да кажем в Северна Америка, в Европа или в Латинска Америка, но това е въпрос на темперамент.

 

Мария Калас казва, че успехът е ограничение. Усетихте ли го? 

Да, успехът е ограничение. Само един артист знае колко самотен може да бъде успехът.

 

Кога сте се чувствала най-добре?

Всеки път преди да изляза на сцената, дори, когато съм болна. Сцената ме променя, кара ме да забравя бита, ежедневието.

 

Какво ви дава самочувствие?

Чувството, че съм необходима на операта, на семейството, на публиката.

 

Кога изживяхте най-голямото вълнение, кога адреналинът ви беше най-висок?

Когато загубих баща си…

 

Щастливи сънища ли сънувате?

Сюрреалистични.

 

 

Колко сте самокритична? Имате ли понякога съмнения?

Аз съм най-големият си критик. Имам съмнения, но не допускам те да ме водят.

 

Вярвате ли в оперните традиции? Какво в операта търпи промяна?

Вярвам, че операта е изкуство, което винаги ще бъде необходимо на хората. Музиката е вечна.

 

Какво не знаем за Соня Йончева?

Има неща, които са само за мен и моето семейство. В живота си обичам тишината. Семеен човек съм.

 

Търсите ли тишина извън работата? Важна ли е самотата за един творец?

Когато музиката е част от живота ти, е нормално да търсиш компанията на тишината. Не обичам крайностите. Живея в хармония по средата. Професията ми често налага да съм сама в хотелската стая. Самотата може да бъде почивка, зареждане. Била съм сама, но никога не съм се чувствала самотна.

 

Как минаха карантинните месеци за вас? Какво успяхте да преодолеете в себе си през изминалото време, докато си бяхте вкъщи? Разбрахте ли нещо ново?

Пандемията е изпитание за всеки един от нас. Всеки сам взима важните уроци от изпитанията. Няма рецепти за оцеляване, нито за щастие.

За мен изминалото време беше почивка, време за семейството. Разбира се, в началото имаше и страхове от неизвестното, но човек се адаптира. Вярвам, че постепенно се завръщаме към нормален живот.

Щастлива съм, че въпреки  пандемията като певица продължих да работя. По времето на първия локдаун, когато всичко беше блокирано и не можеше да се пътува, не можеше да се случва нищо, се роди албумът „Ребърт“. Много личен албум за мен. Събрахме се само артисти от Швейцария, намерихме зала и за две седмици организирахме всичко.

 

Към кого е адресиран този албум?

Към нас, хората, които живеем сега, в тази епоха. Нито към бъдещето, нито в миналото. Посланието съобщението на този албум е за едно прераждане, взирайки се в миналото на човечеството. Музиката и изкуствата са претърпели поражения и прераждания много пъти преди нас. Така че, ние трябва да черпим вдъхновение от това.

 

 

Кое е мотото, близко до философията ви за живота?

В различни периоди от живота ми съм се вдъхновявала от различни мисли на личности, на които се възхищавам. Днес живея в настоящето. Животът е най-добрият учител.

Аз съм човек на настоящето. Имам мечти, които сбъдвам.

 

Трите най-важни думи за вас?

Любов, Копнеж, Благодаря

 

За какво благодарите на Господ?

За здраве!

 

 

Моля почакайте...