Различният живот на фотографията

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Едва ли можем да си представим вече съвременния живот без фотографията. Не само с апарати, но и с телефони хората правят снимки. На себе си на фона на забележителности, които са посетили. Но отново със себе си на преден план. Има и други снимки, които обаче използват фотографията като изкуство. Било, за да документират определени събития, било за да използват фотографската техника за визуални произведения.

А има и художници, които използват фотографията като помощно средство – да заснемат хора, природа или обекти, които след това прерисуват. Нещо пък, което други художници напълно не приемат, защото според тях се губи живата връзка и усещане от контакта на художника с природата или човека. Споровете за природата на фотографското изображение не са престанали през годините. И тази седмица имаме нови поводи да продължим подобни разговори заради няколкото изложби, в които снимките присъстват осезателно.

2_4

„Фотография след фотографията” се нарича изложбата в столичната галерия One Monev (на улица „Иван Вазов” 14, София - ъгъла на улица „6-ти септември”)/. Тя е с участието на Алла Георгиева, Генади Гатев, Иван Богданов, Иван Кюранов, Йоана Ангелова, Йоана Калудова, Калоян Богданов, Лиляна Караджова, Людмила Магдалена, Петер Цанев, Петко Дурмана, Росен Тошев, Росица Гецова и Свилен Стефанов.

Куратор е Генади Гатев и той пише в анотация за изложбата: „Днес все по-трудно бихме могли да дефинираме същността на фотографията или да определим нейния характер. От XIX век тя наложи поддържането на визуален ред, който се предполага, че е универсален и същевременно неутрален. Въпросът: „Дали фотографията е изкуство или не?” съпътства цялата нейна история, докато през 30-те години на XX век Валтер Бенямин трансформира въпроса в: „Дали фотографията не промени самата природа на изкуството ?”, пише кураторът и участник в изложбата.

И още: „Технологичната среда промени не само изкуството, а трансформира пространството, промени съзнанието, усещанията и възприятията. Реалността се трансформира в илюзия за реалност, където изображенията поддържат илюзията за участие в случването - участие в постистория, постистина или .....постизкуство !? Това извежда на преден план въпросът за преосмисляне на събитията, тоест излизане от илюзията за участие. Дали фотографията която ни доведе до това състояние, сега би могла да ни предложи алтернатива на съвременността и излизане от средата, където всичко е възможно, където липсват норми, критерии и правила?!

Авторите в изложбата се стремят да отговорят на този въпрос, като ни показват едно ново интерпретиране на изображението. Това е изложба, в която със средствата на медията се преосмисля характера на самата идея за изкуство. Произведенията в изложбата не са просто фотографски изображения. Те съдържат в себе си усещането за състояние на неопределеност, състояние на компресирано време и хипертрофирано пространство. Те са илюзорни, утопични и спекулативни, като същевременно носят желание за излизане от халюцинацията на съвременността и преосмисляне на съществуването. Визуалното изживяване е извън рамката на една истина, отвъд определената хронология на историята и отвъд субективността.

Съвременното изкуство със средствата на фотографията ни приканва към постоянни трансформации. Сега, фотографската среда се сблъсква с това, което е отвъд нея: това, което отваря експериментални начини за възприемане и реагиране на неопределеността.Работите включени в експозицията ни показват, че за фотографията не всичко още е казано, а и не би могло бъде казано напълно. Единственото, в което може да сме сигурни е, че след фотографията, отново идва ….фотографията”, пише Генади Гатев, куратор на изложбата.

5_1

В същата галерия One Monev имаше преди време друга изложба по темата. Наричаше се „Ленива проходимост или за прерисуваната фотография като живопис”. Участници бяха художниците Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Свилен Стефанов. „Тревожният елемент е, че живеем в епохата на копи пейст. Изследователският момент започва да се губи при копи пейст. Той е важен, но по-важен е изследователският момент. И започват да изчезват обратните връзки”, каза тогава в разговор за „въпреки.com” художникът Красимир Добрев. И добави: „Искаме да не се загуби чувството за автентичния откривателски усет на художника. Защото започвам да не различавам кой е авторът. Но не бива да се приема на сериозно всичко, което правим”, каза Красимир Добрев. Към изложбата имаше и манифест, за който художникът каза, че е по-скоро закачка, въпреки че тримата държат на тези принципи. „Държа да кажа, че манифестът не е на сериозно, времето на манифестите отдавна е отминало. Ние не размахваме с колегите Свилен Стефанов и Красимир Карабаджаков изисквания какво трябва да се прави или не трябва да се прави. Накрая казваме, че всеки може да си прави това, което си иска. Но ние съобщаваме, че има тревожен момент”, каза Добрев.

Тревожният момент според него е, че се появява масов подтик сред художниците, дори и младите, да са свързани с дигиталния образ. Красимир Добрев не отрича стойността на фотографията, както професионалната, така и любителската, но не приема ленивото й трансформиране в живописта. Уж под формата на някакво псевдоноваторство или иновативност. Според него е възможно по някакъв начин да бъде включван и фотообраз, но само ако има контекст и то не само изобразителен, но и смислов. При това не просто прерисуван или надрисуван. „Връзката с фотографията е, че напоследък се забелязва млади хора и не толкова млади, които тръгващи да правят изкуство го свързват с дигиталния фотоапарат. И прехвърляйки го в изображението, което може да бъде много интересно, виждаме една безпомощност, че не може да се изработи онова единствено и уникално, случващо се само при изобразяването от един субект - художник”, добави Красимир Добрев.

8_4

А в Софийска градска художествена галерия продължава изложбата „Изгнания” на забележителния  фотограф Йозеф Куделка. Ето и неговото гледище за снимките и фотографията: „За всеки човек фотографията е нещо различно. За мен фотографията е лично оръжие. Аз по професия съм инженер, работил съм дълго време и същевременно с това съм разбрал, че това не ми достига. Успоредно със задълженията ми като авиационен инженер заобичах много фотографията. Снимах все повече и повече и понеже имах проект, който беше свързан с циганите, усещах че този проект не мога да го изпълня, ако изцяло не се отдам на фотографията. Една от причините да се увлека по фотографията е, че фотографията ми осигури свобода. Като инженер отговарях за 60 души, които бяха мои подчинени и по-специално за самолетните двигатели. Това ми създаваше доста големи проблеми, бях под голям стрес. Реших, че трябва да се освободя от това. Но държавата не ми позволи. А като фотограф за началник имах само фотоапарата и това е всичко“.

За работа си Куделка каза: „Не обичам да регламентирам фотографията, нито да обяснявам своите снимки. Обичам, обаче, хората да ги коментират. Смятам, че да правиш снимки, да знаеш да натискаш спусъка на апарата само, е да знаеш какво ще излезе от тази снимка. За да спазвам тази логика в моите действия, аз разглеждам снимките, които съм направил като отпечатъци, върху които аз мисля, а не предварително да съм замислял какво ще излезе от тях. Тъй че много хора могат да натискат спусъка, обаче не много хора веднъж направили снимката могат да оценят това, което самите те са направили и да го покажат. Фотографията е вид артистична дейност, при която можеш да постигнеш едно майсторско изпълнение случайно, без да искаш. Но смятам, че ако фотографът иска да каже нещо, той го казва в книга, но няма много такива книги“, каза Куделка.

9_1

И още фотография в София. На 21 май, вторник, от 18:30 ч. в столичната галерия „Сердика” на ул. "Цар Самуил" 90 Б етаж 2 се открива изложбата: „Фотобъстър - София през обектива на италианския фотоколектив Чезура”. Италианският фотоколектив Чезура снима и представя София по нетрадиционен начин. Тази изложба е част от събитията на фестивала ФотоФабрика 2019. Фотобъстър (Photobuster) е проект за визуална грамотност, представен от италианския колектив Чезура. Професионалисти в сферата на визуалните изкуства, фотографите работят заедно с идеята да документират и едновременно с това да изследват конкретно място. По този начин нетрадиционната фотография се превръща в инструмент за схващане на реалността по нов начин. Фотоколектив Чезура е основан през 2008 г. като обединение на група независими италиански фотографи. Основната цел на колектива е създаването и продуцирането на единствени по рода си фотографски проекти. „Фотобъстър - София през обектива на италианския фотоколектив Чезура е част от проекта „Следите раняват“, финансиран от Столичната програма „Култура” 2019. Шестият фестивал Фотофабрика е част от Календара на културните събития на Столична община за 2019. А върви и още една изложба по този проект - фотографии от емблематичните митинги в началото на Прехода. Те са от фотоархива на журналиста и фотограф Иван Бакалов и са избрани от фотофонда на Фотофабрика. Изложбата с документални кадри е експонирана в Регионален музей за история на София – Експозиция за национално помирение. В нея са включени фотографии, които показват лицата от площада и лицата от ораторската трибуна на първите митинги след падането на Живков през ноември 1989 г. Така че фотографията говори. Зависи кой говори, какво казва и на кого. А дали е изкуство – споровете ще продължат…

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1. Генади Гатев – „Коректно/некоректно изображение”

2. Куратор и участник в изложбата „Фотография след фотографията” е Генади Гатев

3. Свилен Стефанов – „Портрет на Хубен и Тушев”

4. Росица Гецова – „Everything will be alright”

5. Красимир Добрев на изложбата „Ленива проходимост или за прерисуваната фотография като живопис” също в галерия „One Monev”

6 - 7. Творби на Красимир Добрев от изложбата

8. Йозеф Куделка на изложбата си в Софийска градска художествена галерия

9 - 11. Фотографии на Куделка от изложбата му в СГХГ

Моля почакайте...