Отворени и затворени живописни пространства в София

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Няколко изложби тази седмица в София се занимават с пространството или неговото ограничаване като обект на изкуството. Хубаво е, че все повече художниците търсят не простото прерисуване на природа или обекти, а се опитват да ги осмислят. Защото, това е смисълът на изкуството. Когато не само „отразяваш” нещо, а се опитваш да оставиш своя отпечатък.

1_35

Катрин Томова предлага живописни „Трънливи наслади” в столичната галерия „Нюанс”. Живописният език на Катрин Томова е изключително запомнящ се, работата й с форма и цвят се развива логично и последователно още от студентските й години. Дългият й творчески път минава през над 20 самостоятелни изложби, специализации в Париж и много участия в групови изложби в страната и чужбина. Темите, които тя следва са винаги лични, те се разгръщат във визуален разказ посредством усетът й към възможностите на определени цветове и форми да предат сложна идея, на интуитивно ниво. В големите формати тя се чувства свободна да развива сложни абстрактни композиции, които същевременно изграждат пространства с осезаема дълбочина. „Сюжетите” на Катрин Томова не напомнят нищо познато ни до момента, но някак изграждат едно напълно физическо, възможно пространство, което колкото повече бива съзерцавано, толкова повече се осъществява.

Заглавието „Трънливи наслади” е препратка към процеса на създаване. За художника творческият акт е неминуемо свързан с бодливи, болезнени усещания, но също така само той може да донесе търсеното удоволствие и удовлетворение. Затова и в живописта на Катрин Томова колоритът е богат и смел, често топлите гами се редуват със студени, което донася усещането за противоречие трансформиращо се в хармония. В поредната си експозиция Катрин Томова продължава да изследва конкретна линия от своите творчески интереси, а именно: асоциативните и емоционални дълбочини в цвета и пластиката на едрите формати в нефигуративната живопис. След всяко от заглавията на различните си изложби, авторката отваря вход към асоциации и покани за емоционални пътешествия, започващи и завършващи с загадка, пише в анотацията за изложбата.

А в разговор за „въпреки.com” преди време Катрин Томова беше казала: „За мен абстракцията е освобождение. Винаги съм била много непокорна и съм се стремяла да бъда по - освободена. Когато започнах да правя абстракции за първи път, бях може би на 20 години и тогава разбрах, че ми е много рано, че съм много млада за абстракции и, че съм много ограничена от хиляди неща, които младостта обича. Оставих я тогава, защото не бях дорасла за абстракцията. След това се върнах вече на едни по-зрели осъзнати години и започнах наново да ги правя нещата и досега. Натрупан опит, зрялост, чисто житейски опит, който осмисля абстракцията, защото не е хубаво самоцелно човек  да се повлиява от живописта, от шареното, от боята. В началото, наистина в младостта си точно това ми влияеше най-много, като сега не е така. Сега всичко е преосмислено, всичко е на фазата на нещо преживяно. Не е някаква самоцел и просто емоция. Така е, възрастта ми повлия на опита”.

7_10

И още една изложба, в която друга художничка развива своя опит – Нина Русева – „Въздушен път” в галерия „Ракурси”. Между двете изложби все пак, колкото и да са различни, има нещо общо. Тя също обича да интерпретира природа и свои състояния по свой специфичен начин. И както си говорихме с Нина Русева на тази изложба, картините й са още по-изчистена от предишни нейни платна. А има и керамика, която тя също прави. „Още от най-ранните си спомени за творчески пориви, са ме вдъхновявали теми, разкриващи пространството от височина. Неведнъж съм създавала пейзажи от птичи поглед и това е нещо, което мога да обрисувам като вдъхновяващо, красиво, божествено, спиращо дъха. Особено когато си наблюдател във висините на небесното пространство, когато възникват въпроси, на които ние, малките хора трудно си даваме отговор. С тази изложба се опитвам да изразя емоцията, която усещам, когато съм в пространството високо”, пише Нина Русева.

И в анотацията за изложбата е цитиран Йордан Радичков: „Над нас преминава и големият Аристотелев път за прелет на птиците. Два пъти годишно от юг на север и от север на юг прииждат огромни ята птици. За разлика от нас, хората, те не се бутат една в друга и не си пречат. Зимно време, когато земята замръзне, водоплаващите птици летят ниско над реките и малките водоеми. Тези водоеми дишат пара към небето, водата в тях не замръзва. Народът ги нарича нежно топлици. В тези топлици птиците кацат, за да починат по своя път и да се нахранят. Живеейки над този въздушен път, ние виждаме постоянно как Бог се е погрижил за всичко. И как нищо на този свят не става без Божието благоволение.”

12_4

А един друг художник – Александър Вълчев - намира красотата в затворени пространства. Изложбата му в Института за съвременно изкуство в София се нарича „Конструктивни колебания”.  И тя е продължение на предишни негови изложби и търсения в тази посока. За Александър Вълчев обикновените кашони от бяла техника са пластичен материал за създаване на скулптури – триизмерни обекти, разположени в пространство и осъществяващи свои взаимоотношения „с“ и „в“ него. Възприемането и на обекти, и на пространство са  класически: зрителят е призован да обикаля, разглежда и съзерцава; да оценява естетически „абстрактните” геометрични форми, обеми и връзки. Кашоните от велпапе едновременно „са“ и „не са“ произведението; те не само градят пространството, но и добавят към него различни значения и смисли, „говорят” за времето, в което са създадени, за културата на обществото от най-високото до ежедневно-битовото ниво. Тук творбата, това е не само кашонът, но и пространството - населено с обеми, моделирани от, в и помежду кашоните, познати от предишни изяви на автора.

Преди зрителят откриваше автопортрета на Александър Вълчев, нарисуван върху повърхността на кашоните - обеми, сега самата „изложба“ е тоталната среда, а пространството е нещо като „автопортрет“ на автора. Човек се изкушава да говори за клаустрофилия - любовта на автора към затворените пространства, които са и конструкция (макар и колеблива), и като че ли енергиен образ (доста мощен) на света. С употребата на кашони от велпапе като материал, Александър Вълчев се вписва в едно престижно „родословно дърво“ в изкуството от последните десетилетия. От стенните поп-арт релефи на Робърт Раушенбърг, през минималистичните композиции на Хеймо Цоберниг, до отворената форма в творбите от велпапе на Да’х Во, кашонът в изкуството вече има аура на извънвременност. Един нетраен и поддаващ се на рециклиране материал, в творбите на Александър Вълчев велпапето надмогва всекидневните асоциации, за да внушава отново и отново идеи за пространство и конструкция, за да изразява вътрешните състояния на автора и да провокира преживяванията на публиката, се отбелязва в анотацията за изложбата.

16_3

А когато говорим за простор и свобода, трябва да се върнем на изложбата на Албена Михайлова в Националната галерия - Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, озаглавена „Фиктивни биографии”. Това е заглавието на четири канална видео инсталация на Албена Михайлова, която представя общ поглед към личното и към живота като част от цикличността в природата. Авторката избира главен герой за всеки от четирите клипа: участват Моника, Найла, Шунге и самата авторка - Албена. Думата „фиктивни“ в заглавието ни спира да очакваме каквото и да е изобразяване на житейска последователност на четирите жени в зряла възраст. И все пак става въпрос за биографии. В текста към проекта художничката споделя: „Природата и нейните елементи са свързани с хората, с техните психични и физически състояния, но също и с техния начин на живот или обществено-политически възгледи.” Резултатът е нов подход към жанровата кинематографична автобиография, твърди д-р Андреа Доместле от Базел, изкуствоведка и кураторка. Изложбата се организира по покана на кураторката Надежда Джакова и е петата от проекта „Автобиография“ от програмата на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство. А това са само част от значимите културните събития тази седмица в столицата, които продължават и се развиват все по-мощно в есенните месеци.

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1 - 6. Катрин Томова и картини от нейната изложба в галерия „Нюанс”

7 - 11. Нина Русева и част от нейните картини в галерия „Ракурси”

12 - 14. Александър Вълчев и негови творби от предишна негова изложба в галерия „Кредо Бонум”

15. Един от „кашоните” на Александър Вълчев от изложбата му „Конструктивни колебания” в Института за съвременно изкуство в София

16 - 18. Албена Михайлова и част от изложбата й „Фиктивни биографии” в Националната галерия - Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство         

Моля почакайте...