Помни, че си жив!

Memento Vivere (Помни, че си жив) е четвъртата изложба от програмата на осмото издание на фотографския фестивал „ФотоФабрика“. В нея са събрани за първи път работите на 15 съвременни български и световни автори, които по покана на фестивала изпратиха своите произведения, запечатали моментите, които ни напомнят, че сме живи.

Изложбата е в Националната галерия, Двореца и ще продължи до 12 септември. В годините в зависимост и от контекста на идеите, които развива фестивалът чрез фотографията, сме били сред публиката на това забележително събитие в различни локации в София. Но едно от специалните места почти винаги е било, макар и в различни зали, пространството на Двореца. Неговата атмосфера създава и усещането, че сме сред произведения на изкуството, а и селекцията на „ФотоФабрика“ винаги е максималистична като избор действително на шедьоври и техните създатели. Но заедно с това са и с ярко присъствие на човека и на времето, в което живеем.

Предложената селекция идва в момент, в който изглежда, че животът ни тръгва по нов начин, който се опитваме да наричаме „ново нормално“. Но животът никога не може да е само „нормален”. Той просто е всичко. И ние сме в него. А когато забравяме това и го пускаме да изтича като пясък между пръстите, винаги намира нещо, с което да ни напомни, че той е, ние сме и важното е тук и сега. Това показват фотографиите, представени в изложбата. Тя продължава и темата на миналогодишната експозиция на ФотоФабрика в Национална галерия/Двореца - Memento Mori (Помни, че си смъртен). Отбелязват организаторите. Припомняме, че тогава те ни развалнуваха и с въведението си към изложбата:

Да осъзнаеш своето място в природния ред.

Да усетиш крехкостта на човешкия вид.

Да създадеш нови комуникационни кодове.

Да превключиш на друг режим на мислене.

Фотографията като опит за бягство от и в действителността. 18 български автори представиха миналата година пак през лятото свои работи, разказващи за периода на извънредното положение така, както само фотографията може – със светлина и смисъл.

Антон Кръстев, Валентин Стефанов, Васил Германов, Веселина Николаева, Виолета Апостолова, Вихрен Георгиев, Георги Стоилов, Дориян Тодоров, Евгени Димитров, Мария Милкова, Михаил Новаков, Николай Дойчинов, Павел Червенков, Пепа Христова/ Аня Полман, Светлана Бахчеванова, Стоян Ненов, Яна Лозева и Яна Паскова с кадри от безпрецедентните времена, в които живеем. Със специалното участие на световноизвестния холандски фотограф Ървин Олаф, чиито изключителни фотографии видяхме още през 2016 г. в Националната галерия отново благодарение на „ФотоФабрика“.

Но да се върнем на сегашната изложба Memento Vivere (Помни, че си жив). Представени са забележителни майстори на фотографията от България и света:  Алекс Майоли, Антоан Д’Агата, Гаро Кешишян, Георги Кожухаров, Денис Бучел, Денислав Стойчев, Димитър Дилков, Емил Христов, Ломовера, Мисирков/Богданов, Михаела Аройо, Пепа Христова, Пиер Гонор, Стоян Ненов, Чема Мадос.

Алекс Майоли е италиански фотограф. Основният фокус в цялото му творчество е театърът на нашето всекидневие. Многогодишният му опит в заснемането на хората във всевъзможни ситуации го кара да изследва идеята за човека като актьор в собствения си живот. Снимките му се превръщат в сцени от филми, където хората изразяват себе си чрез своята игра, а зрителят започва да се чуди дали кадрите са факт или фикция. От 2001 г. е член на “Магнум” – най-престижното фотографско сдружение в света. Представлява го галерия „Хауърд Грийнбърг” в Ню Йорк. Благодарение на „ФотоФабрика“, имахме шанса да видим великолепната му изложба в СГХГ „Аз, моя милост и ЕС“ през 2017 г.

Антоан Д'Агата е роден в Марсилия. В началото на 20-те си години напуска Франция и след серия пътувания се установява в Ню Йорк. Там негови учители са Лари Кларк и Нан Голдин. Първите му фотокниги са De Mala Muerte и Mala Noche. През 2001 г. след публикуването на Hometown печели френската награда за млади фотографи на името на Нисефор Ниепс. Следват регулярни публикации и няколко филма. Темите, по които работи, обикновено са определяни като табу: зависимости, секс, лични обсесии, проституция. От 2008 г. е пълноправен член на „Магнум”.  През 2009 г. излиза документален филм за него, озаглавен “Камбоджанската стая: Ситуации с Антоан д’Агата”. Той също е познат на българската публика. В рамките на Шестия фестивал „ФотоФабрика“ през 2019 г. в Националната галерия - Софийски арсенал - Музей за съвременно изкуство, той беше представен с творбата "КОРПУС или екзалтацията да бъдеш".

Гаро Кешишян е сред големите имена от старата школа във фотографското изкуство и е минал през всичките му значими прояви у нас, получавайки най-високите отличия. През годините е имал самостоятелни изложби в Ла Рошел и Арл – Франция, в Лестър – Великобритания, в Будапеща, Токио, Хюстън, Лос Анджелис, Ню Йорк, Копенхаген, Венеция. Носител е на наградата на град Варна за 2019 г.

Георги Кожухаров е съосновател на платформата за документални истории Lens2Lens. Носител е на първа награда три поредни години в конкурса БГ ПРЕСФОТО за репортажите си от войната в Сирия, Украйна и за материала си за бежанската вълна в Европа. Носител е на специалната награда на Асоциацията на европейските журналисти, на златен медал за фотожурналистика от „Фотографска академия“, на наградата на Канон България „Снимка на годината“, както и на голямата награда за социална фотожурналистика в конкурса „Шаварш Артин“.

Денис Бучел е израснал из улиците на Молдова, Израел и България. С фотография се занимава от началото на 2007 г. Има отделни публикации в български и международни електронни и печатни издания. Негови снимки са участвали в различни изложби в България и по света – Китай, Молдова, Украйна, Русия, Тайван, Израел, Полша. През 2014 г. в София е първата му самостоятелна изложба, представяща кадри от цикъла „Кучешки живот” (Dog’s Life).

Денислав Стойчев е роден в Ямбол. Завършва журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Носител е на награда за най-добър млад фотожурналист от конкурса БГ ПРЕСФОТО. Участва в майсторски клас по документална фотография на агенция NOOR в Белград, уъркшоп в City University of New York's Graduate School of Journalism, организирани от New York Times, и майсторски клас по мултимедийна журналистика с Кенет Кобре в София. Негови текстове и фотографии са публикувани в над 20 български и чуждестранни издания.

Димитър Дилков е един от 100-те най-добри фотографи в света в класацията на CNN за 2019 г. Роден е във Враца. На 14 години получава фотоапарат Смяна 8М и оттогава не е спирал да снима, макар да твърди, че сериозните му занимания с фотография започват през 1990 г. Скоро след това става фотограф на Агенция Ройтерс. В момента е кореспондент на Агенция Франс Прес в Москва. Участник е и в петото издание на „ФотоФабрика“ 2018.

Емил Христов е оператор на някои от най-успешните български филми в последните години: „Шивачки“ (реж. Людмил Тодоров), „Положителни емоции“ (реж. Елдора Трайкова), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (реж. Стефан Командарев), „Дзифт“ (реж. Явор Гърдев), „Каръци“ и „Страх“ (реж. Ивайло Христов), „Ако някой те обича“ (реж. Киран Коларов). Списъкът е дълъг, а кариерата на Емил Христов – впечатляваща и неслучайно е определян като един от най-забележителните оператори в българското кино.

Ломовера (Вера Гоцева) има опит в журналистиката, рекламата, организирането на събития и създаването на онлайн съдържание. Вълнува я начинът, по който фотографията променя погледа ни върху света. От няколко години води семинари, курсове по фотография и публични лекции в различни формати като TED, Creative mornings и други. Има 8 реализирани изложби.

Мисирков/Богданов са визуални артисти, оператори, фотографи, продуценти. Впечатляващият им творчески тандем е в основата на редица успешни визуални проекти и документални филми. Съучредители са на Българското фотографско сдружение и основатели на продуцентска компания АГИТПРОП.

Михаела Аройо започва като фоторепортер в медия, а след това продължава професионалния си път на свободна практика. Жанрът, в който работи, е документална фотография. Тази година бе открита първата ѝ самостоятелна изложба „Корен”. В нея тя показва ярки личности от Бесарабия, които допринасят за съхраняването на българското самосъзнание, като същевременно представя разноцветния културен контекст на региона.

Пепа Христова е фотографка с изложби в някои от най-големите артцентрове в Европа – Deichtorhallen в Хамбург, C/O в Берлин, NRW-Forum в Дюселдорф, Академията на изкуствата в Берлин, Bozar в Брюксел. В ръцете ѝ обективът е най-силното средство за разказване на неразказвани, неподозирани и невъзможни понякога истории. Пленена е от онази част на Европа, която светът не познава добре – Балканите, и най-вече от красотата и тайнствеността на традиции, превърнали се в анахронизъм и останали да напомнят за друго време, друг свят и други ценности.

Пиер Гонор е френски фотограф, живеещ в Мадрид от края на 80-те години. През 1998 г. започва да снима човешки лица в необикновени, емблематични за работата му портретни серии. Пред обектива му застават жители от перифериите на мегаполисите. В Япония снима  могъщата мафия Якудза. Неговите серии (заедно с Regards (2000-2003) и Utopicos (2004-2005) са задълбочен поглед към човешките общности и особено към членове на маргинализирани групи, на които обществото обичайно обръща гръб. Познаваме го от третото издание на фестивала 2015 „Различните Аз“ отново в Националната галерия. Тогава той каза по повод на изложбата си: „„Избрах хора, отдалечени от материалното благополучие, от шума на нашето еднородно градско общество. Избрах лица, които светят с различна светлина и притежават изключителна енергия. Исках да наруша установеното мълчание около тях и в същото време да съхраня интимността и тайнството... Това е моят начин да наруша заобикалящата ги социална тишина, но най-вече да отдам почит на "Другите Нас".

Стоян Ненов е фоторепортер на Reuters и първият българин, носител на наградата „Пулицър“. Отличен е заедно с колегите си от фотоотдела на агенцията в категорията „Снимки от горещи новини“. Признанието идва след работата им по отразяването на драмата на стотиците хиляди бежанци, пристигащи в Европа, след като са загубили всичко.

Чема Мадос е испански фотограф. Започва през 80-те с паралелно изучаване на  история на изкуството и фотография в Мадрид. Първата му самостоятелна изложба е от 1984 г. Днес Чема Мадос е сред великите мистификатори във фотографията – най-важното в неговите снимки е онова, което не се вижда. Фотографът създава нова реалност с предметите, които ни заобикалят. Кани зрителя да довърши композицията и да открие втория, третия, скрития смисъл на посланието. В тази игра на асоциации Чема Мадос е ненадминат. Неговите черно-бели композиции съдържат в себе си шарена палитра от възможни интерпретации – изненадващи и прости до гениалност. Краят остава за нас. Неговата изложба беше част от първото издание на „ФотоФабрика“ през 2014 г. в Националната галерия.

Именно по повод на това второ издание, чиято централна тема беше „Маргиналният човек“, разговаряхме за „въпреки.com” с Еми Барух, журналистка, преводачка от френски и испански, директор и създател на „ФотоФабрика“. Тогава тя каза: „В периферията на обществото можем да видим два типа хора. Едните са изтласкани от обществото, другите сами са се отстранили от мейнстрийма, от обтекаемия и безконфликтен начин на живот”. И допълни: „Казвам това без високомерие към обитателите на общежитието. По-голямата част от тях се съобразяват с наложения дневен ред, с диктата на обстоятелствата, защото от това зависи тяхното битово оцеляване. Казвам го и с гняв към тези, които могат да избират, и са избрали егоистична “печеливша” стратегия, застинали са в конформистки приклекнала поза, уморили са се. Има и друга употреба на понятието “маргинали”:  така описват себе си индивиди от интелектуалстващия “елит”, които се гнусят и от плебса, и от овластения простак; претендират за монопол над истината и капитализират своята привилегирована позиция на посредници между различни центрове на власт. Но не тези “маргинали” ни интересуват”, продължи тогава Еми с аргументацията за избора на темата от екипа на ФотоФабрика: „Нашият избор е логично продължение на началото: ние дълго умувахме кои профили на маргиналния човек да включим. Избрахме социалния прочит на понятието. Това търсим във всичките прояви на ФотоФабрика” - уточнява Еми Барух, като уточни, че това е заложено в самата платформа на фестивала - да представя световни образци на фотографията, които наблюдават социалните процеси в света, не само в България. Съобщи и, че екипът на Фотофабрика е избрал за тема на третото издание на фестивала - „Войната”, но за нея Еми само каза: „Войната като вътрешно състояние и външна конфронтация между човешки общности. Днес има един удобен политически израз – в медиите не се говори, че има войни, а че има военни конфликти. Това прикрива истинския ужас на човешките трагедии.” Според журналистката, в нашия свят има много неща, които не са приемливи. А за фотографията беше категорична: „В динамиката, която живеем днес, снимката е много по-бърза медия, много по-комуникативна и убедителна за масовата публика. Това е лаконична медия, безсловесна и в този смисъл - универсална. Снимката е много, много важна медия.”

С настоящото си издание “Фотофабрика” навършва осем години. Първият цикъл фотографии, дал началото на фестивала, бе “Протестиращият човек”. Неслучайно началото е дадено именно с такава изложба през 2013 г. Годината, белязана от най-дълго продължилите протести в България, започнали срещу правителството “Орешарски” заради назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

По повод сегашната изложба Memento vivare, Еми Барух каза в интервю пред БНР: "Фотографиите идват, за да кажат, че трябва да помним, че сме смъртни, особено това важи за тези, които са лакоми и алчни и забравят за своето кратко и мимолетно съществуване на тази земя, и за останалите, които се опитват да учат от децата и животните, които успяват да се насладят на мига. В люлката между вчера и утре забравяме да сме сетивни днес", каза още Еми пред БНР.

Тя винаги е споделяла, че идеята за „ФотоФабрика“ е на дъщеря ѝ Фелия Барух, прекрасна фотографка. Екипът е чудесен, неуморен, изключително креативен и виждаме вече осем години на какво са способни с въображение, с познание, с работа да сътворяват едно от най-страхотните събития в София на световно равнище. И не пропускайте изложбата „Помни, че си жив“, освен, че забележителна, дава и смисъл, който за жалост понякога ни убягва, а усилието си заслужава. Самият живот ни изправя пред двете състояния на духа и тялото „Помни, че си смъртен“ и „Помни, че си жив“…

Фестивалът „ФотоФабрика“ е част от Календара на културните събития в столицата.

Текст: „въпреки.com”

Снимки:

1.     Пиер Гонор на изложбата Memento Vivere „Помни, че си жив“, снимка: Стефан Марков

2.     От изложбата Memento Vivere „Помни, че си жив“, снимка: Стефан Марков

3.     От изложбата Memento Mori „Помни, че си смъртен“, снимка: Стоян Ненов, архив на „ФотоФабрика“

4.     Фотографията на Антоан Д'Агата, архив на „ФотоФабрика“

5.     Георги Кожухаров пред творбата си на Memento Vivere „Помни, че си жив“, снимка: Стефан Марков

6.     Денис Бучел на изложбата  Memento Vivere „Помни, че си жив“, снимка: Стефан Марков

7.     Фотографията на Емил Христов на изложбата  Memento Vivere „Помни, че си жив“, снимка: архив на „ФотоФабрика“

8.     Фотографията на Пиер Гонор на изложбата Memento Vivere „Помни, че си жив“, снимка: архив на „ФотоФабрика“

9.  Фотографията на Стоян Ненов от спечелилите „Пулицър“, снимка: архив на „Фотофабрика“

10.  Фотографията на Чема Мадос на изложбата  Memento Vivere „Помни, че си жив“, снимка: архив на „ФотоФабрика“

11.  Еми Барух, когато споделяше за идеята „ФотоФабрика“ 2015 г., снимка: Стефан Джамбазов

12.  Яра Бубнова /л/, директор на Националната галерия и Еми Барух /д/ на изложбата  Memento Vivere „Помни, че си жив“, снимка: Стефан Марков

13.  Пиер Гонор и Фелия Барух на изложбата  Memento Vivere „Помни, че си жив“, снимка: Стефан Марков

14.  От изложбата Memento Vivere „Помни, че си жив“, снимка: Стефан Марков

Моля почакайте...