С пътеводител из лабиринта на спомените

Интервю на Теодора Станкова със Здравко Петров

Казват, че чрез четенето можеш да изживееш хиляда живота. Такава възможност ни дава и книгата, написана от Здравко Петров - „Исторически маршрути: София“. Пътеводител в историята и архитектурата на града, книгата ни препраща на места, на които да отидем сега, когато историята ни е отредила да останем, където сме. Да се разходим из улиците на Улпия Сердика, да разберем къде е била османската часовникова кула на София и как се е променил градът след Освобождението през 1878 г. Да се разходим по изгубената улица „Търговска“ преди бомбардировките през Втората световна война и преди изграждането на сградите със сталинска архитектура на Ларгото... Както и да се запознаем със съдбите на архитектите, дали облика на българската столица с таланта и вдъхновението си. Книгата разказва за миналото на София на фона на фасадите от старите сгради. Води ни по улиците, за да разкрие красиви архитектурни детайли и да припомни вълнуващи истории на бележити личности, на министри, кметове, на генерали…

Описаните в книгата два маршрута са с обща дължина по-малко от 6 км, но са събрали в себе си 7 исторически периода и 80 обекта и е богато илюстрирана с над 200 снимки и стари картички.

Самият Здравко е родом от Варна. Макар че няма детски спомени от София, той се чувства свързан емоционално с нея, защото като столица тя е град на всички българи. Вярва, че читател на книгата може да бъде всеки, които живее в този град, както и всеки, който обича София или пък иска да я разбере по-добре.

 

Как се роди идеята за написване на „Исторически маршрути: София“?

И историческите маршрути имат своята история. Винаги съм се вълнувал от миналото и като ученик четях повече, отколкото беше необходимо, по история, за сметка на физиката и химията. По-късно като студент по урбанизъм не спирах да търся отговорите на въпроса: „Колко е важна историята на един град за неговото планиране и развитие?“. По тази тема написах и две дипломни работи. След като завърших университета, участвах в писането на различни планове и различни културно-туристически маршрути, като винаги приоритет за мен беше опазването на културното наследство. Но това не ме удовлетворяваше. Повечето ми идеи оставаха само изречения в дългите документи и не достигаха до хората. Затова създадох уебсайта historicalroutes.bg – нещо малко, но достигащо до всички. От този момент, когато се престраших да „тръгна“ по историческите маршрути, до появата на книгата оставаше само една крачка. А тя представя първите ми два исторически маршрута, които включват стари софийски домове, представителни сгради, банки, застрахователни дружества и паметници.

 

 

Пътеводителят „Исторически маршрути: София“ представя два маршрута с обща дължина по-малко от 6 км, представя 80 обекта и покрива 7 исторически периода. За кого е написана тази книга?

По тези маршрути читателят ще се срещне с национални „дворци“ като Военния клуб, Народния театър и Софийския университет, с чаровни домове, построени преди повече от век, със сгради, пазещи паметта за значими събития от българската история.

Книгата е красиво оформен пътеводител, който разказва много, много истории. Включихме в нея близо 200 съвременни фотографии, но без да слагаме филтри от фотошоп – фасадите с играта на слънцето и сенките по тях са достатъчно красиви. Добавихме и страхотни стари пощенски картички, за да бъдат фон на стотиците имена и години, събрани от книгите и архивите на София. Така тази книга се превръща в безценен помощник за всеки, поел по софийските улици в търсене на красиви сгради и любопитни сюжети от миналото на града. Ще му помогне да се ориентира в интригуващото културно наследство и разнообразие от архитектурни стилове на града, в историите и легендите, свързани със знакови сгради и личности, но и с непознати фасади и съдбите зад тях.

Вярвам, че читател на книгата може да бъде всеки, които живее в този град цял живот или за кратко, за всеки, който обича София или пък иска да я разбере по-добре.

Огромен поток от туристи пристига в София. Могат ли и те да се превърнат в читатели на вашата книга? Мислили ли сте за чуждоезично издание?

Книгата е пътеводител за софиянци, които искат да бъдат „туристи“ в своя град и да преоткриват улици, по които минават всеки ден. Но може да бъде и услужлив помощник на чужденците, които желаят да се отклонят от обичайните маршрути и да усетят повече от „духа на мястото“. Тези, които искат да отнесат у дома повече спомени и знание за София, както и едно красиво издание като сувенир.

Да, имаме намерение книгата да се превърне в двуезично издание като бъде преведена на английски.

 

Как подготвихте книгата? Колко време ви трябваше за написването й?

Преди близо три години начертах на една карта двата маршрута, описани в книгата – „Софийски домове“ и „Софийски „дворци“. Избрах ги така, че да включват моите любими градски маршрути за разходка. Продължих да попълвам историите на сградите и хората, живели в тях, правех снимки на фасадите като изчаквах подходящото слънце за снимане. Освен че създадох уебсайта historicalroutes.bg, започнах да водя и градски турове с беседи по тези маршрути. С помощта на участниците в тези разходки в процес на разговори откривах още и още детайли от фасадите на къщите, а също и от биографиите на собствениците им. И все повече се приближавах до книгата. Самото написване ми отне само 9 месеца, но всъщност книгата отразява многогодишен труд.

 

Авторът по време на градски тур по описаните от него маршрути

 

Как „виждате“ живота през отминалите епохи из изгубените улици? Стремите ли се към обективен исторически поглед към живота на столицата?

Чувствам се задължен към достоверността на историята, да я представям такава, каквато е. За мен историята и истината са едно и също нещо и в разказването на историята няма място дори за леко „разкрасяване“.

Зареждам се от самата история - какво по-интересно от всичките ѝ следи и източници на информация. Намирам вдъхновение като разлиствам автентични документи в Държавния архив – фирмени досиета на банки и застрахователни дружества по маршрута. Или пък чертежи, сътворени от ръцете на архитектурните герои в книгата. Зареждам се от всяка стара пощенска картичка, която старателно добавям към колекцията си.

 

Коя беше най-сложната част от вашата работа?

Да бъда коректен към историческата достоверност. Това означаваше да обхвана огромно количество източници на информация, включително мемоарни книги, издания за история на архитектурата, архивни единици, досиета на сградите, които са културно наследство. Често е имало противоречия и съм търсил потвърждение на факти от трети източник. В някои случаи съвсем целенасочено съм оставил въпросителен знак вместо годината на сградата например, когато не съм бил убеден в достоверността на намерените данни.

 

Какво се е случвало преди или какво се случва днес? Вас кое повече ви интересува?

И двете. Книгата и двата исторически маршрута ни повеждат по улиците на днешна София в търсене на вдъхновенията на историята, видени например като изящна мансарда на стар софийски дом или пък като личната история на български предприемач.

 

Дом на Киро Стефанов, арх. Никола Лазаров (ул. "Париж" 1)

 

Обичате ли съвремието си? Ако имахте избор, в коя историческа епоха бихте избрал да живеете?

За разлика от историята, която не може да се променя (може да се преиначава или подменя, но не и да са променя), човек е в състояние да влияе поне върху неговата част от съвремието. Независимо коя епоха ни се е паднала, трябва да я ценим и да се възползваме от нея. А днешното време е благодатно, защото ни дава достъп до информация, както никога досега.

Има си причина да сме родени в точно определено време. Ето, ако бях роден във времето на belle epoque, на хубавата епоха от края на XIX и началото на XX век, то нямаше да мога да разказвам за всички тези вълнуващи софийски къщи от този период и те нямаше да са така важни за мен и работата ми, както са сега.

 

Кога се чувствате удовлетворен?

Най-удовлетворен се чувствам когато някой читател или пък участник в беседите ми сподели, че след като е прочел книгата, вече по-често поглежда нагоре към фасадите на сградите.

 

Когато книгата ви излезе от печат, прочетохте ли я отново? Забелязахте ли нещо старо с нови очи?

Прочетох я веднага след като излезе от печат. Докато я пишех и създавахме с колегите от издателство „Сиела“ бях спокоен, защото имаше вариант да променя и подобря нещо. Всяка версия беше като предпоследна. След като излезе, я прочетох с голямо вълнение, защото вече нямаше как да променям текста или да заменя някоя снимка. И тогава се успокоих, защото резултатът ми хареса. Разбрах и как следващата ми книга може да бъде още по-добра.

 

Палата "Света София", арх. Лазар Парашкеванов (ул. "Московска" 29) 

 

Ако си представите София като жена, а не като град, каква ще е тя?

Не е най-голямата красавица, която ще заплени всеки, но е различна, много различна от останалите. А това може да я направи дори и по-привлекателна от най-големите красавици, стига да я опознаеш, както заслужава.

 

С изпреварващата динамиката на миграционните процеси днес в столицата живеят близо 2 милиона жители. Какво става днес със София, дали този град е само за софиянци?

София, откакто е столица, е град на всички българи. Нека не забравяме защо този град е избран за столица – защото е бил в пространствения център на българското етническо землище, на мечтата за обединена България. От тогава още София трябва да носи идеята за българското единство. И не случайно веднага след Освобождението започва да привлича българи от всички краища. Бележитите кметове на София като Димитър Петков, Марин Тодоров, Владимир Вазов, Иван Иванов не са били родени в София. Талантливите архитекти като Никола Лазаров, Георги Фингов, Иван Васильов и Димитър Цолов също не са били родени тук. Но всички те стават софиянци по призвание и заради това, което дават и създават за този град.

 

Дали днес София е този символ на българското единство?

Парадоксално, но днес, когато все по-голяма част от населението на страната живее тук, столицата все по-малко е такъв символ. Има разделителна линия между София и останалата част на страната, има много разделителни линии в обществото ни. Според мен сме изгубили много от онова чувство за българска общност и наличието на общи цели, така както е било в десетилетията до Първата световна война. Тогава е построено много за малко време, а всеки е строил с мисъл за себе си и семейството си, но и за модерна европейска България.

 

Изчезналата ул. "Търговска"

 

Какво провокира столичанина през годините? Как искате вашата книга да промени позитивно живота на хората в нашата столица?

Веднага след Освобождението градът минава през смела модернизация, особено в годините от края на XIX век до Балканските войни. Първите автомобили, първите електрически крушки, първите трамваи... Считам, че стремежът за новото и модерното винаги е съпътствал живота на София като столица, естествено при спецификата на съответното време. Така е и днес.

Надеждата ми е, че книгата ще провокира хората да продължат да се вглеждат в сградите и да търсят техните истории. В Закона за културното наследство е записано, че значимите стари сгради са „културни ценности“. Едва когато по-голяма част от нашето общество наистина ги възприема като ценности и така възпитаваме децата си, то културното наследство ще се пази и използва достойно, а това без съмнение ще създава и по-позитивна градска среда.

София ще продължи да се развива динамично и да увеличава населението си. Важното е „да расте, без да старее“, като културните ценности наистина имат ролята на ценности и като се създава нова качествена архитектура, в която застроената площ не е водещата цел.

 

Моля почакайте...