Радичков присъства мощно в програмата на „Сфумато” през януари и февруари

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy

Януари е особен месец не само в творчеството на Йордан Радичков, но и в живота му. Като говорим за творчество, не можем да не споменем знаковата му пиеса „Януари”, а за живота му – на 21 януари се навършват 15 години откакто напусна нашия грешен свят. Населен с шарени човеци, които Радичков така много обичаше. Както казваше: „Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”

1_26

Както пише в ремарката за „Януари”: „Събитията в тази пиеса се развиват през месец януари, най-българския от всички месеци, когато прозорците на селцето са изрисувани със скреж, под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка порта стърчи по една сврака, във всеки селски кладенец живее по един воден дух, някъде и по два, та е трудно да се изчисли като колко се падат на глава, от населението, вълци прокарват сватбарски пъртини край селцето и макар да са потънали до уши в сняг, селце и хора се повдигат на пръсти, за да надникнат отвъд пъртините и къде с действие, къде с въображение се мъчат да разчетат събитията, записани в белите преспи на зимата. Сюжет, поверия, музика и действащи лица са взети от северозапад”. Като че ли тези селца от Радичково време вече поизчезнаха, то и зимата през януари вече не е такава, както и Радичковите хора, но това не пречи да ги съхраним и да се опитаме да ги възкресим и в днешното време. Такива опити в изкуството ни има, още повече през тази година, когато се навършват и 90 години от неговото рождение.

Един от опитите да върнат Радичков при нас днес е на Театрална работилница „Сфумато” с проекта си „Ноев ковчег”. Преди началото на програмата Маргарита Младенова и Иван Добчев написаха: „ТР „Сфумато“ започва работа върху новата си творческа програма „Ноев ковчег“. Проектът замисля да възсъздаде Радичковия свят и неговите човеци  в контекста на ХХI век; да направи нов театрален превод на неговите послания – предупреждения за съдбата на уникално българското в срещата му с Европа и света; да реабилитира живата връзка на българина с природното и магичното в битието и да ги защити като непреходна ценност.

Предвиждаме създаване на два спектакъла „Луда трева“ /режисьор Маргарита Младенова/ и „Нова библия“ /режисьор Иван Добчев/ и чрез поредица от ателиета, репетиции, лекции и беседи, срещи с публики, репетиции на свободен достъп и следващи периоди на разпространение, фестивални участия, надграждане в други форуми /”Малък сезон“/ - планираме дълъг пълноценен живот на програмата. Заглавието „Ноев ковчег“ присъединява нашето убеждение към  убеждението на автора, че литературата и театърът са призвани, предназначени да пренесат жива паметта за ценности през потопа на амнезиите и изчезването. При всички случаи това завръщане към Радичков е по-голямо изпитание днес и е по някакъв начин по-съдбовно за самите нас, спрямо смисъла на това, което искаме да правим оттук нататък. Надявам се, абсолютно лично, персонално за всеки от актьорите, за всеки от участниците, че е по-голямо откритие и преживяване, отколкото е резултатът. Това беше и една от същинските цели да се завърнем към Радичков“.

2_15

Сега вече спектаклите са реализирани и могат да се видят в „Сфумато”. Както каза Маргарита Младенова на пресконференцията преди премиерата на „Луда трева”: „Светът е една голяма Калиманица, която ще отиде под водата. И това го правят хората, не го прави природата. Този вариант на „Луда трева“ – той е различен и като текстове, като стъпва върху същите бази, според мен като замисъл и намерение е едно много по-разтревожено представление, в което не липсва чувството за хумор, не липсва въпрекиският им празник, но те по-малко са хора на илюзиите и повече знаят, че отстояването не е, защото някой ти дава шанс, а отстояването е въпреки, че нямаш шанс и това е, като че ли те тества в мярката. Те са несъответни хора. Това е голяма плесница срещу нас, които сме съответни хора. Такава е ситуацията и ние така ще се държим. Тоя вятър вее – ние натам ще гледаме, после ще се смени вятърът и ние ще сменим посоката. Те са точно обратното. В това отношение те са наистина близо до Бога като предназначение на човека в убеждението си… И то даже не е убеждение, че си тука, за да се грижиш, да правиш, да съхраняваш и, който иска да ти го развали – той е верблюд“. Почти изповедално сподели Маргарита Младенова.

Срещите с Маргарита Младенова и Иван Добчев преди премиера или по повод на други събития в „Сфумато“ винаги не са просто интересни, а задълбочен, вълнуващ момент на общуване за света около нас, за мисията на театъра и не само. Сега в центъра е Йордан Радичков и като че ли чрез тях го откриваме отново и той е винаги тук и ще бъде тук… Иван Добчев каза: „Това, което ми се струва много важно е особената метафизика на понятието „Ноев ковчег“, на идеята на образа, който последните си години Радичков създаде. Наистина, това, което създаваме и слагаме на сцената трябва да има самочувствието, че ние по някакъв начин правим един нов „Ноев ковчег“. Това искаме да го пренесем през времето, ето това искаме да съхраним от забравата. По някакъв начин да знаем, че то няма да отпадне, няма да отмре, то е нещо ценно и не можем да го забравяме, не можем да го прескачаме, не може да нямаме памет за него. Спектакълът с това се занимава много. Връзката между двата спектакъла е в това, че ако първият е започнат в първите часове преди да бъде потопен този свят /последния ден/, моят спектакъл започва след това, много след това. Когато селото отдавна го няма и тези персонажи, които ние ще гледаме дали са истински или всички са тенци. Всички са някакви такива – прескочила ги е някаква котка или как са се завърнали тук и какво правят тука, какво правят в това пространство, което е една разрушена църква“.

Когато говорим за Радичковия дух и пиеси в „Сфумато”, разбира се, че трябва да споменем още един спектакъл, който се играе на сцената на театралната работилница – споменатия „Януари”. Режисьор е Ованес Торосян, който пита в анотацията за спектакъла: „Кога човек губи човешката си същност и се превръща в животно? Кога инстинктите за самосъхранение надделяват над разума и брат е способен да прати брата си на смърт, за да спаси собствената си кожа? Къде се ражда лицемерието и предателството? Бергман казва „ние създаваме образ на собствения си страх и този кумир, наричаме Бог.“ Дали не назоваваме неизвестното с името на бог? Доколко си готов да жертваш себе си, в името на другите пред очите на този бог?”. А тук е хубаво да цитираме Исай в послеслова към „Януари”: „Тъй ще се търкаляме ние като жироскоп из нашия северозапад и ще кръстосваме къде пътищата на тоя живот, къде словата на тоя живот и навсякъде около тебе ту отвесно се изправят въпроси, ту водоравно, отвсякъде те заобикалят, сочат те с пръст и ти подвикват: Отговори! Като се вторачиш повече в тях, изведнъж разбираш, че цял живот трябва само да отговаряш, и не ти остава време поне веднъж в твоя живот ти сам да се изправиш в целия си въпросителен ръст и с целия си въпросителен ръст да извикаш на живота: ти отговори!... Скланям смирено глава, братя, пред въпросите на живота. (Покланя се.)”.

6_14

А в края ни се иска да цитираме поета и философ Валентин Славеев, който в рецензия за „въпреки.com” написа за „Нова Библия”: „Ноев ковчег” сякаш проверява възможното. „Нова Библия” вероятно излиза от наводнения под в църквата, несъществуващия кон и преструващата се мъртва лисица. Радичковият свят е плетеница от възможни реалности, магични пространства и митове. Новата програма Радичков някак търси дали още нещо от човека се е счупило, дали митовете все още се държат от границите си. „Нова библия” още веднъж обръща внимание на фрагментарността на битието, на разпадналия се голям разказ, проверявайки дали има възможност за неговото съчленяване”. А всичко това може да се провери ако отидете на спектаклите на „Сфумато” по текстовете на Радичков през януари и февруари. 

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на „Сфумато”

1.Паметникът на Йордан Радичков в София до Националната галерия – Двореца на скулптора проф. Емил Попов – снимка Стефан Джамбазов

2. Маргарита Младенова и Иван Добчев при представянето на проекта „Ноев ковчег” – снимка Стефан Джамбазов

3 и 4. „Луда трева” - снимки Яна Лозева, архив на „Сфумато”

5 и 6. „Нова Библия” – снимки Яна Лозева, архив на „Сфумато”

7 и 8. „Януари” – снимки архив на „Сфумато”

Моля почакайте...