С интересни изложби тръгва 2021 в София

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Няколко интересни изложби могат да се видят от началото на 2021 година в София. Някои се откриват след отварянето на галериите, други бяха подредени в края на миналата година, но сега вече могат да бъдат разгледани на живо. И те са само част от всичко, което може да се види в столицата след отварянето на галериите на 4 януари 2021 г.

1

Фотоизложбата „Андрей Даниел – последните 7 години“ на Стефан Джамбазов ще бъде показана в галерия „Академия“ на Националната художествена академия от 7 до 23 януари 2021 г. Вернисажът ще бъде от 16 до 19 часа на 7 януари. Има нещо символично в това, че тази изложба идва в навечерието, когато се навършва една година (24 януари) от кончината на големия художник и преподавател. И то на място, което може да се каже, че беше дом на Андрей през годините – в срещите и контактите с колегите си и студентите в НХА. Галерия „Академия“ е поредната спирка на тази пътуваща изложба след показването на част от нея на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол и цялостно във фоайетата на културния дом „Борис Христов“ в Пловдив по време на Пловдив джаз фест 2020. Но тук, освен че е знаково място за проф. Андрей Даниел, е и първо показване на изложбата в София, реализирана по проект на фондация „Въпреки“ с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

Тази изложба е опит за кратък репортажен разказ с визуални акценти от последните седем години на големия художник, преподавател и мъдрец проф. Андрей Даниел /1952 – 2020/. Имахме щастието да се виждаме по-често по различни поводи в тези последни негови години освен заради приятелството, но и във връзка с нашия сайт и фондация „Въпреки”. Разговорите и срещите ни бяха свързани с подготовката и откриванията на негови изложби, както и на учениците му, на които изключително държеше.

3

Обикновено говорим за първите седем години в живота на един човек. Но тук снимките показват някои моменти от последните седем – също важни и магични от земния му път. В тях за Андрей имаше много положителни емоции – признания, работа в Академията в София и филиала в Бургас – но и тежко боледуване. Но той не се предаде, а работеше и преподаваше до края…и беше щастлив. Защото твърдеше и вярваше, че хората на изкуството трябва да синтезират смисъл. „И ако не се научим да измисляме смисъл, да синтезираме за себе си и за околните, за много големи групи хора смисъл, то това съществуване ще бъде по-скоро някакъв вид вегетация”, каза в разговор с нас за сайта ни „въпреки.com” Андрей Даниел. Предлагаме и вие да се докоснете емоционално до тези последни години на Андрей, за когото обаче не можем и не искаме да мислим в минало време…   

9

А друг голям художник – неуморният Любен Зидаров, който навърши преди дни 97 години /!/, подреди изложба с нови свои картини в галерия „Ракурси“. Тя може да бъде разгледана до 19 януари 2021. В нея отново виждаме ироничния и самоироничен Любен Зидаров със свои автопортрети, баби и магарета – запазени образи за художника. Шеговито е и заглавието на изложбата – „П О  З А Л Ѣ З Ъ“ - ПѪСТРА ИЗЛОЖБА на Любен Зидаров, живопис и акварел. Изложбата показва за пръв път пред публика най-новите творби на Любен Зидаров, създадени през изминалата година, за които авторът споделя: „Не знам доколко имам основание да вярвам, че нарисуваното по залез няма да разочарова зрителя. Дали то е крачка напред или пък назад – не зная. Завръщане към спомените през фокуса на късните години на други вълнения, в обстановка на противоречия, сблъсъци и изненади, които отвеждат мисълта другаде. Радвам се, че галерия „Ракурси“ даде път на „Залеза“ – завършек на дългата поредица мои изложби. Но, според варосаните старци от двата изложени автопортрета – с четки в двете ръце, за живопис и за акварел, залезът едва ли е завършек“.

12

А в галерия „Васка Емануилова“ – филиал на Софийска градска художествена галерия е експонирана изложбата „Място до прозореца“. Тя е на Катержина Шеда и е втора част от художествен проект, създаден специално от чешката художничка за квартал Манастирски ливади-запад в София. Началото на проекта беше поставено чрез акция под формата на градска игра на ул. „Казбек“ в квартал Манастирски ливади – запад на 31 октомври и 1 ноември 2020 г. В играта се включиха над 100 човека, които нарисуваха на прозорците на своите автомобили какво искат да допълнят или променят в гледката, която виждат. Те споделиха идеите и надеждите си за развитие на градската среда и за подобряване на условията на живот и инфраструктурата в квартала.

Повечето от техните желания са съвсем обикновени, но важни: необходимостта да има тротоари и улици, повече зеленина и пространство между блоковете, детски градини и училища, велоалеи, скейтпаркове и места за разходка и почивка; кварталът да промени своя цвят от сив в зелен. Техните идеи се превръщат както в конкретни предложения, които чертаят бъдещето на квартала, така и представляват универсални послания за качеството на живот, спокойствие и сигурност. В галерия „Васка Емануилова“ могат да се видят тези лични „гледки“ и споделените идеи, както и гледната точка на художничката към мястото. В рамките на изложбата през месец януари ще бъде представена книга за проекта, а трима от участниците ще получат награди за най-добра гледка  - семеен уикенд на хижа „Червената шапчица“ на Витоша. Предвидена е и специална награда за най-интересна идея за мястото.

15

Манастирски ливади – запад е един от най-показателните примери за негативните последствия от презастрояването. Проектът на Катержина Шеда ще продължи през 2021 г. с цел да допринесе за промяна на мястото чрез активирането и даването на глас на хората в него. Авторката има богат опит в работата с общности, на които предлага не само възможност да погледнат на „нормалния“ си, всекидневен живот по различен начин, но и да се сплотят около общите си идеи и желания. Катержина Шеда е реализирала свои проекти по целия свят – от Силиконовата долина в Америка до Чернобил в Украйна. Нейните работи са били показвани в Тейт Модерн, Лондон, Документа в Касел, Венецианското биенале и много други международни платформи и пространства за изкуство. За представянето си в ключовия международен форум за съвременно изкуство Документа 12 в Касел през 2007 г. Катержина Шеда създава проект за квартал в родния си град Бърно, чрез който успява да сближи хората като ги провокира да се обърнат един към друг и да видят общата среда, в която живеят.

През 2011 г. художничката кани хората от село Бедриховице в Чехия да се преместят в околностите на Тейт Модерн в Лондон и за един ден да правят същите неща, с които обичайно прекарват почивните си дни. Целта е хората да погледнат на себе си от друга гледна точка на новото място и да се обединят около общи действия и активности, за които в работните дни нямат време, които сплотяват тяхната общност и разнообразяват живота им. Сред по-новите й проекти е инициативата „Нещо за нещо“ в Норвегия през 2019 г., при която на туристите се предоставя безплатен ербиенби престой в добре оборудвана каравана срещу извършване на някаква помощ или услуга за местната общност. Проектът „Място до прозореца“ е подкрепен от Министерството на културата в Чехия, Чешкия център в София, Столична община, Район "Витоша" и Софийска градска художествена галерия. Той се реализира по инициатива на СГХГ– филиал галерия „Васка Емануилова“ и сдружение „Заедно за Манастирски ливади – запад“. Наградите са осигурени от хижа „Червената шапчица“/Витоша.

17

И още една изложба в Софийска градска художествена галерия – изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“. Тя се организира по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната си смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината. Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

21

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници. Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга, пише в анотацията за изложбата.

И още: В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора. От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928 г., разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език. Куратори са Станислава Николова и Любен Домозетски, а изложбеният дизайн е на Надежда Олег Ляхова.

16

И една друга изложба, която мина малко под сурдинка в карантинните времена около Рождество Христово и Нова година. Съюзът на българските художници, секция „Графика и илюстрация“ и галерия  „Ко-оп” представиха осми форум „Малки графични форми“. По традиция събитието гостува на различни галерии в София и в страната – тази година домакин беше галерия „Ко-оп”. Форумът показа пъстрата картина на съвременното българско графично изкуство; очерта посоки и тенденции, стилови и художествено-естетически търсения и демонстрира убедително артистичните превъплъщения и богатите възможности на различните графични техники - от класическите: офорт, акватинта, суха игла, преге, мецотинто, висок печат и литография до най-новите дигитални технологии на печат.

В рамките на 8. Форум Малки Графични форми беше представена и една много малка част от творчеството на големия български график Атанас Василев (1941 – 2011). Колекцията, експонирана в престижната столична галерия „Ко-оп” представи 120 графики на 45 съвременни български автори от всички творчески поколения и литографии на големия български художник Стефан Марков (1940 – 2000), на когото са посветени и бронзовите плакети, връчвани като награди. Бяха присъдени три награди - две равностойни награди + бронзов плакет на: Емануела Ковач и Вeрджиния Влъчкова и Награда на галерия „Ко-оп“  за млад автор - Александра Александрова. 

Текст: екип на „въпреки.com“

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

1 -  5. Фотоси от изложбата „Андрей Даниел – последните седем години“ – снимки Стефан Джамбазов

6 - 11. Автопортрет на Любен Зидаров и картини от изложбата му в столичната галерия „Ракурси“ – снимки архив

12 - 15. Част от изложбата „Място до прозореца“ в галерия „Васка Емануилова“ – филиал на Софийска градска художествена галерия – снимки архив на галерията

16. Плакатът на 8. Форум Малки Графични форми – снимка архив

17. Пенчо Георгиев, „Задушница (Кахърни очи)“, 1928 - снимка архив СГХГ

18. Пенчо Георгиев, „Орач“, 1930 -1931 - снимка архив СГХГ

19. Пенчо Георгиев, „Из Париж“, 1931 - снимка архив СГХГ

20. Пенчо Георгиев, „Кабаре“, 1931 - снимка архив СГХГ

21. Пенчо Георгиев, Проект за декор на „Иванко“ (Васил Друмев), реж. Н. О. Масалитинов, 1935 – снимка архив СГХГ

Моля почакайте...