Писатели, читатели и литературни награди

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy 

През месец май и около светлия празник 24 май традиционно се обръща внимание у нас на литературата и четенето. И така отново няколко събития в София привлякоха вниманието на пишещите и четящи столичани.

1_17На първо място това е традиционната награда в седмия конкурс за Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България”. Председателят на журито Владимир Зарев съобщи решението за победителя в тазгодишния конкурс ― „Хавра“ /изд. „Сиела”/ на Захари Карабашлиев. Журито, в чийто състав влизат и проф. дфн Амелия Личева, доц. д-р Борис Минков, Марин Бодаков, доц. дфн Пламен Дойнов, номинира романа сред шестте финалисти на конкурса, заедно с: „Катафалка, два носорога“, Петър Крумов /изд. „Колибри”/; „Невидими“, Наталия Делева /ИК „Жанет 45”/; „Пътят към Тива“, Яница Радева /изд. „Парадигма”/; „Фини прахови частици“, Ангел Игов /ИК „Жанет 45”/; „Чамкория“, Милен Русков /ИК „Жанет 45”/. Заместник-министърът на културата Румен Димитров поздрави лауреата и му връчи Почетната грамота на НДФ „13 века България“, с парично покритие в размер на 11 000 лв.

А в анализ за „въпреки.com” проф. Амелия Личева, преподавателка, литературна критичка и поетеса написа за романа: „Съчетаването на съвремие с исторически разказ имаме в „Хавра“. С този свой втори роман Карабашлиев доказа, че успехът му не е случаен, че умее да влиза в епохи и стилове, че владее езици, които му позволяват да избегне капаните на уж познатите сюжети и да направи един наистина майсторски и стойностен роман. Накратко: когато конкуренцията е силна, и победителят има защо да се радва, и останалите могат да са доволни от номинациите си”.

3_8А колкото до за участниците в конкурса проф. Личева добави: „Както обикновено, и тази година участниците в конкурса „Роман на годината“ бяха много. Първият извод, който следва да се направи от тази многобройност е, че модата да се пишат романи продължава да е твърде силна и заразителна у нас. Всъщност, не само в България, навсякъде по света в момента е престижно да си писател. Фейсбук - постовете и лайковете към тях накараха стотици хора да се изживяват като писатели и да превръщат дилетантските си  излияния в текстове, предназначени за публика, назовавайки тези азови псевдописания романи. Неслучайно в Европа е в особен разцвет и жанрът на биографиите на неизвестни личности, а у нас той се е клонирал в мемоаристика, създавана от знайни и незнайни писачи. Като добавим и огромния брой издателства, както и възможността за самиздат и реклама през Фейсбук, която може да гарантира дори и някаква читателска общност, пък била тя и от роднини, няма защо да се чудим на въпросния разцвет и на въпросната мода”.

А писателят Владимир Зарев в своите думи при връчването на наградата също отбеляза: „Няма да назова смайващото число романи, които са издадени и които ние, участниците в журито, внимателно и почтително прочетохме. Изводът е, че у нас се пишат много романи – и че епичният жанр, изискващ специално време и посвещение, владеене на богат език, умение да се разказва интересно и съвсем не на последно място – дарба – натрупва сериозен опит и енергия, завладява все по-обширна територия от модерната ни словестност. Романът несъмнено е сред най-увлекателните и търсени четива: появата на запомнящи се, дори знакови български заглавия, които имат огромен успех в последно време, го доказва. Но е и сериозно изпитание за своя създател: да овладееш майсторски повествованието, да заселиш живи, автентични, психологически уплътнени и интригуващи герои между страниците, да  проумееш и пресъздадеш обществените явления, характерни за епохата, която си избрал да опишеш, не е лека задача. Понякога, дори и изпълнена, тя създава неприятното усещане за схематичност и езикова немощ, за недостиг на изразни средства и отсъствие на енергия в четивото – уви, сред множеството романи през годината разлистихме и точно такива – крайно несполучени. Но нека се съсредоточим върху добрите новини: първата е, че можехме да номинираме и повече от шест романа за наградата, а втората: че шестте номинирани романа изграждат много различни, неповторимо свои светове като разчитат не само на играта с епохи, почерци и изведени последователно стилистики, но и на провокативните теми – от античните митове до съвременността, в която врим и кипим и ние, читателите, с разноречивите си гледни точки, очаквания и претенции, разбира се”.

6_10И понеже стигаме до читателите, тях можехме да видим в „читателските гнезда” на Нощта на литературата. За седми път България се включи в международното събитие Нощ на литературата, координирано основно от Чешкия център, чиято е и инициативата. В София събитието беше част от Календара на културните събития на Столична община за 2018 г. Чете се в 19 „читателски гнезда”, като чешката и словашката литература бяха на едно място по повод 100 години от обявяването о на независимостта на Чехословакия. А иначе европейска преводна литература беше четена в дванадесет български града – Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Пазарджик, Перник, Пловдив, Русе, София, Стара Загора и Шумен. Главни организатори на събитието са посолства и културни институти на европейски страни (EUNIC България и други), Представителството на Европейската комисия в България, Фондация „Детски книги“ и Фондация „Следваща страница“. В Нощта на литературата на всеки половин час известни личности четяха откъси от книги на европейски автори в превод на български език. Това се случва едновременно в т. нар. „читателски гнезда“. Във всяко от гнездата се чете от една книга. Всеки слушател имаше възможност да събира печати от „читателските гнезда“. В края на Нощта всички, получили поне пет печата, можеха да участват в томбола и да получат за награда една от четените книги.

Нощ на литературата е международно събитие, което цели да популяризира съвременни европейски автори. Във всеки от участващите градове бяха организирани интересни за четене места, където в ролята на четци влизаха популярни личности – актьори, радио- и телевизионни водещи, музиканти, популярни личности и др. Новото тази година е, че за първи път Нощта на литературата се обърна и към българската литература в превод. В новата поредица, която се реализира със съдействието на Къща за литература и превод, съвременни български автори звучаха в превод на различни европейски езици. Записите ще бъдат публикувани във Фейсбук на @noshtnaliteraturata. Безспорно интерес имаше и то предимно от млади хора. И се надяваме, че този интерес не беше продиктуван само от събирането на печати за участие в томболата, а за истинските стойности в литературата. Което е надежда за четящите, но и за пишещите хора. 

Текст: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1.Захари Карабашлиев получи Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България” за „Хавра”

2.Амелия Личева и Владимир Зарев

3.Изпълнителният директор на НДФ “13 века България” Митко Тодоров с номинираната и пристигнала от Лондон специално за церемонията Наталия Делева

4.Журито на конкурса за Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България”

5.    и 6. В Нощта на литературата на различни места в София имаше „читателски гнезда”, на които дойдоха предимно млади хора

Моля почакайте...