Рут в най-успешната си година

Интервю на Теодора Станкова с Рут Колева

Концерт с биг бенда на БНР и Антони Дончев, специален проект със Софийска филхармония, Коледно издание: Ladies of Jazz с Камелия Тодорова и Милица Гладнишка, турне в Китай, концерт в Париж…. Това е динамиката на Рут Колева през последния месец на изтичащата годена. Тя живее на скорост. Но в това живеене нищо не убягва от любопитните й очи. Социално активна, непримирима, взискателна, с ясна гражданска позиция. Независима, управляваща собствения си живот. Точно тази динамика й дава възможността да твори, а също и да се наблюдава отстрани и да харесва това, което вижда в огледалото.

Музиката – там е желанието, там са виденията й, там са нейните истини.

В тези напрегнати дни джаз дивата с най-добри чувства отдели малко от напрегнатото си време и за феновете на ArtSofia.   

 

Имаш възможност да живееш междудържавно. Талантът ти обикаля по света. Какво жизнеутвърждаващо виждаш в България?

Аз съм благодарна, че съм родена в България, това не е пречка, а стимул. България е моят дом и мястото, където се намират най-любимите ми хора. Това е повече от достатъчно.

 

Кои са плюсовете на работенето и живеенето в България според теб? Мислила ли си какъв щеше да бъде животът ти, ако не беше останала в България?

Не съм се замисляла, не обичам да мисля хипотетично – животът е това, което е и никой не избира къде да се роди или кои да са родителите му. Плюсовете на това да живееш в България са, че е доста евтино, а за музицирането – че имаш възможност да реализираш големи проекти, защото няма много конкуренция.

 

Българската публика различна ли е от тази по света?

 Българската публика понякога е прекалено суетна, друг път прекалено сдържана. Независимо от това аз я харесвам.

 

Защо, според теб, на нас българите все не ни се получава? Какво не се състоя?

Ами, слабодушни сме за някои неща и силни за други. Може би трябва да обърнем приоритетите и да гледаме по-надалеч.

 

Заболяване на духа на едно общество са гневът и агресията. Изкуството може ли да е лекарство? 

Може би, най-тежкото. Единственото културата и образованието могат да го излекуват. Поне според историята на човечеството.

 

Детството ти е преминало в екзотични страни. Това ли те направи космополит? 

Няма как това да не е дало отражение. От ранна възраст съм живяла в много различни и екзотични места, което със сигурност е оформило някакъв мироглед, дори на подсъзнателно ниво.

 

Как изглежда един ден от живота на Рут? 

Последните седмици дните ми са прекарани по летища и на път, саундчеци и концерти. Което е мечтата на всеки музикант, така че не се оплаквам.

 

Спират ли те на улицата? Какво ти казват?

Случва се и за щастие чувам само хубави неща. Похвали за музиката ми и за гражданската ми позиция.

 

Социално активна си и вярваш, че артистите трябва да използват своята платформа, за да реагират на социалните проблеми? Има ли прогрес в решаването на модерните напоследък социални проблеми?

Не мисля, че има прогрес, за жалост. Дори за себе си мога да кажа, че вече реагирам по-малко. В Париж, където бях в началото на този месец, имаше истински протести. За разликата от това, което се опитваме да правим в България. Липсва ни смелост, а на тези над нас им липсва срам.

 

На какъв тип хора с амбиции в управлението вярваш?

Запознах се с българския посланик в Китай – Григор Порожанов. Ако той някога влезе в управлението, то хора като него ще имат пълната ми вяра.

 

Не те ли е страх да не затънеш покрай всички допълнителни неща, които ти се налага да правиш? Как съчетаваш всичко? Музикантът може ли да бъде и добър мениджър?

В по-голямата част от времето си съм мениджър вместо музикант. Но се надявам това  скоро да се промени, защото вече имам екип, с който работя.

 

Пътят ти на музикант ти предлага интересни срещи и случки. Кой е най-емоционалният ти концерт?

Имам много забавни спомени… Най-емоционален концерт нямам, но имам такива, на  които съм оставила част от душата си – като тези в Зала „България“ със Софийска филхармония.

Най-любимата ми история от публиката пък е концертът ми в Япония. Пях пред препълнена зала, а хората знаеха текстовете ми и пееха с мен на български.

 

Как това, което правиш, повлиява хората около теб?

Мисля, че ги вдъхновявам. Други ги карам да се гордеят.

 

Кога човек се научава да вярва в себе си?

Това е едно от тия неща, които или ги имаш, или ги нямаш.

 

Даваш ли израз на лошото си настроение? Какво правиш, когато си ядосана?

 Неправдата ме вбесява и това да виждам как унижават по-слабите. Паля бързо и рязко, без особено да мисля. Иначе нямам изблици на агресия, не крещя и бързо ми минава.

 

Колко си суетна?

Не съм суетна, но държа на мнението на близките ми.

 

Търсиш ли тишината? Важна ли е самотата за твореца?

Да, предпочитам тишината, не обичам тълпи с хора и не обичам да съм център на внимание извън сцената. За да създаваш изкуство, трябва спокойствие и уединение.

 

Суеверна ли си? Имаш ли ритуал преди излизане на сцена?

Суеверна съм по своему, но както пее Стиви Уондър „Superstitious aint the way”. Преди сцена нямам ритуал, нито преди пътуване.

 

Би ли заменила усета си към музиката с някой друг талант?

Не, но винаги съм искала да се занимавам с кино. Това е тайната ми любов.

 

Каква е абсолютната ти себестойност?

Всичко и нищо, не се намирам за нещо специално, просто имам силен дух.

 

 Какво ти връща енергията?

 Пречките и трудностите.

 

Лесно ли се разделяш с миналото?

Не. Но се научих да живея с него.

 

Кога за последно ти се случи нещо трогателно?

На една бензиностанция в Македония преди няколко дни при мен дойде едно кученце и започна да се гушка и да ме ближе. Толкова чисто създание, ей там на студа на пътя.

 

В какво се изразява твоята идея за душевно спокойствие?

Плаж с малко хора и сянка под мангрово дърво, тефтер и химикалка. И една бира, заровена в пясъка.

Язовир, езеро и река също стават.

 

Какво ще кажеш на тези, за които Коледата е само един почивен ден?

Не знам какво да им кажа, защото за мен е работен.

 

Коя е твоята молитва за новата година?

Да не губя фокус и да не забавям темпото.

 

Кой е най-важният избор, който си направила? Пред какъв избор си сега?

Не искам да помня и да се терзая за избори. Животът е това, което е. В момента не седя пред избор, а и да има такъв – ще чакам последния момент, докато усетя накъде да поема.

 

Какво е най-голямото предизвикателство?

Да бъдеш естествен.

 

 Кои са принципите, които те ръководят?

Да не правя компромиси с музиката.

 

 

Кой отговор търсиш напоследък?

Защо в България няма хубав виетнамски ресторант.

 

С какво беше важна за теб 2018 г.?

Най-успешната година в живота ми. Турне в Европа и Китай, селекция за „Грами“, 10 концерта със симфонични оркестри.

 

От всичките ти проекти сигурно има такъв, който изпъква по една или друга причина. Разкажи ни за него?

В момента подготвяме проект съвместно с биг-бенда на националното радио и Антони Дончев и аз изключително много се вълнувам как ще се получи. За момента най-специалният ми проект е този със Софийска Филхармония, това е наистина една сбъдната мечта и съм изключително благодарна на Владимир Джамбазов, който е мой спътник, аранжор и диригент в това приключение.

 

Музиката те спасява от…

Самотата.

 

Музиката има нужда от…

Повече слушатели, а не консуматори.

 

Моля почакайте...