Пролетни и еротични тръпки в столични галерии

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy

Съвсем естествено пролетта предава своите сокове и на галеристи, и на творци. Може би затова някак естествено по-приглушените зимни тонове отстъпват на по-пролетни усещания – и като колорит, и като теми. Едната изложба е на Захари Каменов в столичната галерия „Астри” и носи точно това име – „Пролетно тайнство”. В нея художникът показва живопис и скулптура.

4_7Захари Каменов е творец, който работи с много изразни средства. Преди време в разговор за „въпреки.com” каза: „Не е толкова важно средството, с което се изразява художникът. Важно е това, което иска да каже. Идеята, която иска да внуши не само на зрителя, а и да реализира това, което е в него. Аз съм завършил живопис и съм правил през всичките години живопис. Много време мен ме познаваха като график, но пътя, който извървях досега е свързан не само с графиката, но и с живописта. Правя и теракота, имам пещ. Показвал съм акварели, пастели, въобще всичко, което ми е правило удоволствие. И текстил съм правил, и пластика”, каза Захари. Той не приема разделението в художествените среди на живописци, графици, текстилци, керамици… За него е важно какво художникът иска да изрази – важни са идеите, а не материалът.

Живописта му е много любима и той не смята, че тя може да умре или да изчезне с времето. „Така, че нищо няма да умира и всичко ще се възражда като феникс, особено живописта, която ще бъде една вечна класика”, твърди той. Какво е водещо при него, как тръгва към една картина? „При всеки артист е индивидуално. При мен емоцията е водеща, която е в мен. И в този смисъл е много лично”, обясни художникът. Говорихме и за съдбата на художника като битие, и за пазара на изкуство в България. Според него такъв пазар у нас няма и рисуването е „нашата малка лудост”, сподели той. Но пък цял живот до сега е живял от изкуство. За него „Астри” е прекрасно място, където е правил не една изложба или е участвал в други. Смята, че „Астри” има една специална атмосфера като пространство. Убеден е и че галеристката Вихра Пешева придава специален аромат на това пространство с отношението си към артистите, към публиката, към картините, които подрежда тук.

Иначе като художник се съмнява в тази идея, че някой сънува картините си. „Обикновено при мен картината е едно по-дългосрочно навлизане в определен тип пространство, което те провокира по точно определен начин да работиш. Натурата влияе, но след това и то подсъзнателно. Не съм художник, който рисува от натура”, разкрива той. Същевременно признава, че в един момент на художника все по-малко са му нужни много хора. През последните години е по-затворен. Знае точно какво иска и се опитва да го прави. „Искам да имам бои, платна и глина”, усмихва се Захари Каменов и тези думи обясняват и изчерпват всичко необходимо за художника. А сега му предстои и нова изложба – този път в Софийска градска художествена галерия. Озаглавена е „Небесно куче” и включва живопис и теракота. Открива се на 27 април и продължава до 27 май.

А другата изложба, която искаме да споменем, е в галерия „Васка Емануилова”, филиал на Софийска градска художествена галерия. Тя е озаглавена „Еротиката на Стоян Венев през погледа на Богомил Райнов”. Очевидно, че някои от големите ни художници наред със социалистическата нормативност са създавали и свои произведения „за душата и тялото”. Спомняме си преди време една изложба на художника Никола Мирчев, който се оказва, че наред с емблематичната за онова време картина „Разпит” има еротични рисунки, неочаквани за „правилността” на поведението на художника по онова време.

6_7В анотацията за изложбата пише: „Сексът, еротизмът и любовта са аспекти на един и същ феномен, израз на това, което наричаме живот.“  Надзърнем ли в света на изкуството, няма как да не открием присъствието на тези три аспекта в творчеството на стотици автори, изявявали се в полето на литературата, музиката, киното, театъра, пластичните изкуства. Обаче, в изкуството на българските художници, проявата им е смущаващо ограничена. Сред малкото автори, в чието творчество откриваме по-устойчиво присъствие на еротичното(?), е Стоян Венев. Именно това наследство може да бъде видяно в изложбата „Еротиката на Стоян Венев през погледа на Богомил Райнов”.

В началото на 60-те години на миналия век, когато Богомил Райнов се завръща в България той е ангажиран с написването на монография за художника Стоян Венев. Осъществените множество срещи между двамата водят до зараждането на едно трайно приятелство, в което художникът разкрива една своя дълго прикривана страст – трайният му интерес към еротиката. Голото, изтъкано от желание, човешко тяло, страстта между мъжа и жената са намерили изява в творчеството на Венев, към което Б. Райнов проявява жив интерес и през цялото десетилетия, откупува от приятеля си. Това са десетки листове, изпълнени с акварел, туш или молив, които остават задълго прикрити в личния архив на Богомил Райнов. След смъртта на писателя те попадат в частни колекции и днес, значителната част от тях могат да бъдат видени в оригинал в настоящата изложба.

Публиката познава яркото живописно творчество на художника и неподражаемото му чувство за хумор изявено в десетките му сатирични рисунки, осмиващи властимащите, църковната власт, първичният сексуален нагон у хората. В подредената в галерия „Васка Емануилова” изложба, това се герои оставени без дрехи. Герои отдадени на похотта и сладострастието. Образи, които са част, по определението на Богомил Райнов от „секретното творчество” на Стоян Венев. Прикривано творчество, което ни дава възможност, както никое друго в българското изкуство, не само да осъзнаем половата си незрялост и груба първичност, но и да оценим, посредством спомените на Б. Райнов за това творчество, механизмите на съществуване в близкото ни минало, с което така и не успяваме да се помирим”, пише в текста за изложбата.

Текст: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на СГХГ

1. Захари Каменов при откриването на изложбата си в галерия „Астри”

2. и 3. Творби на Захари Каменов от изложбата

4. Скулпторът Павел Койчев също дойде на изложбата на Захари Каменов в „Астри”

5. Стоян Венев – „Автопортрет в леглото”, 1960-те – архив на СГХГ

6. Стоян Венев – „Пред огледалото”, 1960-те – архив на СГХГ

Моля почакайте...