Софийска градска художествена галерия се отваря успешно за творци от различни изкуства

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Софийска градска художествена галерия (СГХГ) продължава успешната си и важна политика за привличане на творци от различни изкуства. За разлика от някои гилдии, които се затварят в своята общност, СГХГ дава възможност не само на художници да използват нейните зали. Разбира се, те са свързани и с изобразителното изкуство, но целта е галерията да се отваря и за други погледи към него.

Тази седмица беше открита изложбата „Портрет на приятел“, петата в рамките на проекта на СГХГ „Другото око“, започнал през 2010 година. Куратор е режисьорката и сценаристка Иглика Трифонова, а основният смисъл на проекта е външни куратори не-изкуствоведи, да бъдат поканени във фондовете на галерията и, имайки на разположение произведенията на музейната колекция, да  изберат посока и идея за експозиция. Филмите на Иглика Трифонова са участвали на десетки фестивали и са носители на множество национални и международни награди.

1_4

Иглика Трифонова ни повежда към близостта с личността, с отделния образ. Изложбата е резултат от интересни разговори, внимателна селекция и един нов поглед към една всъщност многократно коментирана тема – портретът. Експозицията включва повече от 100 произведения от различни видове: живопис, скулптура, фотография. Хронологически творбите се ситуират в периода от края на XIX в. до първото десетилетие на XXI в. Представени са произведения на знакови за българското изкуство имена като Златю Бояджиев, Иван Мърквичка, Владимир Димитров - Майстора, Генко Генков, Иван Ненов, Лика Янко, Иван Лазаров, Светлин Русев, Павел Койчев, Атанас Пацев, Васка Емануилова и на съвременни художници като Андрей Даниел, Вихрони Попнеделев, Греди Асса и други. Дори Иглика Трифонова сподели пред нас, че идеята й за име на изложбата е дошла от една картина на Андрей Даниел – „Портрет на приятел”.

Показателно за интересното кураторско решение на Иглика Трифонова е, че в изложбата присъстват творби, които за първи път напускат музейните хранилища, представят своите автори в съвсем различна светлина и носят множество необичайни пресечни точки между образи, стилове и периоди. Иглика Трифонова отбелязва в съпътстващия каталог към изложбата: „Избирах портретите по тяхното въздействие, по силата на присъствието им. Толкова пъти и с операторите, с които съм работила, и с актьорите, и с публиката съм говорила за това присъствие. В него има нещо неподдаващо се на описание, нещо толкова енигматично и толкова привлекателно. Най-красиво биха му стояли думите на Шекспир „създадено от материя, от която сънищата са създадени“... Има човешки лица, които светлината харесва, има такива, които ти се запечатват и дълго не можеш да избягаш от тях... Между портретите има известни българи, чиито лица всички разпознаваме, има и анонимни хора, живели някога или днес. Художническата работа по портрета е вдъхновение и умение, и в същото време отговорност към обекта”.

6

Когато говорим за отварянето на галерията към творци от други изкуства, така е и с изложбата „Терен Медея”, която също се откри тази седмица. Изложбата представя всички етапи от реализацията и надграждането на проект „Медея“ - един от главните акценти в артистичната програма на Пловдив - Европейска столица на културата 2019. През 2017 г. сдружение „Легал арт център“ печели финансиране по направление FUSE/СЛИВАНЕ  с концепция за театрален проект „Медея“, който се развива и в социалната сфера чрез провеждането на поредица от обучения и включване на деца от различни етнически общности в театралния спектакъл „Медея“. Проектът изследва възможностите на съвременния театрален продукт да осъществява интеграционна и образователна роля. Актрисата и преподавателка Снежина Петрова заедно с режисьорката Десислава Шпатова са авторки на проекта, който е подпомаган в някои свои части и от Столична община. Куратори на изложбата са Снежина Петрова и Весела Ножарова. Два месеца преди официалната премиера на „Медея“ на сцената на Античен театър в Пловдив /28.06.2019 г./, зрителите на изложбата в СГХГ имат възможност да надникнат зад кулисите на проекта и да се запознаят с пътя на творческия екип до финалната му реализацията.

Изложбата представя психодраматичните работилници, водени от Александра Гочева, Георги Гочев, Снежина Петрова и заснети от Найо Тицин,  художествените ателиета на Цветелина Спиридонова, фотографиите на Павел Червенков с актьорския екип на проекта, сценографските проекти на Зина Генч – асистентка на проф. Катрин Брак в Akademie der Bildenden Künste München и нейни студенти, в сътрудничество със студенти от специалност „Сценичен дизайн“ на НБУ с преподавателка д-р Христина Дякова, и резултатите от „clipclaptheatre - Кампания за подкрепа на образованието по театър за деца“, която Снежина Петрова започна през 2018 г. Текстовете за изложбата са изготвени съвместно с Ивет Мишелфелдър – преподавателка по театрознание в Akademie der Bildenden Künste München.

В центъра на проекта е античният мит за Медея, но дейностите са най-разнообразни, в които са включени деца от различни общности – ромски, арменски, еврейски, турски, български. Снежина Петрова беше разказала преди време пред „въпреки.com” за идеята: „Античният текст е една матрица, в която можеш да полагаш много смисли. Текстът на Еврипид наистина дава много перспективи. И затова проектът се разширява непрекъснато. Най-трудната посока, в която тръгнахме да го развиваме беше точно да включим деца в една трагедия, в която става дума за това как майката убива децата. За това аз все още имам големи вътрешни дискусии дали това е правилно, какво в крайна сметка ще донесе като добавена стойност, така да се каже, на децата, на зрителя. Но съм убедена, че това е прекрасна среща между децата и този текст. И когато започнаха психодраматичните обучения се оказа, че за всяко дете е много важно да преживее страшното в защитена среда в рамките на една игра. Това има невероятен ефект върху психиката му, върху неговите вътрешни модели, които то си изгражда. И ако не дай се боже един ден има ситуация, в която неговите родители са в криза, то няма да бъде пасивен участник в тази ситуация.То може активно да помогне и на себе си, и на тях в разрешаването й по мирен път. И това обучение, и включването им в този сюжет има тази цел. Ние ги въвличаме в една конфликтна ситуация между родители и деца, където те влизат в гледната точка на всички. Играейки бащата или майката и след това коментирайки възможните други решения и постъпки, с които може да се разреши тази ситуация, а не през смърт, те всъщност правят една много добра саморефлексия.

Да не говорим колко това е обогатяващо за тях. А и вече в чисто художествен смисъл, в чисто егоистичен смисъл, ние като артисти на сцената, Деси като режисьор, това присъствие на деца и след това отсъствието им, което е така или иначе смъртта на децата, мисля че би било много въздействащо. И какво би бил един свят без деца и какво е с деца? Сега, най-критичната точка е в това, че има едно допускане, че Медея най-много наказва себе си, убивайки децата. Тя не е психиатричен случай. Това много ми се иска да е ясно и категорично ще бягам от едно такова интерпретиране на образа. Тя не е болен човек, който убива децата. Тя спасява по този начин децата от бъдещето, което ги чака. Колкото и жестоко да е това – тя е получовек, полубог - историята на Еврипид, и всъщност наказва освен Язон, съпруга си, най-много и себе си. А защо наказва себе си? За това, че се е поддала на ревността, че се е поддала на чувствата. Много страшна история. Аз нямам еднозначен отговор и не мисля, че ще можем да дадем еднозначен отговор. Нека този проект да остане отворен за дискусии. Даже може би в рамките на самия спектакъл, ние ще отворим дискусия. Което е голям риск”, казва Снежина Петрова.

И добавя: „Другата пресечна точка е, че Медея е човекът без родина, тя е изгонената чужденка. И всъщност всички тези общности, някои от тях, те са забравили корена на техния, така да се каже геноцид в някакъв момент, но те са наследници на народи, които не са имали родина. Затова всъщност са децата от общностите. Медея е тази прокудена жена, която Язон иска да изгони. Ако я оставеше в тази чужда страна да живее, макар без него и децата й, може би нямаше да се стигне до там. Затова казвам, че античната драматургия дава много перспективи, в които можеш да мислиш една история. Тя е чисто човешка, но можеш да я разположиш и в политическото, и в социалното, и във всичко”. И пояснява: „За да заиграят заедно деца от ромски, еврейски, арменски и български произход на тях им трябва един общ език. Освен театъра, този общ език са игрите. И реших да измисля една игра, която те да научат /става дума за комбинация от пляскане с ръце и термини от старогръцката драма – #clipclapmedea - б.а./. Първо, че тя е полезна за тях чисто като моторика, като когнитивни умения, координационни умения, артикулационни. Защото това са трудни думи на старогръцки от Античния театър. При това те знаят какво означават и това разширява хоризонтът им. И тази комбинация от пляскане с ръце и думи всъщност е една игра. Когато всички деца я знаят, могат да играят помежду си”.

8_1

Според Снежина Петрова този проект може да помогне и за образованието на децата в училище, а и за намаляване на напрежението и за туширане на агресията в училище и в обществото. „Когато видях това пляскане и какво още може да се надгражда, говоря за тези игрови принципи, с които започва всеки театрален процес, ми дойде идея за тази кампания, която да бъде в подкрепа на образованието по театър за деца. Тъй като все още в образователната програма театърът не е включен като дисциплина. А това е особено важно за сегашните деца с този огромен дефицит на внимание, хиперактивност, дислексия, всякакви такива неща, които аз не знам защо така са се покачили, но така или иначе такава е статистиката. Пълно е с ресурсни учители в училищата, психолози и всичко това много трудно работи. Толкова просто би било един клас да има обучение по театър веднъж или два пъти седмично. Там се тушират всички възможни напрежения на групата, конфликти, могат децата да завършат с един резултат, могат да научат нещо, могат да се научат да говорят по-добре, могат да бъдат стимулирани да четат, да наизустяват текстове. Това са умения и ползи, които не виждам коя друга дисциплина може да им даде. Така че това обучение, ако всичко това проработи и като кампания, ще имаме основание да поставим като такава претенция. При това има вече страшно много обучени актьори, които така или иначе правят детски школи. Но защо това да е извън училище? Много е важно конфликтите и напрежението да се разрешават в училищната среда там, където те се пораждат. Едно е детето ти да учи театър в училище, друго е да го учи в свободното си време. Но да го учи вътре с тези деца, с които така или иначе е по цял ден. С които са разделени йерархично в зависимост от това как се справят и изведнъж театърът може да им даде различна перспектива един към друг. Защото един може да не е много добър математик, но може да е много добър импровизатор и да предлага интересни идеи, интересни решения и те имат шанс да го открият” сподели актрисата. 

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1. Иглика Трифонова с картината „Портрет на приятел” от Андрей Даниел, дала име на изложбата в СГХГ

2 -  5. Част от творбите в изложбата в Софийска градска художествена галерия по проекта „Другото око”

6. Снежина Петрова в изложбената зала и в ролята на Медея от снимката на Павел Червенков

7. На изложбата „Терен Медея” зрителите можеха да си правят и снимки на специално отредено за това място като участници в проекта

8. Видеото на етапите от проекта е заснето от Найо Тицин

9. Децата са правили и свои рисунки по проекта „Медея”

10. СГХГ отваря своите зали за творци от различни изкуства

Моля почакайте...