Пианото шества царствено по софийската сцена

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy

 

 

 

 

 

„Пианото е царят на инструментите. Казват, че е органът, но… Пианото е нещо невероятно. То има най-голям регистър, има най-богат звук, различни тембри могат да се вадят на него, с педали – вече два, три. Нещата много далеч са отишли”. Това каза преди време в разговор за сайта „въпреки.com” проф. Стела Димитрова – Майсторова, пианистка, педагог, почетен председател на фондация „Пианисимо”. Неотдавна тя отбеляза с клавирен концерт своята 70-годишнина. А сега зазвучават и финалните акорди за 20 – годишнината на фестивала ppIANISSIMO.

1_8В зала „България” Международният фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO празнува своята 20-годишнина със Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Марк Кадин. Солистите Стела Димитрова - Майсторова, Лилия Бояджиева, Весела Пеловска и Борислава Танева изпълняват произведения на Георги Минчев – Концерт за пиано и оркестър; на Георги Арнаудов – Concerto ppIANISSIMO /специално написан за този юбилей/ и на Ришар Дюбюньон – Battlefield Concerto за две пиана и оркестър. Тази седмица пианото присъства убедително в още два концерта. Единият беше на Нов симфоничен оркестър в Концерта за две пиана и оркестър от Франсис Пуленк със солисти бразилския пианист Пауло Зереу и отново проф. Борислава Танева. А вторият – на пианистката Антонина Бонева с Концерт за пиано и оркестър № 2 от Шопен със Софийска филхармония под диригентството на Филип Ман.

И още един концерт с пиано предстои на 23 октомври в камерна зала „България” с участието на очарователната и талантлива Виктория Василенко. И отново в програмата е творба на Георги Арнаудов – „Пейзаж с птици” за цигулка и пиано. Хубаво е, че звучи пиано и съвременна музика /на 29 октомври предстои и друг интересен концерт под диригентството на Герган Ценов с произведения на Васил Казанджиев, Иван Спасов и Константин Илиев/, но все пак ни се струва, че трябва да има и известна координация между състави и произведения. Защото публиката за концерти на този вид музика в София не е толкова многобройна и понякога системата „колкото повече, толкова повече” не е най-добрата. Даже според едно проучване публиката в София за сериозни и стойностни културни събития е около 20 000 души. А тези хора не могат всяка вечер да плащат било за концерт или за театър, или друг спектакъл.

2_7И една изложба, която не може да бъде пропусната - „Опасни игри” на Чавдар Гюзелев в столичната галерия „Ракурси”. Отдавна очаквахме тази изложба. Преди време в разговор за „въпреки.com” художникът каза убедено, че културата е някакво противопоставяне.  Сподели, че не е мислил някога така – това идва с годините, с натрупването на опит, с житейски път, с лични тегоби. „Нашето поколение изживя доста промени, драстични  и още не можем да осъзнаем в каква степен са ни променили, доколко са ни деформирали, може би. Кое от нещата е било по-силно, достатъчно ли сме били наясно и т.н. Но ако продължаваше онова време, което дълго наричахме застой, животът ни щеше да премине по абсолютно различен начин и като гледам родителите ни или по-възрастните ни познати, виждам точно как щеше да се стече. До ден-днешен не харесвам начин на живот с предвидимост, с подреждане, предпочитал съм по-скоро да рискувам и в житейски, в битов, във всякакъв план, защото обичам непрекъснато да се изненадвам, най-вече от себе си, възприел съм страха за бита и за насъщния като необходимо обстоятелство, което ме държи буден. Не е нужно да навлизаме в лични подробности, имало е и горе и долу, но така е по-добре”, каза тогава художникът.

А доц. Георги Лозанов написа за сегашната му изложба: „Чавдар Гюзелев е столичен художник. Това има малко общо с адресната му регистрация в центъра на София, или дори с факта, че е запомнящо се лице на културния елит на града. Такъв е, защото изкуството му е взряно в градския човек: взряно в стремежа му да защити индивидуалността си от анонимността и баналността на всекидневието; взряно и в пораженията му, които го потапят в меланхолия и самота, огласявани само от клаксоните на автомобилите и шепота на самоиронията. И още нещо: Гюзелев е ветеран в борбата с провинциализма – в мисленето, в маниерите, в страха от чуждия поглед. Той е любител на опасните игри. Така и се нарича – „Опасни игри”, най-новата му изложба в „Ракурси”.

По стените на галерията „мониторите” на 15 квадратни живописни платна на черен фон следят играта, показват, че продължава от началото до края, а вероятно и след това. Само че в детството е спонтанна, безгрижна, забавна, докато с годините не стане ясно, че няма правила, или поне не ти е дадено да ги знаеш и затова няма как да разбереш дали губиш или печелиш. Персонажите на Гюзелев са овладени от тиха екзистенциална паника, минала през телата им и деформирала физиономиите, които приличат на портрети, рисувани от модернист. Изложбата можеше да се казва и „Раждането на модернизма от духа на играта”. Художникът – без назидание, със солидарност предупреждава: въпросът е да не се паникьосаш дотолкова, че да спреш да играеш. Защото тогава се превръщаш в отломък, носен без посока из космическата тъмнина на безкрая”. 

Автори: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1. Георги Минчев /л./, Марк Кадин /д./ и Стела Димитрова – Майсторова по време на репетицията на Концерт за пиано и оркестър от Георги Минчев

2. Чавдар Гюзелев на изложбата си „Опасни игри” в столичната галерия „Ракурси”

Моля почакайте...